За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 101 991
  • 20 885
# 4 200
Мисля си за нещата от живота и в какво се превръщат мечтите. Имаш желание за дадена професия. Правиш всичко необходимо и дори в повече. Следваш тази си амбиция в чужбина. И не е лесно всеки ден. Взимаш си дипломата с аплодисменти от журито.
И един ръмящ ден се намирам по средата на едно поле, където всички ветрове на стария континент са си дали среща, в кал до колене, обсъждайки с двама търчи-лъжи портативни септични ями. Каква я мислех, каква стана тя...
Виж целия пост
# 4 201
Мисля постоянно, че мама има рак на белия дроб. Отстраниха го, сега предстои химиотерапия.
Тя се промени само за месец. Това направо преобърна всичко. Толкова я обичам, често в мен изниква мисълта: " Искам си майката", после си повтарям, че тя още е тук. Но се е затворила, живее още там в болницата, а мина половин месец от операцията.
Някак не мога да свикна с идеята, че може да я загубя.
Виж целия пост
# 4 202
Амоняче, пожелавам ти сила!

За новите шофьорки - пожелавам ви сила и увереност! Каня ви в Автомобилния подфорум. Там са умни и различни люде, много съвети дават, различни та всеки да намери своя.


Мисля си напоследък за изборите и последствията от тях.
Особена съм, сама, без мъж и деца, гоня последния влак за второто. Флиртаджийка съм, но трудно доверчива.
Работя за пари макар че си харесвам работата въпреки гадните условия. Мечтая си да стана добър шофьор. С първа кола съм, доста спорна. Скоро ще ходя на десетия поред сервиз.
Имах котарак, но вече е звездичка на небето. Сега имам девойка, но не мога да я обикна.
Чудя се сбъркана ли съм, егоист, темерут, ку**а, идиот или просто не мога да комуникирам правилно? Истината е някъде там ...
Виж целия пост
# 4 203
Амоняче, пожелавам ти сила!

За новите шофьорки - пожелавам ви сила и увереност! Каня ви в Автомобилния подфорум. Там са умни и различни люде, много съвети дават, различни та всеки да намери своя.


Мисля си напоследък за изборите и последствията от тях.
Особена съм, сама, без мъж и деца, гоня последния влак за второто. Флиртаджийка съм, но трудно доверчива.
Работя за пари макар че си харесвам работата въпреки гадните условия. Мечтая си да стана добър шофьор. С първа кола съм, доста спорна. Скоро ще ходя на десетия поред сервиз.
Имах котарак, но вече е звездичка на небето. Сега имам девойка, но не мога да я обикна.
Чудя се сбъркана ли съм, егоист, темерут, ку**а, идиот или просто не мога да комуникирам правилно? Истината е някъде там ...


За някои ще си сбъркана , за някои не. За мен не си, а аз съм твоя противоположност ... така да се каже . За мен  най - важни сме аз и мъжът ми. Нито роднини, нито деца са по - важни от нас ( пример ) . Винаги са ми били интерсни хора , които са различни.  Достатъчно еднакви ситуации има , макар и с различно ДНК и имена...

Мисля за Коледа... Цялото ми семейство е разпръснато по света. В България е само баба , братовчеди и т.н . Тази година се преместихме в София с моят мъж ( чужденец ) . И нямам идея как ще празнуваме този път. Знам със сигурност , че ще поканя баба да ни гостува в София. Обожавам я  и много искам да я зарадвам .
Виж целия пост
# 4 204
Sisi, а имате ли вече децата, които не са по-важни, или още не са се материализирали? Simple Smile
Виж целия пост
# 4 205
Напоследък все повече си мисля как искам тази година вече да се изниже и да дойде следващата с мисълта, че ще е по-добра. Макар с тази да помъдрях доста и да добих ценен опит, бе една слаба и много скучна за мен година. Изтощи ме и ме попиля от емоции и нерви. Някой път, за да не мисля за това, просто цъкам из нета и търся някакви книги, които да прочета.
Виж целия пост
# 4 206
Като никой по - важен казвам , че абсолютно всички първо сме себе си , после дъщери , сестри , съпруги и т.н. на толкова семейства се нагледах в които децата стават най - важни и семейството се разпада бързо, бързо. А като някой каже мъже бол.... не разбирам какво означава мъже бол... че сме го използвали да ни направи дете и после да си ходи ли , че няма значение кой ще ни направи детето ли ? Такива неща имах предвид, ако някой все пак е разбрал буквално....
Виж целия пост
# 4 207
и аз си мисля за изборите и за последствията от тях - видими и невидими. До каква степен изборите са изключително в резултат на волята ни.
 Мисля си и дали се променяме - дълбоко вътре в нас и дали ако да, то дали тази промяна  е имала своята заложеност, потенциал, посока и " таван" , в която да стане.
 Мисля си, че дълбоко в корен моята основна същност е все една и съща...а само външните ситуации и обстоятелства са различни и те ме правят да изглеждам различна / променена.
Виж целия пост
# 4 208
Мисля си и дали се променяме - дълбоко вътре в нас и дали ако да, то дали тази промяна  е имала своята заложеност, потенциал, посока и " таван" , в която да стане.
 Мисля си, че дълбоко в корен моята основна същност е все една и съща...а само външните ситуации и обстоятелства са различни и те ме правят да изглеждам различна / променена.
Мисля,че всеки е податлив на промяна, просто при всеки има различен механизъм при който тя може да настъпи.
Мисля,че човек може да се променя и повърхностно и дълбоко, но много е важно какво го променя и как съзнанието му кореспондира и с факторите и с промяната. Аз съм се променяла съзнателно, осъзнавайки някакви вредности, но са ме променяли и странични обстоятелства, което не намирам за ползотворно. Такива промени родени от стрес и странични обстоятелства, ми напомниха колко е хубаво понякога да си останеш този който си.
Волевата промяна е трудна, но много по-добра.
Виж целия пост
# 4 209
мисля си за нещата, които човек печели, когато губи и за онези, които губи, когато печели

загубих човек, на когото много държа - по-трудно ми е отколкото съм предполагала
видях друг в неочаквана светлина
осъзнах, че съм загубила почти всичките си страхове, притеснения и неувереност
намерих хъс, настървение и спортна злоба, които никога не съм притежавала в такава степен
имам идея и планове за следващите пет години, а също и още неща, които мога да загубя
Виж целия пост
# 4 210
днес при нас е 1. Адвент.  Изпълнена съм с надежда и топлина, прегръщам всички, които пишете в темата. Благодаря ви!
Heart
Виж целия пост
# 4 211
Катерица, не мисля, че можем да променим корена на нашата същност. Можем да добавим представки и надставки, но нашето вътрешно аз си е същото. Много се промених за последните 10 години. Едно непрекъснато приключение. И въпреки всичко, от огледалото ме гледа същото невръстно хлапе, чийто инат и оптимизъм добре познавам. Само, се е поскрило зад бръчки и диоптри и гледа уморено.
Не разбирам особено фразата "децата са над всичко". Това са отделни индивиди, със свой собствен път. Времето, което прекарваме с тях е време назаем, докато крилцата им не заякнат и излетят от гнездото. Това и е нашата роля, да ги направим самостоятелни. Не да им вменяваме нашите цели и мечти. И когато отлетят, да им помахаме и куцук-куцук да продължим земния ни път.
Виж целия пост
# 4 212
Именно, че са с нас толкова малко време преди да им заякнат крилцата и отлетят - защо да не ги сложим над всичко за тези кратки години, докато са малки? Ние не раждаме по двайсет деца, за да си позволим мисленето от типа "естествен подбор - което оцелее, оцелее", за нашите условия се раждат максимум 3 деца и всяко дете е с особена ценност. Добре гледаните деца, чувстващите се оценени в семейството стават доста по-самостоятелни и по-лесно се справят с житейските несгоди. Това със собствения път и махането за довиждане при нас, хората, хич не работи, точно защото сме хора. Ние сме може би един от малкото видове (май само за слоновете се твърди, че има случая на слончето да познава баба си), които имат съзнание за род и познават бабите и дядовците си, а не са късопаметни, щом достигнат полова зрялост и вече кой откъде е. Човешкият вид е оцелял в тези сурови условия именно заради ценността на децата, защото те продължават кръвната линия, а никой не иска кръвната му линия да се затрие. Благоденствието е свързано със запазване и възпроизвеждане на кръвната линия като олицетворение на качества и съхраняване на имущество. Доста противоречиви изглеждат нещата предвид варварското от наша гледна точка отношение към децата навремето, но при недостиг на ресурси важно е оцеляването на рода и вида.
Виж целия пост
# 4 213
нещата се променят много бързо-в рамките на едно поколение буквално
по времето на бабите ни,децата са били просто част от фамилията
по времето на майките ни-придобиват някаква по-особена ценност,но все още решенията за бъдещето на семейството не са въз основа на този център
но,в наши дни-децата са центъра на съществуването на семейството, и мисля,че си е в реда на нещата
все пак,ние се опитваме да подобрим моделът на родителите си
дори да е за времевият отрязък до около пълнолетието им,децата заслужават да са в центъра на случващото се в семейството
Виж целия пост
# 4 214
Мисля си, ако имам две деца, кое бих спасила, ако мога само едното да спася.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия