За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 360
Мисля си как да променя режима на бебето си и кога ще спре да заспива толкова късно и то със зор. Опитвам всичко, а все едно не правя нищо...
Промени твоя режим, по лесно е. Kissing Heart
Виж целия пост
# 9 361
Искам да отворя една скоба относно - "сама не е равно на нещастна". Да, съвсем щастлива можеш да си си сама Simple Smile Но когато си сама с дете или с повече от 1 деца.. нещата са по-различни. Имаш пълна отговорност върху всички битови инциденти, внезапни боледувания и каквото се сетиш още. Спомням си как преди 9 години как в един период през нощта варях вода със сода, понеже бебето е с тежък ларингит и се чудех - Ако се наложи да викам Бърза помощ, как ще взема и другите две деца с мен? Или какво да направя, понеже бащата не е на линия, а аз нямам близки наоколо? Ей това то отнема всякакво щастие, да. Иначе с поотраснали и здрави деца, екстра си е Wink
Виж целия пост
# 9 362
също така чувството, че обичаш тези деца, а те имат само теб и ако нещо стане с теб нямат друг ...
не е лесно да си майка.
Виж целия пост
# 9 363
Да, това имах предвид - пълната отговорност. Иначе моите по-големи деца си имат баща, нищо че рядко общувам с него.  Но ако си сама с деца (вкл. вдовица и подобни случаи), много е трудно да овладееш чувството за паника, когато си сама с тях и се случи нещо неочаквано. Просто ти си Господ и детето е в ръцете ти. Не е лесно... Ако сте двама, единият ще помогне с едно, другият с друго.
Виж целия пост
# 9 364
Според мен децата освен майка и баща е добре да си имат и баба и дядо и други роднини и да имат контакт с тях. Мисля че така се чувстват по-сигурни с повече близки и роднини. Но не при всички семейства е възможно.
Виж целия пост
# 9 365
темата за родствениците е по-болезнена и от тая за неосъществените бащи

за да не е спам-мисля си как нервно започнах седмицата, направо ми се гади от простотии днес..
добре,че утре е почивен де!
Виж целия пост
# 9 366
Мисля си как да променя режима на бебето си и кога ще спре да заспива толкова късно и то със зор. Опитвам всичко, а все едно не правя нищо...
Промени твоя режим, по лесно е. Kissing Heart
Променила съм го, просто не знам колко е редно да заспива всяка вечер към 00:30-01:00ч. Дали не е вредно за толкова малко бебе. Такива неща ми минават през главата.
Виж целия пост
# 9 367
Тинити, детето само ще се настрои. Вероятно безсънието те тормози, но имай търпение. Има и лесни деца, ляга вечер и спи непробудно до сутринта. Това не означава, че на другите нещо им има. И аз се побърквах в началото, на 2 мес заспиваше в 12-1 часа. После пък се будеше през 40 минути, случва се да се събуждат пищящи с рев, да ходи като сомнамбул и да реве и т.н. Има нещо вярно, че до около 3 години са така. И аз изпадах в див ужас " Как 3 години, ще откача" Иска ти се всичко утре да се случи и думата" години" те докарва до нервна криза, но е така. Имало е много случки, за които съм си мислила, че сме първи, единствени и неповторими. Но като говоря с други майки и се оказва, че не е баш така.
Многословна бях, но нищо извънземно не се случва с детето ти.
Виж целия пост
# 9 368
тинити,
Мислех, че имаме най-кошмарния режим. Заспиваха в 21. После 24 се събуждаха да ядат. После в 3. Едното спеше до 9, но другото ставаше в 6. Това продължи месеци.
Предвид, че бях 100 кг когато влязох да раждам, три месеца по късно тежах 58, без упражнения и диета.
Не помня колко големи са били, може би на 5-6 години, когато доживях една сутрин да чуя - тихо, мама спи.
Така, че споко, детенце ще си нагоди, просто трябва време и търпение. Hug
Виж целия пост
# 9 369
Искам да отворя една скоба относно - "сама не е равно на нещастна". Да, съвсем щастлива можеш да си си сама Simple Smile Но когато си сама с дете или с повече от 1 деца.. нещата са по-различни. Имаш пълна отговорност върху всички битови инциденти, внезапни боледувания и каквото се сетиш още. Спомням си как преди 9 години как в един период през нощта варях вода със сода, понеже бебето е с тежък ларингит и се чудех - Ако се наложи да викам Бърза помощ, как ще взема и другите две деца с мен? Или какво да направя, понеже бащата не е на линия, а аз нямам близки наоколо? Ей това то отнема всякакво щастие, да. Иначе с поотраснали и здрави деца, екстра си е Wink
Това и при двама родители го има. От личен опит го говоря. Една нощ оставихме трите деца под 10 години да спят сами в апартамента за да стигнем до болницата.
Виж целия пост
# 9 370
Напоследък си мисля за една случка от времето, в което бях 12 клас и живеех при родителите си. Ситуацията е следната:
Имам брат и двамата деляхме една стая в апартамента на родителите ми. Разликата ни е 7 години, но винаги сме уважавали личното си пространство и сме си освобождавали стаята ако единия ще се преоблича или има друга "лична" работа. Родителите ни също си имаха стая - малка спалня. Отделно, нали, кухня с хол имат.
Та ситуацията е следната. Станах аз 12 клас и те продадоха цялото (ни) детско обзавеждане. От тяхната спалня направиха стая на брат ми, а те спяха на дивна в кухнята. Питате ли се къде бях аз? В "детската стая" - да, но без мебели - имах един стар матрак на земята и един шкаф, в които държах най-неохбодимото. Останалите ми вещи бяха в кашони, приготвени за времето, в което ще дойда в София.
Това продължи месеци наред. До май месец. Дипломирах се и дойдох в София.
Празната стая, на чиито под аз съм спала повече от половин година, се превърна в тяхна спалня.

Към днешна дата брат ми има стая там, те имат голяма спалня. А аз нямам и 1кв.м там. Започнах да се прибирам все по-рядко, защото винаги им преча - къде съм си оставила куфара, къде съм седнала да чета и т.н. Искам да отбележа, че аз при родителите ми нямам и 1 чорап. Всичкия багаж си взех - по тяхно желание.

Това МНОГО ми тежи - сякаш съм излишна и ненужна. Разбирате ли ... продадоха ни леглата, за да имат широка спалня и направиха апартамента си все едно имат само едно дете. Брат ми си има стая (тяхната бивша стая), която наистина е тясна и си е за него само - едно легло има.

Вчера мама ме попита кога ще се прибера за Коледа и аз й казах, че чак на 24ти. Попита ме защо все по-рядко и за по-кратко се прибирам и аз отговорих - защото си направихте апартамента все едно имате и чакате едно дете. Тя се разсърди.
Мисля си ... не трябва ли аз да съм сърдитата, която е ощетена от родителите си? А не тя, която принуди дъщеря си да спи на матрак на земята в празна стая (без мебели, тапети...)?

Това наистина много ме нарани и години наред си мисля как да им кажа, че беше изключително болезнено да видя как продават мебелите си и преустройват апартамента си сякаш имат едно дете.
Да, трябва да сме самостоятелни след една възраст, но ..... искам в "родния" ми дом да имам поне 1 легло, което да ме чака. Утре (недай си, боже) ще се разделя с ММ и къде ще отида за две седмици докато си стъпя на краката? Там не съм желана. Там съм ненужда и излишна.

Защо тя се сърди, че чу истината...??
Виж целия пост
# 9 371
Напоследък си мисля за една случка от времето, в което бях 12 клас и живеех при родителите си. Ситуацията е следната:
Имам брат и двамата деляхме една стая в апартамента на родителите ми. Разликата ни е 7 години, но винаги сме уважавали личното си пространство и сме си освобождавали стаята ако единия ще се преоблича или има друга "лична" работа. Родителите ни също си имаха стая - малка спалня. Отделно, нали, кухня с хол имат.
Та ситуацията е следната. Станах аз 12 клас и те продадоха цялото (ни) детско обзавеждане. От тяхната спалня направиха стая на брат ми, а те спяха на дивна в кухнята. Питате ли се къде бях аз? В "детската стая" - да, но без мебели - имах един стар матрак на земята и един шкаф, в които държах най-неохбодимото. Останалите ми вещи бяха в кашони, приготвени за времето, в което ще дойда в София.
Това продължи месеци наред. До май месец. Дипломирах се и дойдох в София.
Празната стая, на чиито под аз съм спала повече от половин година, се превърна в тяхна спалня.

Към днешна дата брат ми има стая там, те имат голяма спалня. А аз нямам и 1кв.м там. Започнах да се прибирам все по-рядко, защото винаги им преча - къде съм си оставила куфара, къде съм седнала да чета и т.н. Искам да отбележа, че аз при родителите ми нямам и 1 чорап. Всичкия багаж си взех - по тяхно желание.

Това МНОГО ми тежи - сякаш съм излишна и ненужна. Разбирате ли ... продадоха ни леглата, за да имат широка спалня и направиха апартамента си все едно имат само едно дете. Брат ми си има стая (тяхната бивша стая), която наистина е тясна и си е за него само - едно легло има.

Вчера мама ме попита кога ще се прибера за Коледа и аз й казах, че чак на 24ти. Попита ме защо все по-рядко и за по-кратко се прибирам и аз отговорих - защото си направихте апартамента все едно имате и чакате едно дете. Тя се разсърди.
Мисля си ... не трябва ли аз да съм сърдитата, която е ощетена от родителите си? А не тя, която принуди дъщеря си да спи на матрак на земята в празна стая (без мебели, тапети...)?

Това наистина много ме нарани и години наред си мисля как да им кажа, че беше изключително болезнено да видя как продават мебелите си и преустройват апартамента си сякаш имат едно дете.
Да, трябва да сме самостоятелни след една възраст, но ..... искам в "родния" ми дом да имам поне 1 легло, което да ме чака. Утре (недай си, боже) ще се разделя с ММ и къде ще отида за две седмици докато си стъпя на краката? Там не съм желана. Там съм ненужда и излишна.

Защо тя се сърди, че чу истината...??

Заболя ме за теб.
Виж целия пост
# 9 372
И тях ги разбирам, донякъде. Ти си млада и не можеш, но на тяхната възраст ще разбереш. Те цял живот са се свивали неудобно и са искали да имат своя нормална спалня, а ти вече си била отгледана и самостоятелна. Има го и елементът на старовремското мислене, че момичето ще се изнесе при мъжа си, а за момчето трябва стая...
Не са виновни, липсата на пари създава такива обстоятелства, а и времето, в което са живели, но още не го разбираш.
Виж целия пост
# 9 373
Не се изразих добре. Имах предвид, че нещата, които ми дойдоха на главата, раздялата с мъжа ми и пр, не са ме направили нещастна, защото получих много позитиви насреща. Много време бях с ММ и сега ми действа като глътка свеж въздух това да съм single. Имам подкрепа от близките ми, та съм спокойна за бъдещето
Виж целия пост
# 9 374
Тогава си задавам въпроса защо съм раждана? Защо имат две деца като искат едно? Защо им беше да ме оставят на земята почти една година преди да дойда в София? Не можеха ли да изчакат още 7-8 месеца .. с какво заслужих да не съм чакана там?
Какво искат - и агнето цяло, и вълкът сит ли? Две деца, но стая само за 1...
Боли ме много. Чувствам се отхвърлена от дома им.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия