
ХУЛИ, ти май само за празниците си слагаш зъбаците. На Коледа, па после на Великден. Я ги лапай и търпи. Трябва да се свиква. Мястото им е в устата, а не в чашата на шкафчето. Купи си Лукчета и премятай по едно бонбонче, докато привикнеш. Какво ли си казваш? Лесно е да даваш съвети, ама човек хваща вяра, като дойде на мяра;) Старост-нерадост...Утре пак ги сложи и да изкараш час повече.

ФУРИЙКЕ, как са се справили без теб домашните любимци?

АЙША, бива те за рекламен агент

МАРИНКА, малко ми е необичайно да те чета вечер, но все едно кога се появяваш, радвам ти се.
Смешките ти са много смешни. И вицовете ти си ги бива. Да не би да влизаш в нова роля? 
ГРЕТИ, иди при колегата да те види. Може би трябва малко да пилне от тук, от там. Не ги сваляй, за да се отбележи мястото, където те убиват.
ГЪБКЕ,
-това е чувал с прегръдки 
ЖАБКЕ, РИМАР, МАРИ М, ТАНУ и всички останали мацки, прегръдки, подплатени с целувки и пожелание за лека нощ.

– схвана ме кръста и се тръшнах на легло -трудно подвижна. Вече май се оправям /надявам се до неделята/ Сега за 1-2часа ММ ме достави до офиса /и компютъра/, поради неотложни дела , хем да направя тренировка ,дали мога да съм във вертикално положение /не съвсем/ и отивам да се хоризонтирам



. Да гушна Боряна
. Да се възхитя на трудолюбивата Луси
Като малка много си падах по фантастика и една от любимите ми книги беше тази, на Любен Дилов баща, Атомния човек. Сигурно някои сте я чели. Описваше човека далечното бъдеще : разни копчета по стенни шкафове , натискаш стопля ти яденето, натискаш мие ти съдовете, натискаш, виждаш кой ти говори по телефона или от кутията на среща ти ,вървиш по улицатаи си говориш "сам", абе тогава абсолютна фанатастика, но днешно ежедневие, с което така си свикнал, че малка повреда или изолация и вдигаш кръвното от нерви
