
Две кучета съм имала, и двете бяха породисти /по случайност, а не по избор/, и двете ги взех на по доста годинки /над 8/ и двете си доизживяха старините вкъщи и умряха в ръцете ми. Такъв рев никога за нищо не съм ревала. Няколко месеца след кончината на второто се роди дъщеря ми и категорично реших, че следващите десетина години вкъщи куче няма да стъпи, а след това като стъпи ще е от бебе. Стават част от семейството, все едно още едно дете. Още помня второто ми куче като се разболя какви суми отидоха за него, аз толкова май и за детето си не съм давала впоследствие. Но въпреки това не успяха да го спасят. Абе, тежко си е като дойде този момент, а той е неизбежен. Затова смятам да го спестя на дъщеря си, докато е малка, а като стане голяма и разбира, а и може да полага грижи за него, ще клекна, то се е видяло

Иначе и аз като Сандо недолюбвам котките. Просто така го чувствам, въпреки че сме имали и котка, ангорка. Не са глупави никак, но много ги бива да мъстят, ако нещо не им хареса. Тия работи дето ги разправя за приятеля дето котката му пикаела в обувките, баш на някакво отмъщение ми намирисва, чувала съм за такива случаи.
Като полагате адекватни грижи за него, давате и любов и внимание и косъмът ще заглади, и ще има доволен вид. Със сигурност има нещо ангорско, много е пухкав.