За сметка на това не мога да шия, това - копче, скъсано, са ми тема табу. Дребната нещо като скъса, все казва - трябва тати да ми зашие еди-какво-си. Ако има и други хора наоколо умират от смях как така мъж ще шие. Ми така, като го е научила майка му едно време, ще шие сега Разбира се, елементарни неща като скъсан чорап 
направо биват изхвърляни, с тях никой не се занимава.
Нещо, което донякъде ми е помагало, са едни джинджифилови хапчета - Антиметил, можеш да пробваш, натурални са уж. 
Успокояваше ме, не са висш пилотаж, защото аз съм вързана в ръцете що се отнася до шиене и какъвто и да е друг вид ръчно творчество... Някой ден, ако се заседя в нас повечко и ми е скучно мога да си изнамеря гоблена, за пенсия съм го оставила иначе. Но не бих си ги сложила вкъщи, просто стилът, който харесвам е съвсем друг и нямат място по никакъв начин в него. Т.е. харесва ми да ги шия, но не и да си ги окачвам после.
Шия само под заплаха от разстрел, а да гладя дори и със заплаха не мож' ме накара 
Е, не баш, нали, елементарни неща правя, но наистина елементарни и с нежелание, както и с неумение. 
Ама аз съм така с повече стари женски изкуства - недоумявам припадъците по всякакви миля, ковьорчета и други плетива, бродерии и т.н. Много ми е далече това, много. Препоръчани теми
