Ако познаваш човека, не е трудно да прецениш дали наистина му се губят думи на български или се прави на интересен.
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2024, 08:04 ч.
# 4 050
16 ноем. 2019, 18:24 ч.
# 4 051
16 ноем. 2019, 18:59 ч.
Sisi 🦂, стискам палци!
Няма да казвам какво си мисля напоследък, защото не е никак позитивно.
Виж целия пост
Няма да казвам какво си мисля напоследък, защото не е никак позитивно.
# 4 052
16 ноем. 2019, 19:29 ч.
Мисля си, че възпалението на сливиците никога не ме пропуска. Пак не мога да говоря и преглъщам нормално. 😔
Виж целия пост
# 4 053
20 ноем. 2019, 09:40 ч.
Да. Ужасно.
Аз помогнах на майка ми , която за съжаление не се чувства добре заради гръбначни травми с отражения в краката . Това инженерската професия, седене на бюро в комбинация с късогледство са направо смърт за гръбнака … Сега я гледам и се чудя децата каква професия да изберат и в какво училище да ги давам. От една страна работа в офис е добре, от друга има отражения на физиката …
Виж целия пост
Мисля си за това колко е крехко здравето и като цяло животът. Все търся сигурност някаква да си създам, а чувствам сякаш всичко се държи на косъм от това да се разпадне.
Да. Ужасно.
Аз помогнах на майка ми , която за съжаление не се чувства добре заради гръбначни травми с отражения в краката . Това инженерската професия, седене на бюро в комбинация с късогледство са направо смърт за гръбнака … Сега я гледам и се чудя децата каква професия да изберат и в какво училище да ги давам. От една страна работа в офис е добре, от друга има отражения на физиката …
# 4 054
22 ноем. 2019, 23:10 ч.
Мисля си, че се уморих да се боря.
Нямам сили да стана сутрин от леглото.
Нямам сили да говоря с партньора ми, че часовника тиктака и не можем все да сме скарани покрай овулацията ми. Нямам сили да слушам за незначителни проблеми дори в леглото, докато сме прегърнати.
Мисля си за смисъла от това да продължим.
Уморих се да страдам.
Виж целия пост
Нямам сили да стана сутрин от леглото.
Нямам сили да говоря с партньора ми, че часовника тиктака и не можем все да сме скарани покрай овулацията ми. Нямам сили да слушам за незначителни проблеми дори в леглото, докато сме прегърнати.
Мисля си за смисъла от това да продължим.
Уморих се да страдам.
# 4 055
22 ноем. 2019, 23:30 ч.
Щом сте прегърнати и има взаимност, има и смисъл. Може би това да те крепи...
Виж целия пост
Мисля си, че се уморих да се боря.
Нямам сили да стана сутрин от леглото.
Нямам сили да говоря с партньора ми, че часовника тиктака и не можем все да сме скарани покрай овулацията ми. Нямам сили да слушам за незначителни проблеми дори в леглото, докато сме прегърнати.
Мисля си за смисъла от това да продължим.
Уморих се да страдам.
Нямам сили да стана сутрин от леглото.
Нямам сили да говоря с партньора ми, че часовника тиктака и не можем все да сме скарани покрай овулацията ми. Нямам сили да слушам за незначителни проблеми дори в леглото, докато сме прегърнати.
Мисля си за смисъла от това да продължим.
Уморих се да страдам.
# 4 056
23 ноем. 2019, 07:36 ч.
Периодично се появяват теми, свързани с висшето образование с въпрос от млади и нетолкова млади хора "Какво да уча?", и първия въпрос, който задават е "Колко ще изкарвам?". Ясно е, че заплащането е важен фактор, в магазина искат пари, но признавам, че такъв подход не просто ме дразни, а ми е крайно неприятен. Не бих искала да опирам до такива бъдещи професионални опортюнисти, за които няма никакво значение какво ще учат, дали искат да го учат, дали ще станат достатъчно добри в професията си. Такива хора никога не стават добри професионалисти, защото никога не се задълбочават достатъчно, и те самите не изпитват задоволство от това, което учат и работят. На мен ми е много чудно как хора на по 20 години нямат грам вътрешно усещане да искат да учат нещо, което им харесва. Ако на 20 са с такава нагласа какви ще са на 40?
Виж целия пост
# 4 057
23 ноем. 2019, 14:48 ч.
Andariel, абсолютно съм съгласна с теб и това което описваш е много тъжно. Сякаш младите хора не знаят какво да правят с живота си. 
Аз съм ужасно амбициозна като човек, но реших да бъда такава само за себе си, а не за децата си.
Стигнах до извода, че не ми е важно дали децата ми ще са вишисти, а дали това което ще имат като професия ще им носи удовлетворение. За да бъдеш най-добър в нещо, трябва да обичаш да го правиш, а щом си най- добър ще бъдеш и добре заплатен.
Виж целия пост
Аз съм ужасно амбициозна като човек, но реших да бъда такава само за себе си, а не за децата си.
Стигнах до извода, че не ми е важно дали децата ми ще са вишисти, а дали това което ще имат като професия ще им носи удовлетворение. За да бъдеш най-добър в нещо, трябва да обичаш да го правиш, а щом си най- добър ще бъдеш и добре заплатен.
# 4 058
23 ноем. 2019, 17:03 ч.
Мисля си за смърта. Колко е...кратко всичко.
В шок съм от около час. Научих, че една от любимите ми съфорумки, виж ти, е починала на 29.10. Видях във ФБ съболезнования, в началото дори не схванах за какво иде реч. Писах й, отговори ми мъжът й вероятно, или някой от семейството. Място не мога да си намеря, толкова топъл, добър човек
Да ти е светло на душата, миличка
Виж целия пост
В шок съм от около час. Научих, че една от любимите ми съфорумки, виж ти, е починала на 29.10. Видях във ФБ съболезнования, в началото дори не схванах за какво иде реч. Писах й, отговори ми мъжът й вероятно, или някой от семейството. Място не мога да си намеря, толкова топъл, добър човек
Да ти е светло на душата, миличка
# 4 059
23 ноем. 2019, 17:15 ч.
Ох. Чела съм я и съм я запомнила.
Да е светъл пътят й.
Виж целия пост
Да е светъл пътят й.
# 4 062
23 ноем. 2019, 17:34 ч.
Съжалявам. Много съжалявам, няма значение, че не я познавах.
Чели ли сте "Историята на говорещото столче"? Японска книга, уж детска. И много, много тъжна, за Хирошима. Столчето върви и говори: "... Беше тук. А сега вече я няма". То търси момиченцето, на което е принадлежало, едно от десетките хиляди, загинали при първата вълна след бомбата.
Още ми е трудно да повярвам колко хора бяха тук, в живота ми, а сега вече ги няма.
Днес положихме урната с праха на баба в гроба, където е и този на дядо. Татко се надявам да я е посрещнал там, където и да това шибано "там".
Осъзнавам, че съм в жестока депресия и то не отскоро, че се гневя на бога, ако го има, че не искам, че не мога да приема смъртта за нещо нормално. Искам си бебето, искам си всички близки, които сега вече ги няма.
Искам да продам то,зи проклет наш семеен апартамент, във всяка от чийто стаи е умирал член от семейство ми. Настръхва ми косата като вляза там.
Виж целия пост
Чели ли сте "Историята на говорещото столче"? Японска книга, уж детска. И много, много тъжна, за Хирошима. Столчето върви и говори: "... Беше тук. А сега вече я няма". То търси момиченцето, на което е принадлежало, едно от десетките хиляди, загинали при първата вълна след бомбата.
Още ми е трудно да повярвам колко хора бяха тук, в живота ми, а сега вече ги няма.
Днес положихме урната с праха на баба в гроба, където е и този на дядо. Татко се надявам да я е посрещнал там, където и да това шибано "там".
Осъзнавам, че съм в жестока депресия и то не отскоро, че се гневя на бога, ако го има, че не искам, че не мога да приема смъртта за нещо нормално. Искам си бебето, искам си всички близки, които сега вече ги няма.
Искам да продам то,зи проклет наш семеен апартамент, във всяка от чийто стаи е умирал член от семейство ми. Настръхва ми косата като вляза там.
# 4 063
23 ноем. 2019, 17:37 ч.
Оооо Ева.. прегръщам те.
И моите мисли са свързани със загубите и страховете от предстоящите загуби.. страх ме е много и не знам дали ще успея да продължа..
Виж целия пост
И моите мисли са свързани със загубите и страховете от предстоящите загуби.. страх ме е много и не знам дали ще успея да продължа..
# 4 064
23 ноем. 2019, 18:11 ч.
Е не, дори ходих да видя дали е същата форумка.
Та тя беше толкова жизнерадостна..
Виж целия пост
Та тя беше толкова жизнерадостна..
Препоръчани теми