За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 190 648
  • 22 343
# 14 055
То вкус другар си няма, едни харесват нещо, други не, но например точно от тази тема мисля, че ЧС беше похвалила едно доматено пюре от Лидл и оттогава само него купувам и на мен ми харесва, иначе ползвах едно турско, но много голяма опаковка, това ми е екстра разфасовка.
Кое?
Виж целия пост
# 14 056
Интересувам се кое е турското пюре, че при нас доста върви. Иначе сме на лидлските - пюре, белени домати, пасирани.
Виж целия пост
# 14 057
Има тема Какво ще купя отново Simple Smile
От вчера си мисля за една майка на съученичка на дъщеря ми. Нейното гардже е най-високото в класа. Майката на всеслушание казала на дъщеря си да не се движи с най-ниското момиче от класа. Ниското момиче я е чуло. Не ми излиза от ума. Как ли се чувства това дете?!
Въобще даваме ли си сметка какво чуват децата ни?!
Виж целия пост
# 14 058
Ох. Нашият е малък още - в ДГ, ама мъжът ми някой път се изцепва за някое дете от групата или за родител на някор дете от групата, и само се моля нашият да не е чул… А това с ръста… за всякакви други неща мога да си помисля - за най-бедното, за най-черното (с извинение) и тн, ама за ръст?!?
Инак последния месец си мисля само глупости. Втора бременност карам и постоянно ме е страх, че ще се роди твърде преждевременно (24-25гс съм). Броя седмиците до 27-28гс, когато може да се сложат кортекостероиди за дробчетата. Просто много криво ми тръгна тази… Планирана, но стана твърде бързо, прокървих лошо в 6гс и бях отписала човека, после в 12гс, после в болницата в 19гс със съмнения за изтичане на води и от тогава на два дена ужасен страх, че нещо ще става. Мислех, че имам цистит, оказа се на последния преглед, че господинът просто рано се е обърнал… и главата му натиска яко пикочния… Изследвания всичко наред и аз все търся нещо, да не изтърва (загатващо за проблем). При две много добри АГта ходя, на психолог ходих, ама не би… Тя и предната рязко приключи в 36гс+2… Таа не знам, чета, работя (от вкъщи и полулегнала) ама… Пуст страх…
Виж целия пост
# 14 059
Познато...След като синът ми се роди в 32 г.с. и нямаше особени шансове да оцелее, по време на бременността с дъщеря ми броях дните и всеки ден си казвах "Айде, оживя още един ден". И това ще мине, Ерин. Ще е добър финалът.
Виж целия пост
# 14 060
Erinne, знам че е изключително трудно да се овладеят мислите, но ...трябва!
и,затова търси целенасочени занимания  на ума-весели,разтоварващи,любими...ти си знаеш какво обичаш
аз изкарах цяла бременост легнала, даже вицове четях,за да се държа в кондиция горе-долу

за коментарите и сравненията с другите.....мисля,че са неизбежни,даже понякога полезни
да,когоато са малки децата ,превръща се в нещо малко  опасно
но,когато започнат да разсъждават повече, са необходими- милион ситуации,в които осъждаме поведение или даваме оценка, показват способност и оформят  критично мислене у децата
последната такава е с една от малкото им приятелки,която вече е анорексичка,на почти 14г!
не бих могла да пропусна коментари и оценки
Виж целия пост
# 14 061
Кога хората ще се научат да не оценяват другите по външни белези по д@волите?????
Моят син излезе с най-ниското момиче в класа и как въобще може някой да прави такива коментари, това не е просто липса на възпитание, това е липса на акъл. На това момиче така му се радват всички и тя им е като талисманче и е голяма сладурана, да не говоря и какво отлично дете е. Как може подобно нещо, какви са тия хора... А защо си мисли, че който е нисък е минус, ми то и който е висок също може да се приеме за минус, освен детето да се притеснява от ръста си и тя затова да го е изстреляла. Ама защо пък и трябва да търсим оневиняващо обяснение за постъпките на грубите хора?
При нас пък имаше една майка, която така се беше размазала, сякаш сина й е в първи клас, ходеше в редицата и го потупваше по рамото и му казваше "ХХХ, усмихни сеееееее", ама с такова настроение после казваше "Щраааак", застана пред всички и накъдето мръднеше той, натам и тя. Държеше се с него буквално като с първокласник и въобще не се съобразяваше, че всички искаме да "Щраааакнем" наследниците си. Една майка й направи забележка, обърна се и погледна с пренебрежение и отиде точно пред телефона й...

Erinne, стискам палци всичко да е наред при вас.

За пюрето, скривам го
Скрит текст:
https://pastane.bg/?s=%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD … post_type=product
Зимата имаше едно друго, но съм ползвала и ipek,  общо взето всичките ми харесват, но за мен са големи разфасовки. Аз като го ползвах като отгреба, заливах с олио отгоре и така го съхранявах. Магазина им е в Младост.
Виж целия пост
# 14 062
Erine, и на мен ми е познато това треперене, броене на дни, седмици, месеци...
Със синът бях с отлепяне на плацентата и кървене. До последно никой доктор не даваше прогноза как ще се развият нещата.
Сега си имам мъж на 19г. и му предстои абитуриенски бал. 🙂
Аз тогава бродирах един гоблен, само и само да мисля за друго.
Виж целия пост
# 14 063
Като стана дума за външния вид, в темите за мода тук редовно се коментира не модата, ами колко са дълги краката на 2-3 форумки с някакво превъзбудено възхищение. Примитивно.
Виж целия пост
# 14 064
За съжаление децата - и момичета, и момчета са много чувствителни на тема ръст. Повечето са с комплекси - за високи и ниски, а в повечето попадат в графата "нормален".
Виж целия пост
# 14 065
Моят син е 178 и вика иска ми се още 2-3 сантиметра поне, че се чувствал нисък. Онзи ден на изпращането гледам - само 1 момче беше над всички, сина ми и още 2 бяха на едно ниво, странното е че той за тези две момчета също твърдеше, че са по-високи от него, като застанаха да се снимат бяха еднакви, и всички останали една идея по-нисички, т.е. той въобще не е от ниските, пък и другите също не бяха ниски, защото според мен са около 175. Момичета отличаващо се високи в класа нямаха, НО 11 клас бяха всички като волейболисти Simple Smile И както казваш всички са си нормални. Аз едно време бях по-висока в класа и се чувствах зле, бяхме 3-4 момичета, които буквално стърчахме, сестра ми ме настигна и задмина и се оказа, че заставайки до нея се чувствах ниска Simple Smile

Мисля си, че сякаш ще ме ковне мигрената, главата ми тежи и като мръдна поглед наляво/надясно ми се завива свят и трудно фокисурим. Не искам почивните ми дни да минат в леглото, имам страшно много работа и служебна и домакинска Sad
Виж целия пост
# 14 066
Аз пък цял живот съм била най-ниската в класа - от първи клас до завършването. Никога не ми е било някакъв комплекс. И аз харесвам високи жени с дълги крайници, ама какво да се прави.
Виж целия пост
# 14 067
И аз се присъединявам, че не бях от най-високите момичета в училище. Спортувах, четох какви ли не съвети - до 170 го докарах само. Каквото - такова, други силни страни имам. Joy

Мисля си напоследък, че не ме свърта на едно място вече. Пътува ми се, много ми се пътува.
Виж целия пост
# 14 068
И ето, че всичко е субективно. Аз когато съм била стърчаща в класа съм била 7-8 клас и бях 165 см, смятайте другите какви са били, че ние да се чувстваме като коне сред тях. Т.е. всеки е нормален за себе си, въпроса е защо се получават негативни коментари за фактори, които не зависят от самия човек в случая ръста.
Виж целия пост
# 14 069
Аз също бях най-ниската в класа, но дръпнах на 15 год. възраст и сега съм със среден ръст от 164 см. Затова пък големият ми син е 190 см, а дъщеря ми на 16 е 170 см и е най-ниската в нейния клас.... Расте по-високо поколение Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия