За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 791
  • 25 039
# 5 400
Не знам дали е генетично. Аз за себе си знам, че бих се пристрастила към хазарта. Имам такова усещане. За това в казино съм влизала два пъти, усетих го и повече не влизам.
EmmaT, моля те кажи коя е професията, че много ме мъчи любопитството.
Виж целия пост
# 5 401
Лекарската сигурно. Аз колкото алкохолици познавам от нея, толкова от никоя друга. Не мисля, че и примерът на Сирен с хирурга е случаен.
Но и на мен ми е любопитно Simple Smile
Виж целия пост
# 5 402
Пак се скарах с баща ми преди 2 дни. Скандалът беше ужасен. Щях да получа паническа атака. Разтреперих се цялата. То не бяха обиди и крещене срещу мене. От два дни не говоря с него. Усещам колко е напрегната обстановката вкъщи. Трябва да седя по цял ден с него под един покрив. Не осъзнава вината си.  Винаги останалите са му виновни. Емоционален манипулатор е. Скандалът беше, че изпусна лаптопът на земята. А много трудно се купи този лаптоп, но не от неговите пари. Не работи touchpad на мишката и няма звук. Не осъзнава вината си. Попитах го, ако започне да шофира кола, пак ли ще каже, че без да иска уби човек. С това се приключва всичко. Той не е виновен и не се чувства виновен. Всичко се е случило без да иска. А последствията?
Виж целия пост
# 5 403
Трябва да се изнесеш от вас. Вече си голям човек.
Виж целия пост
# 5 404
Трябва да се изнесеш от вас. Вече си голям човек.

   Лесно е да се дават съвети. Когато човек няма работа и финанси, за какво изнасяне ми говорите. Все едно аз не знам, че трябва да се изнеса ли?
Виж целия пост
# 5 405
Значи първо работа, после изнасяне, но това е единственото спасение. Да стоиш там и да се карате не е добре за никого.
Виж целия пост
# 5 406
Трябва да се изнесеш от вас. Вече си голям човек.

   Лесно е да се дават съвети. Когато човек няма работа и финанси, за какво изнасяне ми говорите. Все едно аз не знам, че трябва да се изнеса ли?
Работа няма за мързеливите. И аз не харесвам това, което работя и мисля, че умственият капацитет ми е много по-голям от този на колегите ми, но това се предлага в моя град и се примирих, че известно време ще е така, а и имам някаква финансова независимост. Бих работила и като чистачка, ако това ми дава спокойствие, но не бих живяла под един покрив с хора, които ме подлагат на психически тормоз. Стокхолмски синдром, ако щеш го наречи.

Мисля си колко кратък е животът. Преди три дни засякох един съсед, който беше най-близкият приятел на баща ми в квартала, а днес разбрах, че тази нощ е починал. Мисля си, че голяма част от приятелите на татко са вече там при него в един друг, по-хубав свят...
Виж целия пост
# 5 407
Пак се скарах с баща ми преди 2 дни. Скандалът беше ужасен. Щях да получа паническа атака. Разтреперих се цялата. То не бяха обиди и крещене срещу мене. От два дни не говоря с него. Усещам колко е напрегната обстановката вкъщи. Трябва да седя по цял ден с него под един покрив. Не осъзнава вината си.  Винаги останалите са му виновни. Емоционален манипулатор е. Скандалът беше, че изпусна лаптопът на земята. А много трудно се купи този лаптоп, но не от неговите пари. Не работи touchpad на мишката и няма звук. Не осъзнава вината си. Попитах го, ако започне да шофира кола, пак ли ще каже, че без да иска уби човек. С това се приключва всичко. Той не е виновен и не се чувства виновен. Всичко се е случило без да иска. А последствията?

Дженифър, ако баща ти каже, че е виновен, ще се оправи ли лаптопът? И ситуацията? Ти си писала, че го е изпуснал. Не го е хвърлил. Изпускането на неща и чупенето им не става нарочно. Просто се случва. На теб не ти ли се е случвало? Последствия има, естествено - нещо е счупено, поправката или новото струват пари. Но вече е станало. И да си крещите след това - какъв е смисълът? Честно, не мога да те разбера.
Виж целия пост
# 5 408
Лекарската сигурно. Аз колкото алкохолици познавам от нея, толкова от никоя друга. Не мисля, че и примерът на Сирен с хирурга е случаен.
Но и на мен ми е любопитно Simple Smile

И на мен първата ми асоциация беше хирург.
Виж целия пост
# 5 409
Пак се скарах с баща ми преди 2 дни. Скандалът беше ужасен. Щях да получа паническа атака. Разтреперих се цялата. То не бяха обиди и крещене срещу мене. От два дни не говоря с него. Усещам колко е напрегната обстановката вкъщи. Трябва да седя по цял ден с него под един покрив. Не осъзнава вината си.  Винаги останалите са му виновни. Емоционален манипулатор е. Скандалът беше, че изпусна лаптопът на земята. А много трудно се купи този лаптоп, но не от неговите пари. Не работи touchpad на мишката и няма звук. Не осъзнава вината си. Попитах го, ако започне да шофира кола, пак ли ще каже, че без да иска уби човек. С това се приключва всичко. Той не е виновен и не се чувства виновен. Всичко се е случило без да иска. А последствията?
И аз напоследък всеки ден почти съм на нож с моя.И той си е втълпил и наумил някакви глупости относно мен,че трябвало да отслабвам,което не отричам,но той почти се е вманиачил и само за това ми говори и ако не се съгласявам,се цупи.Пуска често разни шегички,които на мен са ми неприятни,но явно не му дреме,защото си продължава с тях.Това да не осъзнаваш,че ставаш досаден за околните,е страшно нещо.Сякаш се въртим в един омагьосан кръг.Иначе ако аз допусна грешка,не пропускат с майка ми да я посочат.Не им прави чест така да се държат,уж са по-възрастни.Sad
Виж целия пост
# 5 410
Пак се скарах с баща ми преди 2 дни. Скандалът беше ужасен. Щях да получа паническа атака. Разтреперих се цялата. То не бяха обиди и крещене срещу мене. От два дни не говоря с него. Усещам колко е напрегната обстановката вкъщи. Трябва да седя по цял ден с него под един покрив. Не осъзнава вината си.  Винаги останалите са му виновни. Емоционален манипулатор е. Скандалът беше, че изпусна лаптопът на земята. А много трудно се купи този лаптоп, но не от неговите пари. Не работи touchpad на мишката и няма звук. Не осъзнава вината си. Попитах го, ако започне да шофира кола, пак ли ще каже, че без да иска уби човек. С това се приключва всичко. Той не е виновен и не се чувства виновен. Всичко се е случило без да иска. А последствията?
И аз напоследък всеки ден почти съм на нож с моя.И той си е втълпил и наумил някакви глупости относно мен,че трябвало да отслабвам,което не отричам,но той почти се е вманиачил и само за това ми говори и ако не се съгласявам,се цупи.Пуска често разни шегички,които на мен са ми неприятни,но явно не му дреме,защото си продължава с тях.Това да не осъзнаваш,че ставаш досаден за околните,е страшно нещо.Сякаш се въртим в един омагьосан кръг.Иначе ако аз допусна грешка,не пропускат с майка ми да я посочат.Не им прави чест така да се държат,уж са по-възрастни.Sad

    Благодаря за разбирането. И аз ви разбирам също. Това са емоционални манипулатори.

    Тука не става въпрос, че е изпуснал лаптопа на земята. Той просто е един нервен човек. Все бърза. И аз не знам за къде бърза. Всичко трябва да става по план при него. Той е контролираща личност. Ако не става както той иска, става много лошо. Това е човек, който обвинява всички. Той не е виновен за нищо. Повтаря едно и също, само и само да те дразни. Като че ли това му прави удоволствие да дразни и вдига скандали на другите. Харесва да унижава и обижда човека срещу него.
Виж целия пост
# 5 411
Мисля си, че утре съм на работа. След 3-месечно отсъствие нямам търпение да почна отново.
Виж целия пост
# 5 412
Мисля си, че трябва вече да започвам да се готвя за сесията в университета, че имам само още месец и 1-2 седмици, а съм до никъде.
Мисля си колко много искам едно определено нещо да се случи. Лошото е, че май с искането ще си остана.
Виж целия пост
# 5 413
Замислих се, че преди години ( когато комуникирахме по ICQ) си пишех с един познат/ далечен роднина, който живееше в друг град и имаше две деца. Ама доста дълго време си пишехме и сега се чудя с какъв акъл се е занимавал той с това да си губи времето да си пише с човек, който е с няколко години по- голям от синът му... Даже не помнех за какво сме говорили, но си е странно.
Виж целия пост
# 5 414
Мисля си, че днес синът ми пак ме излъга. Мисля си колко много влагам във възпитанието му и културата, колко разговори изговорих, колко наказания наложих и нищо. Най-нагло ме излъга,  аз го усетих дадох му шанс да ми каже истината, но него направи. Изобличиха го неговите приятели. Хората, които той никога няма да предаде. Боли ме, като майка, като човек. Честно казано за първи път съм в безизходица и не знам как да постъпя с него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия