За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 392 818
  • 25 039
# 10 395
Дълбоко се съмнявам, че здравната каса има нужда да чете бг мама, за да се информира за практиките в чужбина.
Виж целия пост
# 10 396
Цитат
но пак не мога да се оттърва от стреса, че ме очакват някакви ненормални новини от тсрана на политика и медицина . Съвсем откачиха
По-лошо ще е, ако ги прикриват, за да не ни стресират. Не новините са ненормални, реалността е такава.
Виж целия пост
# 10 397
Цитат
но пак не мога да се оттърва от стреса, че ме очакват някакви ненормални новини от тсрана на политика и медицина . Съвсем откачиха
По-лошо ще е, ако ги прикриват, за да не ни стресират. Не новините са ненормални, реалността е такава.
напоследък новините нито отраэяват реалността в цялостността й,нито са инфоративни
ако пък,някой си мисли,че са реални,а не манипулативни,наистина имаме проблем като общество
Виж целия пост
# 10 398
Айде, пак се почна...
Виж целия пост
# 10 399
Мисля си за прабаба ми. Каква дълга бяла плитка имаше. Как ми даваше марципани и как миришеше в къщата. Все едно е днес.. да имаше как да се върне човек.
Баба ми.. въобще. Спомени детски и далечни, а толкова силни.
Виж целия пост
# 10 400
Силвер, аз понякога просто избухвам в плач, когато ме налегнат спомени. Идват изведнъж и докато не ги изплача, не си тръгват. Обикновено е вечер преди да заспя, олеква ми като поплача и заспивам щастлива, че имам такива спомени. Ето сега ми се събра буцата в гърлото...
Виж целия пост
# 10 401
Може ли тази тема да си остане островче за минаващи мисли и размисли без Ковид? Въпрос на време е всеки да го изкара.
Идеята на темата беше Не си сам! Изживял съм ти мислите и ще те подкрепя от горчив личен опит!



Последно писах как живота ми е в застой, блато от много време и е време за промяна. Пътищата ми са три - направо (затъване в коловоза), надясно (на 35 ми е време за дете, а не искам и не съм готова) и наляво (мечта). Тръгнах наляво с цената на кредит при двама неработещи и един със запор вкъщи. Никой не ме разбира и подкрепя освен двамата ми ментори плюс новия.
Боли ме от хулите и обидите. Не искам пари от никой, само една мила дума: Вярвам в теб!
Домашните ми се опитват да ми държат сметка на парите, а не съм ги оставила на празен хладилник. Не мога да им обясня и че колата е разход. Те си мислят че е сипваш бензин и караш. На работа някои знаят и ме подкрепят, пряката ми шефка ми прави проблем с графика. Има фалшиви болнични но мразя нечестната игра.

Толкова съм уморена да съм силна!
Виж целия пост
# 10 402
Силвер, аз понякога просто избухвам в плач, когато ме налегнат спомени. Идват изведнъж и докато не ги изплача, не си тръгват. Обикновено е вечер преди да заспя, олеква ми като поплача и заспивам щастлива, че имам такива спомени. Ето сега ми се събра буцата в гърлото...

Същото е при мен. Често потъвам в спомените с някаква смесица от носталгия, тъга и уют.. после ми се свива всичко..
Виж целия пост
# 10 403
Напоследък ми е много притеснено, не мога да спя, нервна съм. Знам, че има теми за Ковид, но са от друго естество. Просто много ми тежи цялата ситуация и страха за близките. Особено за баба ми. И с тези ваксини много се чудим с коя, кога... А баба се чуди дали. Всеки лекар казва различно. Не знам, но не ми дава мира, заседнала ми е буца в гърдите, сякаш не мога да дишам.
Виж целия пост
# 10 404
Зуки, какви ментори? Ти да не си на осем, че някой ще те ръководи?
Виж целия пост
# 10 405
Напоследък си мисля за съдбата, смисъла на живота и за... щастието. Защо не разбираме, че смисъла е да сме добри хора, егати. Вечно на тръни, стрес, кавги, мъки и неволи. Вмевяване на вина за кое как си направил...
За пътя към себе си мисля също. Искам да простя всичко, а не мога. На близки и не до там хора, дори за неща, които не касаят мен пряко. Знам, че за да се усетя щастлива трябва да съм в мир с това, а не става. Тая болка, обида, гняв... как ще се справя с това и дали някога изобщо ще забравя грозните неща, които мълчаливо са съсипали не един живот. Не искам да изпитвам омраза, а около мен има едни нагли същества, които няма как да игнорирам.
Виж целия пост
# 10 406
Ако трябва да бъда честна, от самото начало на пандемията ми се струпаха толкова много и сериозни проблеми, че въобще не я усетих.

Зуки, нали осъзнаваш, че не менторите ще ти плащат кредита?
Виж целия пост
# 10 407
Понякого менторите дават нужната подкрепа, за да продължи човек напред и да повярва в себе си!
Виж целия пост
# 10 408
Не съм на 8, а на 2 - тепърва прохождам и много често падам. Да, знам, че менторите няма да ми платят кредита, но и знам как ще ме научат да го платя.

Стефи ме е разбрала - мога много но не зная как. Разчитам на ментори които да ми дадат посока, да ме научат да се оправям сама. И те ще изчезнат от живота ми ...
Една вече почти изчезна ...
Виж целия пост
# 10 409
Не знам как може някой да чака да намери някой да мисли сместо него и да се чуди после защо има проблеми. Кредита не е начин за справяне с безпаричието, освен ако не си намерила начин да ги поне удвоиш след като ги вземеш. Доколкото на мен ми е известно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия