За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 392 647
  • 25 039
# 10 440
Мисля си за приятелче на детето, днес загуби майка си.
Много познати изгубих, още не стигнали до старостта.
Виж целия пост
# 10 441
Няма думи за това. Горките хора. Всички. Много тъжно.
Виж целия пост
# 10 442
Мисля си за приятелче на детето, днес загуби майка си.
Много познати изгубих, още не стигнали до старостта.
Такива новини те удрят като влак и дълго, дълго не пускат.
Преди 2 години и повече си отиде сестрата на близка приятелка от детството, почти като моя по-малка сестричка. И да, не се бяхме чували и виждали с години, повече от 10 и като разбрах, не можах да спя няколко нощи. Оттогава не мисля, че е минал ден да не си спомня за нея. Да почиват в мир!
Виж целия пост
# 10 443
Колко е лесно на думи, а колко трудно да го направиш
Виж целия пост
# 10 444
Аз си мисля, че има много красиви неща за виждане по света . Много от тях са съвсем наблизо, но много малко ги търсят и намират.
Ако няма голяма реклама и ако не е модно никой не му обръща внимание.
И хората се изнервят от липса на интересни неща ... а наоколо има толкова хубави. Като поговорката да умре коня от глад на пълни ясли.
Това си мисля.
Защото днес намерихме много красиво място с децата край едни блата. Те снимаха много красиви птици и разходката беше страхотна. 20 години живеем тук, много обикаляме, разглеждаме . А това място ни е сравнително близко, но не го знаехме. Докато не се разрових в нета да го намеря. И нямаше никакъв туризъм там, само ние и още един човек с биникъл и камера Simple Smile
Виж целия пост
# 10 445
Обожавам да излизам извън туристическите маршрути. Има невероятни места. Heart Eyes
Виж целия пост
# 10 446
Мисля си как една моя способност ми носи твърде много тъга.
Виж целия пост
# 10 447
да не е емпатията ? тя носи мног она околните , близките, но в някои случаи е тежест за този, който я изпитва
Виж целия пост
# 10 448
Да, за съжаление. Не съм го искала това. Искам да се махне. Много е силно, чак звучи налудничаво, затова никой от близките ми не е напълно наясно какво усещам в близост до страдащ човек... Не само край близки хора, случва се и с непознати, с които се разминавам на улицата. Сигурна съм, че ще ме пратят на психиатър или най-малко ще се тревожат много за мен. Лошото е, че дъщеря ми е същата. Синът ми, слава богу, е наред.
Просто след някои срещи съм като разглобена и днес е такъв ден. Ще мине, разбира се. Ще вляза отново в релси, просто няма да е днес.
Виж целия пост
# 10 449
Да, за съжаление. Не съм го искала това. Искам да се махне. Много е силно, чак звучи налудничаво, затова никой от близките ми не е напълно наясно какво усещам в близост до страдащ човек... Не само край близки хора, случва се и с непознати, с които се разминавам на улицата. Сигурна съм, че ще ме пратят на психиатър или най-малко ще се тревожат много за мен. Лошото е, че дъщеря ми е същата. Синът ми, слава богу, е наред.
Просто след някои срещи съм като разглобена и днес е такъв ден. Ще мине, разбира се. Ще вляза отново в релси, просто няма да е днес.
И при мен е нещо подобно. Сълзи и от безсилие, че не може да се помогне. Боли, чак сърцето боли. Обаче, такъв е животът. И като казвам, че не искам да виждам или да се информирам за нещо тъжно ... не ме разбират част от хора. Но така е, различни сме.
Виж целия пост
# 10 450
И аз съм по подобен начин. При мен не е точно емпатия обаче, а някаква свръхчувствителност.  Дори като се разминавам по улицата с негативен човек го усещам. В компанията на злобни, зли, или просто оплакващи се хора просто се скапвам. Сякаш ме изцеждат. Освен това силно ми влияе самата настройка на другите към мен, усещам самия заряд на мислите им, сякаш го чета в очите, дори да говорят приятелски, някак си още при първата дума знам човека как ме възприема. Не е приятно, но с времето се свиква и преодолява.
Виж целия пост
# 10 451
Напоследък си мисля, че лишавам децата и нас от интересни и разнообразни неща заради моят страх от шофиране извън града... Има толкова места за ходене, разглеждане, разнообразяване, а аз се страхувам да стигна до там Sad
Дори на море ходихме с нашите , освен за са са ни помощ и компания и заради шофирането.
Виж целия пост
# 10 452
Аз пък не шофирам никога на сняг и лед извънградско. Тоест от Ноември до март не мърдаме кажи-речи никъде. Но при хубаво време от какво те е страх? То извън града реално е по-лесно. Аз искам и всеки ден да ходя някъде, ако може.

Таиз седмица пътувахме и както не ща сняг, половината път ни валя гъст сняг, после пък падна мъгла. Но ако караш внимателно, не е страшно.
Виж целия пост
# 10 453
мисля си за хората като цяло, и за неспособността ми да преценявам на пръв поглед ....
или пък, са много прикрити, знам ли!?

мисля си и колко съм в матрицата  в последните дни -нямам сили дъх да си поема
даже,почти не чета...изцедена съм, а отпуск най-рано  след 10седмици...
Виж целия пост
# 10 454
Аз пък имам безпогрешна интуиция за хората. Това се потвърди, откакто се преместихме тук и започнах да градя наново кръг от приятели, познати и контакти. Разчитам им аурата Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия