За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 809
  • 25 039
# 8 685
Лили, какво са тея вещици, които те тровят и мачкат? Абе, момиче, пълно е с варианти, само се махни от тази отвратителна среда. Потърпи още малко, само докато си намериш работа и се махай. Какъв съд, какви сметки, нали няма нищо на твое име там? Винаги можеш да делиш квартира с някой или както казах да потърсиш нещо малко като студио или таван, но да не си в тази къща на ужасите. Отказвам да приема, че всичко е свършило за теб и няма накъде. Винаги има изход! Но ти е трудно да повярваш, защото твърде дълго си живяла с насилници.
За мъжете е съвсем отделна тема, но в момента ти е по-важно да се махнеш от това място.
Виж целия пост
# 8 686
Трябва да си намеря работа. А не мога да започна. На последната ми видяха сметката психически, но и предните 2 не бяха по-добре. Като се сетя за работа и си казвам "не, не искам. Предпопитам да умра от глад". И това ми е положението сега.
Търпяла съм много унижения на работа, защото само аз плащам всичко и от мен зависи всичко на практика - храна, сметки, лекарства, прочие. И така стисках зъби, докато можех. Но не може да трупаш негативи и да оцелееш. Вече не мога, разбирате ли. В уникална дупка съм. Но не мога да почна работа. Не мога пак да ме унижават. Да ми се присмиват в лицето, да ми се отяждат като попитам нещо. Всички виждат че съм различна и странна и автоматично започват да се държат зле с мен. Прави сте като казвате че много съм залагала на тази връзка. Надявах се да внесе някаква нормалност в живота ми. Някаква подкрепа, дори минимална. Знам че един мъж не може да оправи нещата. Но щях да се чувствам по-малко самотна може би. Нямаше да ме е срам като казвам че си нямам приятел. Щях да имам някого да излизам със някъде, за да се разнообразявам и щях да прекарвам вкъщи по-малко време.
Но вие сте прави. Никой не иска проблеми и нещата може би са били обречени отдавна, но просто съм била удобна или там каквото съм била и съм се заблуждавала за всипко, като една наивна мома.
Виж целия пост
# 8 687
Търсиш спасител? При тази нагласа, която имаш е по-вероятно да попаднеш на отношения като в семейството си - да очакваш подкрепа, а да те пренебрегват или контролират. Налага се сама да се справиш. Сигурно имаш поне една приятелка, която да ти е морална подкрепа. После ще се появи и подходящият мъж.
Виж целия пост
# 8 688
Първо престани да се самосъжаляваш и изживяваш като жертва. Намери си работа и се изнеси. Малко след това ще започнеш да изглеждаш нормална и дори да се чувстваш такава и едва след това се замисляй за каквато и да е връзка. Отчаяната жена е привлекателна само и единствено за насилници и манипулатори.
Виж целия пост
# 8 689
Lale_Lili, чудя се дали да вярвам на всичко, което си написала.
Хем казваш, че нямаш приятелки, хем приятели са те помолили да снимаш хамбургерите.
Всъщност, ти в началото спомена само за някакво запознаство с ФБ- мъж...а сега наискочиха какви ли не истории...
Разказваш житейския си път, с избрани акценти, които са ти носили страдания.
Всеки има такива.
Пожелавам ти по- скоро да намериш пристан, в който да се възродиш, да събереш сили, с които да поемеш по нов път, по- независим,   успешен и душеспасителен.
Виж целия пост
# 8 690
мисля си за толкова много неща. даже не ми остава време за всички тези неща. как така все няма време
Виж целия пост
# 8 691
мисля си за толкова много неща. даже не ми остава време за всички тези неща. как така все няма време
и аз така...

и си мисля,че е заради искането-
искаме да имаме
искаме да можем
искаме ....
искаме....

дали само се заблуждаваме, или предишните поколения,наистина са живели по-лесно?!
иска ми се всичко да е по-простичко...
Виж целия пост
# 8 692
Лале, не искаш да започнеш работа, за да не търпиш шефове и колеги и да не се съобразяваш с други хора изобщо. Предпочиташ да търпиш насилие вкъщи, обаче не и да работиш в офис например, където отиваш в осем, затваряш вратата зад гърба си в пет и забравяш за тези хора до другия ден. Не искаш да живееш на квартира, защото преди години си попаднала на гадна хазайка. Предпочиташ да се вкопчиш в някакъв непознат и всячески да се стремиш да му се окачиш на шията. Ами че ти си магнит за насилници, психопати, използвачи и си готова да бъдеш изтривалка на когото и да било само и само да не работиш. Не знам дали си даваш сметка как изглежда това отстрани. Явно искаш да намериш мъж да те издържа, ако имаше качествата и външния вид, досега вероятно да си успяла, но изглежда ги нямаш.

Не го приемам това. И аз съм излязла от отровна семейна среда. Живяла съм с втори баща, който не пестеше шамарите, ама изобщо. За всякакви дреболии, просто човекът си беше агресивен. Нито пък майка ми, като тя на всичкото отгоре имаше и отвратително-язвително отношение към мен - винаги. Излязох при първа възможност на 19. Не ми е било лесно тогава, и аз съм попадала на кофти хазайка дето ми правееше забележка, че се къпя всяка вечер. Ами живях там един месец и се преместих. Това пък най-лесно се решава.

Но никога не съм си и помислила, че имам път назад, никога не ми е било цел да хвана някой мъж  да му висна на врата да ми оправя материалното и емоционалното състояние.

Казваш, че имаш образование, десет години си учила. Десет години учи сестра ми, която е лекар с две специалности. Как пък реши с тези родители да си позволиш лукса да търкаш чиновете десет години и да се върнеш в изходна позиция.

Голям ферман написах, ама първото ти оплакване, че някой си не отгатнал ти в колко часа искаш да тръгнете на пикник изобщо не бива да ти нарушава равновесието. Изобщо се чудя как имаш време да ходиш по пикници, ами не мислиш денонощно какво да правиш с живота си.
Виж целия пост
# 8 693
и на мен ми се иска всичко да е по-простичко и в следващия момент съседите започват да строят нещо, което ни пречи, започва се с ученето и оценките на децата , спортните занимания на децата ... да не ги зарязваме с неоткритите им таланти  както казаха съфорумките по-горе, родителите остаряват и се разболяват , други роднини решават, че нещо искат, колата се оказва дефектна и ходи през няколко месеца на сервиз ... а ние решаваме , че може да направим малко ремонт в хола ... не е ремонтиран от сума собственици преди да вземем къщата ... и планираме ваканцията
няма как
Виж целия пост
# 8 694
Лале, ако няма нищо на твое име в този апартамент, изнасяй се и ги оставяй тези малтретиращи баби и майки да ги съдят и да им вземат апартамента.
Нещата съвсем не са така черни, просто страхът хиперболизира ситуацията, парализира силите ти и всичко изглежда безнадеждно. Самочувствие сe гради с опита и времето и когато се измъкнеш от всичко, което те дърпа надолу.
Изчакай да се съвземеш малко физически и си търси работа. Винаги може да се пробваш в държавната администрация, примерно. Работи като сервитьорка, ако трябва, събери някой лев и отиди в голям град с повече възможности. Докато си стоиш у дома сега, пробвай да си намериш приятели. Разни фб групи по хобита, някой курс. От училище и университета така ли не се намери поне една приятелка? Да си странна, колко да си странна. Все ще си намериш някоя странна като теб. Работа и квартира се търсят и с контакти.
Стига да си здрава, има начин.
Виж целия пост
# 8 695
мисля си за толкова много неща. даже не ми остава време за всички тези неща. как така все няма време
и аз така...

и си мисля,че е заради искането-
искаме да имаме
искаме да можем
искаме ....
искаме....

дали само се заблуждаваме, или предишните поколения,наистина са живели по-лесно?!
иска ми се всичко да е по-простичко...

Живели са да. Съдя по бабите ми и майка ми. Възрастните поколения все повтарят да не искаме много, да ценим това което има и да сме благодарни.
Бабами казва - много съм ти знаела броколи-мроколи, модерни храни, какво трябва и не трябва да се дава на детето, много е мислила кредити, ипотеки и училища. И това само малки примери.
Баба ми живее ден за ден - просто в днешния ден. И това е. Мисли за практически неща и битови. Не са и правили толкова планове за бъдещето кое и как. И е здрава на тези години, проста храна и много работа.
Няма депресии, няма такива неща.
Виж целия пост
# 8 696
Благодаря за милите думи.
Ще си стъпя на краката някога. Може би просто не днес.
Отбосно приятели дето споменах за снимката с бургера. Става въпрос за хора с които се запознах в сайт за езиков обмен. Приятели сме от години и си пишем с някои всеки ден, с някои през ден и т.н. Те са много мили и се радвам че поддържаме контакт.
Имам приятели от Англия, Дания, Куба, Нидерландия, Индия, Франция и Виетнам.

Благодаря на всички гледни точки и за желанието да помогнете.
Нещата ще се оправят все някога.

Приятна неделя на всички!
Виж целия пост
# 8 697
Лили, направи си списък с важните за теб неща. Определи си приоритетите и действай за тях, а другото зарязвай. И няма как да се оправиш, ако не започнеш работа. Евентуално, Бил Гейтс да те включи в завещанието си и да се спомине още този месец. Но в противен случай, няма да стане без работа. Огледай се за работа, която би ти харесала и би ти носила приемливи доходи.
Виж целия пост
# 8 698
Скрит текст:
мисля си за толкова много неща. даже не ми остава време за всички тези неща. как така все няма време
и аз така...

и си мисля,че е заради искането-
искаме да имаме
искаме да можем
искаме ....
искаме....

дали само се заблуждаваме, или предишните поколения,наистина са живели по-лесно?!
иска ми се всичко да е по-простичко...

Живели са да. Съдя по бабите ми и майка ми. Възрастните поколения все повтарят да не искаме много, да ценим това което има и да сме благодарни.
Бабами казва - много съм ти знаела броколи-мроколи, модерни храни, какво трябва и не трябва да се дава на детето, много е мислила кредити, ипотеки и училища. И това само малки примери.
Баба ми живее ден за ден - просто в днешния ден. И това е. Мисли за практически неща и битови. Не са и правили толкова планове за бъдещето кое и как. И е здрава на тези години, проста храна и много работа.
Няма депресии, няма такива неща.
Това го мисля напоследък и точно с бабите. Не бързаха, не препираха, не претендираха, сякаш знаеха предварително, кое ще стане и кое не, и всичко им спореше, имаха време за всичко.
И наистина живееха в настоящето, предполагам затова бяха и по спокойни и уравновесени. Не че миналото им е било "цветя и рози", не че бъдещето се е очертавало да е "светло" и сигурно, но мислеха без тревога. Някакво смирение /не примирение/ и уравновесеност имаше в думите им.
Виж целия пост
# 8 699
Живели са, защото не са имали друг избор. Досега не съм видяла някой да има възможност да живее нашироко и да си позволява доста неща, и да се отказва. Скромният живот е навик, който рядко човек има отвътре, а е защото е бил принуден. Когато нямаш възможсности се примирява и свиква, все някак трябва да живее. За мен съвременното "трябва да ценим малките неща" е поза на заводоления западняк, който в един момент от пресищане решава да си приказва как ще мине на диета. Но така и не минава никога на такава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия