Юлска тема 37

Сладко е, да. И аз ѝ се радвам, изобщо са симпатични тия детски преживявания, но човек се уморява да ходи подире му да слага ред. Конкретно за потрошениете яйца не ми пука изобщо, нали за това сме ги направили, за игра, реално са децата да се радват. Но ето, че има деца, които могат да оценят, да пазят..., неща непознати у нас.
Наистина е кофти яйцето ти да излезе борец, другите ядат, ти - не.

Захарче, дали да не помислим да им сменим имената на нашите юнаци. Само от името ще да е  Яйце и козунак не близна изобщо, а на една курабия сигурно 30 минути ѝ се чуди дали била същото като бисквита. Накрая не я опита.
Но като те чета теб, ние сме по-добре. Днес обядва с 3-4 парчета краставица и две маслини. После обаче го напъна глада и си хапна сух хляб.
И в градината казаха, че са виждали много деца, които не ядат. Но не им се е случвало такова, което дори да не иска да близне от торта, когато има РД.

Кирил е много хубаво име!
Аз не ядях торта като малка, от първия си РД, та до поне 12 години. Нито на моите рождени дни, нито на други рождени дни или по други поводи. Не опитвах дори. Иначе ядях, но торта не обичах. Помня, че самото название 'торта' ми звучеше отблъскващо, но и вкуса, който не знам знаела ли съм какъв е, но не обичах, това много ясно го помня. А сега обичам, ех..., де да не обичах. И племенника ми не обича все още май, ввъпреки че е много ящен сега, преди беше злояд. И той на ссобствените си РД не опитваше дори тортата. Явно има нещо в тези торти... 

Пина, и ние си го харесваме името, но гледай как и двамата се случиха такива капризни. Шегувам се за смяната на името естествено. Аз уж гледам да не се впрягам много с това ядене, но понякога и на мен ми прекипява. А в градината поне 100 пъти им казах да не се занимават с него и да го оставят гладен. На тях обаче им е жал. Оставят му от закуската за обед, ако негово височество я одобри. Иначе му слагат шарена сол на филийката да не е съвсем сух хлябът. Или му режат ябълка, която също трябва да отговаря на високите му претенции (ако е имало нещо и са обелили малко от кората, изобщо не я яде). Последният ден, когато го взимах, имаше бисквитена торта. В кухнята бяха оставили няколко бисквити за принца, защото бисквити яде, но тортата - не.

Дейзи аз истрещявам признавам си.Това е нещото което ме вбесява буквално  Карам му се.Вече знае,че го изпращам да спи(обед и вечер ми върти най вече номера) и сам си казва,че иска да си ляга гладен........ Побърква ме.

Ама вие така съвсем ще ги отвратите от храната. Знам, че е изнервящо, но трябва да се владеете. Представям си ги децата, не стига, че не им се яде, но и по няколко пъти на ден ги карат да го правят. На всичкото отгоре и мама се ядосва. Сигурно само като наближи време за хранене и те стават нервни. Аз бих направила така. Слагам масата, на всеки чиния, да не е претрупана, две-три неща които знам, че би хапнал. Слагам на всеки в чинията. Не го карам и подканям да хапва, не го моля, не го изнервям. Важно е само да му привлека вниманието към храната. Изяждам си моята чиния говорейки с ММ колко е вкусно и как ще страна силна, как ще имам сили да карам колело (примерно), как няма да могат лошите да ме преборят и т.н. После го питам съвсем спокойно дали ще си яде неговото ядене, при отговор не, с радост му взимам чинията правейки се на щастлива от факта, че ще стана още по-силна си я разделям с баща му и я изяждаме пред очите му. За Кирил ядене няма. Не му нервнича, не му се ядосвам, напротив доволна съм, че сега имам по-големи мускули (при нас те са важни и се следят преди, по време и след хранене). Ще го остава гладен, може отвътре да се разкъсвам, но той така или иначе няма да яде, само ще го изнервя. Да видим така като направя няколко пъти, дали няма да иска и той да влезе в отбора на силните с мама и тати. Аз много му говоря на Лазар за силата която дава храната, и гледам да не пропускам възможност в която да изтъкна, че е успял да направи еди какво си, защото е ял преди това и има сили. Примерно; тръбата на нашата прахосмукачка се разтегля и застопорява много трудно . Оправям я аз, готова е , но се правя, че не мога и го викам "Лазаре, ела мамо, че не мога да се оправя с тази прахосмукачка" идва той наперен, че видиш ли силен мъж трябва да пипне, напъва детето (то тя си е готова) ама и той върти и ми я дава "браво, мамо! Я гледай колко си силен ти, ама ти си изяде цялата закуска, пък аз не съм яла, много ясно, че няма да мога да се справя. Ще взема да хапна и аз кус-кус" Пък той доволен, че е силно момче и как помага на майка си.

Весе 

Весела, така говориш, защото не ти е попадал такъв инат.

А аз да кажа, че изобщо не се фиксирам върху храната, защото той си яде. Случва ми се да се запъна понякога, но то е по-скоро изключение отколкото правило.
Никога не го карам да яде насила, а той си чака храненията, защото обича да яде. Тази сутрин си отвори едното око, каза че иска филия с шоколад, изяде я и чак след това започна да реве, защото му се спяло. При него личният пример не играе абсолютно никаква роля. Той живее само, за да прави същото като кака му и да следи дали случайно тя няма да получи нещо повече от него. И това важи за всичко друго освен храната. Тя яде всичко, той само хляб, шоколад и кисело мляко, като и за тях има специални изисквания.

А аз твърдя, че не се фиксирам върху неговото хранене, но това не важи за всички останали около него. Вечер като го питам как е минала градината, той започва с "нищо не ядох", или "пих мляко". Всеки път му казвам, че не го питам какво е ял, а как е минал денят му, че не го пращам там да яде, но за него целият ден е само ядене/неядене. Включително и персоналът, които никога не го хвалят или да се оплакват от поведението му, само ми обясняват какво яде и т.н. Ако някой го пита дали слуша в градината, той казва НЕ и защо, защото "нищо не ям". И на тях им обяснявам, че след една филия с шоколад, спокойно може да изкара деня без цялата градина да се върти около него, ама те явно не могат да се примирят.

О,Весе при него не важи това.Ама Дейзи верно са еднкви  Това са и нещата които Кирил яде.Примирила съм се.Ще си ходи гладен и това е.

Много съм ядосана, честна дума. От днешната РС излиза, че тя директорката отдавна е планирала да ни разформира групата, ама нямала време, видите ли, да свика РС по-рано да ни информира. Малко били децата, нямали постоянно 12-15, финансова възможност нямало али-бали. Ми да беше обявила 3 групи за прием, не 4 и всичко щеше да е ОК. Или да беше казала още октомври, че ще я закрива, да свикнат децата с новото положение, а сега какво - нищо. Има 5 деца, които очите не сме им виждали 9 месеца, ама се водят в групата нали. Явно жалбата ни я е подразнила доста, щото бая се зъбеше. Едната ни госпожа се оказва била заместничка на друга в майчинство, която се върнала вече, ама била в друга група насочена и Петрова директно я освобождава, а другата г-жа, която така обичат децата пък я праща в друга група директно. Лелката и тя отивала да замества другата, щото онази напускала за по-добра заплата. Абе тинтири-минтири, сега сме принудени да избираме как да си разделим децата, че тия дето играят най-много заедно да си останат заедно, а би трябвало като ще мести деца и закрива група, да я премести цялата.  Просто се чудя на кого точно и как да се оплача, защото явно това е политика точно на тази директорка и в тази градина. И кой е чувал за 3 месеца сборни групи, един да, ама три поредни и то да се обявяват отсега, абсурд.

Нали децата и да присъстват, и да не присъстват, таксата си я плащат? Само за храната не плащат. Би трябвало парите да не ги бъркат. Или бюджета от Общината се отпуска само за присъствие на дете ли?   
И при нас има деца, които не сме виждали, но се водят. Добре, де, те нали ще тръгнат, все пак, на есен ако не по- рано. Ще направят бройката 
Вчера са обявили новите места. Отново 4 групи, общо 98 места са обявили. 

Ние не плащаме такса ако детето не е ходило нито един ден в месеца.

Ние плащаме, Дейзи, за цяла Варна съм сигурна, че плащат. По 20лв на месец, ако няма нито един присъствен ден.

Много странно. При нас таксата на месец е 40лв. Ходил, не ходил таксата си е пълна.

При нас е 50% от таксата, най-малко.