Загуба на интерес????

Сега.. един съвет от мъж, добронамерено
Първо, карай го по-споко, независимо от хормоните, турболенцията няма да оправи нещата, само може да ги влоши.
Знам че това е един от най-важните периоди в живота ти, но не забравяй че това е твоето момче, бащата на това което е в теб, нали?
Не се оставяй на паниката, ревността и съветите на не дотам умни личности. Или такива с малко или никакъв опит. Обикновенно те са твърде щедри в съветите.. Те само казват -"аз така ще направя/направих ", "онака ще постъпя/постъпих", но като повечето, са само по приказките, нищо не правят, повярвай ми.
За повечето мъже,  бременност, раждане, бебета,  особено ако се случва за пръв път, са нещо страшно,  въпреки че не го показват.
И понеже нямат инстинкта, присъщ на жените, които интуитивно знаят какво се случва, и го желаят,  те(мъжете), не намирайки правилен алгоритъм за поведение, бягат.
Бягането бива различно. От тотално изоставяне на семейството, до безобидно леко "спасяване" за малко с колегите, приятелите..
Както най-вероятно е вашият случай.  Не вярвам да си търси друга. Просто му трябва време да осъзнае че напълняващата изнервена и притеснена жена е неговото досегашно момиче.
Ключов фактор, не е фактът че излиза, а с кого излиза. Ако излиза със свестни и точни мъже, всичко е наред. Дори и да иска да направи нещо, ще изглежда недостойно в такова обкръжение. И обратното, ако "бръмчи" с нехранимайковци, лекета, това е лошо, и там е тоята работа да повлияеш, а не да го спреш да се поспасява..

Милия той!
И тез неизплашени, силни и страховити жени как само го натискат!

А къде слагаме това, че ТЯ е бременна? Колкото и нормално нещо да е бремеността тя ще поеме риска от износването на детето, тя ще поеме несгодите, тя ще поеме риска от раждането и всички последствия.
В момента той трябва да подкрепя НЕЯ и всячески да се опитва да и е упора, а не тя и него да мисли. 

Това е мъжката гледна точка и колкото да риташ, и да не я приемаш, тя е такава.
Трябва ли непрекъснато да напомняме, че мъжете и жените са различни, колкото и да се иска на някои да сме еднакви!?
Вместо да се тръгва с обвинения, ако е умна жената, ще намери начин, познавайки го, да го успокои, да го приобщи емоционално към бременността, без излишните изхвърляници от вида " аз ще поема риска от износване и раждане с всички последствия".

Бременността, от една страна, е нормално състояние, което Природата е делегирала на жената, а от друга- тайнство, в което мъжът трябва да бъде посветен.
Което не може да се случи с тропане на краче и размахване на пръстче.

  Абсурт, пак ще ти кажат, че защитаваш мъжете;) НЕеманципа(н)тка, такава!
   За мен, вариантът на Дорис важи само, ако жената си е избрала емоционално зрял мъж. Иначе - наистина, няма за какво да се тропа с краче.
   Та, да е мислела, авторката, малко по-рано.

Не вярвам да изневерява, по-скоро ти си въобразяваш.
И за като бях бременна станах много ревнива, това ни е в природата, за да може да запазим бащата на детето близо до нас. Много съжалявах след това за пропиляното време в ревност. Бременната жена е най-красивата в този период! А и това веме толкова бързо минава и не се връща отново. Предприемайте нещо заедно- екскурзия и т.н. По време на бремеността сексуланите желания дори и се повишават при жената. Не чакай той да си поиска, а направо се събличай и го яхвай, искай си ти, имаш и причина дори. Отивайте на Спа за уикенда  и си прекарайте само в любовни ласки, в мечти за бебето, прекрасна храна и разходки.

За да бъде приобщен някой към нещо, то най-напред той трябва да има интерес и желание. На мен по-ранното излизане и по-късното прибиране, както и честите срещи с приятели не ми говорят за интерес. Ако се интересува, има много начини да се информира - да я пита, да чете литература, да посети заедно с нея лекаря и така нататък. Не мисля, че би отказала разговор на теми, които го притесняват, ако се поинтересува и седне да поговорят. Чудничко - жената изнася всичко на гърба си, ама мъжът бил стресиран и трябва да бъде успокояван, къткан и разбиран.  Ами ако и тя реши, че е стресирана и поиска да не ражда? Или хукне по събирания с приятелки и почне да излиза рано и да се прибира късно?

Теб кое те интересува повече- ти да си добре или Вуте да е зле?
Като не си гледала с кого се събираш и от кого забременяваш, кой ти е виновен и кой е отговорен?
Като не те бива нито да прецениш, нито да приобщиш мъжа към бременността ти, ще си седиш самотна майка  в детската стая при мама и тате, щото те са длъжни да те разбират и дондуркат, м?

Не разбирам за какво скачаш, Абсурт. Чисто и просто смятам, че дете се прави от двама и двамата трябва да бъдат заинтересовани. Не тя между повръщанията и лежането за задържане да се опитва да го заинтересува, като на него му е интересно друго. Щото, нали, страх го било.  Както казах по-нагоре, за да приобщиш някого, той трябва да има интерес и желание. Недей толкоз отдавай значение на преценката, защото в тоя живот гаранция за нищо няма. И вече и торба сол да си изял с някого, не е гаранция, че няма да те предаде. Достатъчно примери виждам около себе си, достатъчно са историите, описани тук. И също така недейте толкова често освобождавайте мъжете от отговорност, и без това им е доста широко около врата. А ако говориш конкретно за мен, не се притеснявай - нито съм сбъркала в преценката си, нито ми се е налагало да се моля на мъжа си да се приобщи към случващото се при двете ми бременности. Затова казвам, че ако човек се интересува, е едно, а ако не - съвсем друго.
Не виждам кое е срамното да бъде една жена самотна майка по една или друга причина, ако това се случи.

Първо, къде видя да пиша, че жената трябва да се моли за каквото и да било?

Не всеки проявява интерес към нещо, пък било то и бременност, по начина по който искаш и смяташ за правилен.
Затова интересът се " провокира", " събужда", "насочва"...........и куп още неща.

Ако за теб, комуникацията в семейството се свежда до молба или тропане с краче, за мен не е така и дори не си заслужава да обяснявам колко други начини за постигане на желаното единомислие има.

Второ, нищо лошо няма в самотната майка, ако тя си поеме отговорностите, а не се овеси на врата на родителите си, защото не е научена да комуникира, мислейки за себе си и детето, а не да тропка първосигнално.

Ти как би комуникирала с човек с липса на интерес? И къде видя тропкане с крачета? Че и я прати при родителите й без време.  Откъде знаеш дали може или не може да се справи сама? А и защо всъщност се говори за раздяла, като от него се иска само да седне и да говори за каквото го притеснява. Не знам при другите как е, но ако на мен ми е интересно нещо, не бягам от него, а обратното. И не разбирам защо при желано дете трябва да се буди интересът на някого от родителите, най-често на мъжа. Обикновено в такива случаи доста мъже решават, че вече им е в кърпа вързана, ще търпи, ще, не ще, и почват да си развяват байрака. Така че съм склонна да се съмнявам в така наречения страх.
А ако начините за постигане на единомислие са все от рода на предразполагане на мъжа без същото насреща, манипулациите и подвеждането му да мисли, че мои решения и мисли са негови и прочие, те не са за мен. Моят начин е директен разговор, нормален, без скандали, натяквания и фръцкания.

Един мъж написа как се чувстват мъжете и описа част от притесненията им.
И ти, както и други, отказвате дори за сведение да ги приемете, защото сте решили, че няма начин да е правилно, щом не възприемат и чувстват нещата като вас.

Едно не мога да разбера- защо смяташ, че на жената ѝ се полага разбиране и предразполагане, а мъжът трябва да е телепат и да се настрои автоматично в синхрон с преживяванията и чувствата на жена си?

От друга страна, не знам как си представяш да строиш някого пред себе си и без да го предразположиш, да проведеш един спокоен и директен разговор, в който той да си разкрие душата, споделяйки какво го притеснява?

Абсурт, изопачаваш изказвания и добавяш свои си интерпретации на казаното от друг. Не знам къде съм споменала строяване, телепатия и липса на притеснения у мъжа и другите неща, които си съчинила. Както и да е, казах, каквото имам. Добавям само, че този един мъж не е равен на всички мъже, че да сочиш изказването му като приложимо за всички мъже. Аз например съм получила и видяла друго отношение и начин на поведение от мъжа си и затова мисля по друг начин и не вземам под внимание изказването на въпросния - именно защото не важи за всички. Ще чакам аз дете и понеже съм много притеснен, ще си сменям работното време с цел по-рано излизане и по-късно прибиране, че по-малко да съм си вкъщи, как не. От притеснение, нали ... 

Различни викаш били мъжете и жените?  Няма нужда да я почваме тая тема ПАК с тебе. Колкото и да ни дърпа напред живота, толкова някой хора ги влече назад към забрадките, потурите и еснафщината.

Що не пробваш в германски/английски/френски или холандски форум да напишеш как видиш ли бремеността е по-стресиращ период за мъжете. Как трябва да ги обгрижваш, да им съчувстваш, да ги коткаш и сексуално нападаш щото видиш ли се наакват от страх от мисълта, че ще стават бащи. Горките!

Пълно разбиране ще полчиш в арабския свят, където жените са част от обзавеждането.

Абсурт, нямам представа на колко години си, но звучиш като прабаба ми, която миеше краката на дядо ми вечер след дълъг ден, през който бе работила наравно с него. Бе гнусно.   

А аз не разбирам друго.
Какво е това скачане срещу мъжете?
Да, на жената се пада частта да износи бебето. И да, за нея тези 9 месеца са нещо ново, неизживяно, странно, страшно, прекрасно...наречете го както искате.
Но, за мъжете също е стрес и не виждам защо това трябва да се омаловажава? Те, по-малко важни ли са от вас? Или смятате, че щом вие сте жени, значи сте най-отгоре на веригата и единствено вашите чувства и усещания са важни?
Права е Абсурт, че мъжа трябва да се приобщи в този процес на бременеене, ако искате да прояви разбиране.
Никога не забравяйте природата-ние износваме плода, мъжа се грижи за прехраната.
Мислите ли, че едно време са обикаляли мъжете на пръсти покрай бременните си жени и са се държали неадекватно лигаво? По-добре ли е, съпругът ви да казва "ние сме в 16 седмица, имаме леко гадене и усещаме бебето как рита"?
МОля ви! Мъжът не трябва да бъде приравняван до жената като чувства и усещания. Той, дори и да иска, няма как да чувства това, което вие, нито по време на бременността, нито по време на раждането. Той може да ви бъде опора през това време, може да ви помага и да ви глези, но не убивайте мъжките му чувства. А те, през повечето време са страх и стрес.

Кой скача срещу мъжете?  Аз конкретно не съм съгласна с това, че вместо някои да говорят какво ги притеснява, търсят на баницата мекото, като хукват по сбирки с приятели или съкращават присъствието у дома. Където има бременна жена, която също е стресирана, ама това няма значение.
Едно време жените са раждали и на нивата и са яли бой и като бременни. Трябва ли да правим и ние така? И не, има мъже, които не говорят "ние сме в еди коя си седмица, повръщаме, пръцкаме и прочие", но чиято подкрепа, заинтересованост и присъствие се усещат осезаемо и непринудено. И за това не е нужно да бъде нарочно приобщаван, защото самият той се интересува и изразът на този интерес е съвсем различен от постоянно висене до жената или другата крайност - беж, краченца, да бягаме.