За мен лично емиграцията е стрес, ново място, нови порядки, нова среда, нов език и т.н. Но човек навсякъде се оправя, като няма кой вика неволята и така.
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2024, 00:53 ч.
# 3 990
12 ноем. 2019, 10:29 ч.
# 3 991
12 ноем. 2019, 10:35 ч.
Мисля си колко сили съм отделяла за неща, които не са "мои" и как е много трудно да спреш и да се отлепиш от тия неща. И се радвам, че е 21 век и е донякъде приемливо дори на инат да се бориш за собствена идентичност и има ресурс нещата да стават точно както искаш, а не както трябва или както са замислени от друг.
Виж целия пост
# 3 992
12 ноем. 2019, 10:56 ч.
Moeто мнение е обратното. Всичко е масовка и индивидуалността е от значение само за индивида. На никой не му е притрябвала. Дори напротив, на всички пречи. Обратното на миналия век.
Виж целия пост
… И се радвам, че е 21 век и е донякъде приемливо дори на инат да се бориш за собствена идентичност и има ресурс нещата да стават точно както искаш, а не както трябва или както са замислени от друг.
Moeто мнение е обратното. Всичко е масовка и индивидуалността е от значение само за индивида. На никой не му е притрябвала. Дори напротив, на всички пречи. Обратното на миналия век.
# 3 993
12 ноем. 2019, 11:53 ч.
Нямам предвид популярната култура, там не обръщам внимание, масовостта никога не ме е привличала. Имам предвид по-скоро женската роля, позицията в семейството, някои предначертани пътеки, които съм мислила за много ценни и важни, а се оказват смукало за енергия, без да дават кой знае какво насреща.
Виж целия пост
# 3 994
12 ноем. 2019, 12:43 ч.
Мисля си как някой избра да е щастлив, а други седят там, заради детето. Не ги разбирам втория тип хора. Намерили са любовта и щастието, но не могат да направят крачката. Живеят в лъжи и мъки. Не си лош родител, ако не се разбираш с майка му/ баща му. Лош си ако оставиш детето, не се интересуваш и не го виждаш с години.
Виж целия пост
# 3 995
12 ноем. 2019, 22:33 ч.
Мисля си как 18 години живях в България и 16 в чужбина. За мен отдавна не ми е чуждо тук, но все по-рядко ми се връща в Бг. За последните 6 години съм се връщат веднъж, при форсмажорни обстоятелства. А не е като да не ми се пътува или дори емигрира на ново в друга държава. Номад по душа съм.
Виж целия пост
# 3 996
12 ноем. 2019, 22:42 ч.
точно по темата-днес в “преди обед“ имаше репортаж за българското училище в Чикаго
колко много деца,на колко много родители посещавали...колко много ентусиазъм в поддръжката на училището...
колко много българщина!-бяха коментарите...
а,аз през цялото време си мислех-колко много неинтегрирани животи!
много ми прилича на емигранстството от преди десетилетия,ако щете от началото на 20ти век
далеч съм от идеята да се откажеш от това кой си,от къде си...
но,това ми идва вповече
Виж целия пост
колко много деца,на колко много родители посещавали...колко много ентусиазъм в поддръжката на училището...
колко много българщина!-бяха коментарите...
а,аз през цялото време си мислех-колко много неинтегрирани животи!
много ми прилича на емигранстството от преди десетилетия,ако щете от началото на 20ти век
далеч съм от идеята да се откажеш от това кой си,от къде си...
но,това ми идва вповече
# 3 997
12 ноем. 2019, 22:42 ч.
И с двойно гражданство, за мен родината е като семейството: дори понякога да си св ядосваме, това са моите корени. Не мига да си представя да не искам да се връщам в нея, още повече и ако имам живи родители. Една такава ситуация ми прилича на българите, които още на летището в София се срамуват да говорят на български, все едно мразят някаква част в самите себе си. На дъщеря ми съм гояорила на деуг език само в пеисъствие на хора, които не разбират български и обстоятелствата го налагат.
Виж целия пост
# 3 998
12 ноем. 2019, 22:46 ч.
аз пък и пред други хора си приказвам на български,ако не итересува публиката
ако е за всеобщо ползване разговорът,може и да се напъна
никой,ама никой друг,освен българите не са го правили на въпрос
имаме приятели холандци-ръмжат си на децата на холандски
същото и с англичани,аржентинци,които живеят до нас
никак не ми се обръща езика да си говоря на децата на не-майчин език,а и нито психолози,нито логопеди го препоръчват
Виж целия пост
И с двойно гражданство, за мен родината е като семейството: дори понякога да си св ядосваме, това са моите корени. Не мига да си представя да не искам да се връщам в нея, още повече и ако имам живи родители. Една такава ситуация ми прилича на българите, които още на летището в София се срамуват да говорят на български, все едно мразят някаква част в самите себе си. На дъщеря ми съм гояорила на деуг език само в пеисъствие на хора, които не разбират български и обстоятелствата го налагат.
ако е за всеобщо ползване разговорът,може и да се напъна
никой,ама никой друг,освен българите не са го правили на въпрос
имаме приятели холандци-ръмжат си на децата на холандски
същото и с англичани,аржентинци,които живеят до нас
никак не ми се обръща езика да си говоря на децата на не-майчин език,а и нито психолози,нито логопеди го препоръчват
# 3 999
12 ноем. 2019, 23:41 ч.
Е сега, зависи колко е голямо детето. Моето е почти на 10, живеем в БГ, никога не сме живели навън, мога да кажа че детето е с английски като втори майчин и май ги знае горе-долу еднакво с българския, та тази вечер си говорихме на английски. Редовно като се запъне и не може да ми обясни нещо, я карам на английски, може пък там да знае думата. Понякога и на двата не знае, но това е от възрастта.
Мисля си, че с мъжа ми не сме за БГ, имаме страхотен потенциал да се развием много по-добре в чужбина, но аз съм претенциозна и не бих работила някоя тъпа работа, да не говорим за тежка както повечето хора. Дори да се навия някой ден, си мисля, че ще ме гони носталгията. От друга страна като ходим някъде навън, не ми се прибира, толкова ми харесва, особено в Скандинавските страни. Все заради децата се спирам, малки са, трябват баби да помагат....Давам си още няколко години тук.
Виж целия пост
Мисля си, че с мъжа ми не сме за БГ, имаме страхотен потенциал да се развием много по-добре в чужбина, но аз съм претенциозна и не бих работила някоя тъпа работа, да не говорим за тежка както повечето хора. Дори да се навия някой ден, си мисля, че ще ме гони носталгията. От друга страна като ходим някъде навън, не ми се прибира, толкова ми харесва, особено в Скандинавските страни. Все заради децата се спирам, малки са, трябват баби да помагат....Давам си още няколко години тук.
# 4 000
12 ноем. 2019, 23:52 ч.
Те навън така чакат да дойде някой да си разгърне потенциала, даже го ръчкат да го развие и са в голям възторг, че някой говори езика, който всички в държавата им говорят.
Сори за сарказма, но падам от смях с тези чужбински фантасмагории и аз, особено пък за развития потенциал. Освен това, както каза по-горе съфорумката, чужбината е на няколко часа път, хеле пък Европа. Дето се казва, да отидеш на почивка в Мексико е по-сложно. И е време въобще, животът в чужбина да спре да се превръща в повод за драматични изказвания в това число и обсъждане кой колко пъти се прибирал в България и дали искал. Като имаш 24 работни дни отпуск, те са просто отпуск и в един момент може да се окаже, че съотношението цена/качество на почивката във Варна е много по-лошо от това в Палермо примерно и хич не ти пука как това изглежда в очите на хора, които стават с времето все по-далечни. Роднините отдавна ни посещават в чужбина, даже много възрастни самотни майки живеят при децата си в чужбина през половината или повечето време. А от летището и на мен ми е идвало да избягам обратно в самолета, но по-късно по време на почивката минава това усещане. Все нормални неща, мисля.
Виж целия пост
Сори за сарказма, но падам от смях с тези чужбински фантасмагории и аз, особено пък за развития потенциал. Освен това, както каза по-горе съфорумката, чужбината е на няколко часа път, хеле пък Европа. Дето се казва, да отидеш на почивка в Мексико е по-сложно. И е време въобще, животът в чужбина да спре да се превръща в повод за драматични изказвания в това число и обсъждане кой колко пъти се прибирал в България и дали искал. Като имаш 24 работни дни отпуск, те са просто отпуск и в един момент може да се окаже, че съотношението цена/качество на почивката във Варна е много по-лошо от това в Палермо примерно и хич не ти пука как това изглежда в очите на хора, които стават с времето все по-далечни. Роднините отдавна ни посещават в чужбина, даже много възрастни самотни майки живеят при децата си в чужбина през половината или повечето време. А от летището и на мен ми е идвало да избягам обратно в самолета, но по-късно по време на почивката минава това усещане. Все нормални неща, мисля.
# 4 001
13 ноем. 2019, 00:19 ч.
Не виждам нищо лошо чужбината да търси млади, интелигентни и образовани хора, които да им вършат работа, предвид отрицателния им прираст. 
Съжалявам, но не съм учила цял живот и работила амнайсе години, за да бера ягоди някъде.
Работата е основна част от живота ми и за мен е много важно къде и какво работя. Мотивацията ми за преместване би била просто по-красив и уреден живот на хубаво място. Как биха се развили децата също.
Виж целия пост
Съжалявам, но не съм учила цял живот и работила амнайсе години, за да бера ягоди някъде.
Работата е основна част от живота ми и за мен е много важно къде и какво работя. Мотивацията ми за преместване би била просто по-красив и уреден живот на хубаво място. Как биха се развили децата също.
# 4 002
13 ноем. 2019, 00:23 ч.
не мисля,че има значение колко е голямо детето
аз не мог ада си обърна езика,та да си говоря с детето ми на друг език
а,това за бабите-какво толкова помагат за отглеждането,като е на 10г това дете?!?
а,относно ягодите...на средна възраст ,и с 1-2 деца, ако не си намерите работа с назначение направо от Бг,ще се радвате да можете да издържите на тая работа с ягодите
Виж целия пост
аз не мог ада си обърна езика,та да си говоря с детето ми на друг език
а,това за бабите-какво толкова помагат за отглеждането,като е на 10г това дете?!?
а,относно ягодите...на средна възраст ,и с 1-2 деца, ако не си намерите работа с назначение направо от Бг,ще се радвате да можете да издържите на тая работа с ягодите
# 4 003
13 ноем. 2019, 00:28 ч.
мисля си за една премиера, която гледах в събота. Оказа ми силно въздействие, оцених за пореден път българския ген, българският дух и заряд, креативност, интелект.
Може би някой е гледал " Формулата на Тео" . И ще ме разбере.
Виж целия пост
Може би някой е гледал " Формулата на Тео" . И ще ме разбере.
# 4 004
13 ноем. 2019, 00:32 ч.
Имаме още едно на 5 год.
Още не съм стигнала средната възраст, а назначение от България никога не бих търсила. Говорим за средно ниво мениджмънт и администрация в Бг, да кажем едно стъпало надолу в чужбина, все пак не очаквам чудеса.
Ягодите даже като бях на 20 не ги Аресвах и не съм ходила, въпреки, че беше модерно
(това да се брои за шега, ама къде лъжа, къде истина- не обичам физически труд)
Виж целия пост
не мисля,че има значение колко е голямо детето
аз не мог ада си обърна езика,та да си говоря с детето ми на друг език
а,това за бабите-какво толкова помагат за отглеждането,като е на 10г това дете?!?
а,относно ягодите...на средна възраст ,и с 1-2 деца, ако не си намерите работа с назначение направо от Бг,ще се радвате да можете да издържите на тая работа с ягодите
аз не мог ада си обърна езика,та да си говоря с детето ми на друг език
а,това за бабите-какво толкова помагат за отглеждането,като е на 10г това дете?!?
а,относно ягодите...на средна възраст ,и с 1-2 деца, ако не си намерите работа с назначение направо от Бг,ще се радвате да можете да издържите на тая работа с ягодите
Още не съм стигнала средната възраст, а назначение от България никога не бих търсила. Говорим за средно ниво мениджмънт и администрация в Бг, да кажем едно стъпало надолу в чужбина, все пак не очаквам чудеса.
Ягодите даже като бях на 20 не ги Аресвах и не съм ходила, въпреки, че беше модерно
(това да се брои за шега, ама къде лъжа, къде истина- не обичам физически труд) Препоръчани теми