о, как да не позная една от любимите си книги в детството 
- "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция"
Виж целия пост
- "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция" Познай коя е книгата - 15
- Публикувана: 18 фев. 2017, 19:41 ч.
- Последно мнение: 17 май 2018, 08:20 ч.
# 45
3 март 2017, 17:23 ч.
# 46
5 март 2017, 08:12 ч.
Детето сега я чете, но каква е тая книга не знам ... звучи ли ви като детска 
Ти си, Джо
Виж целия пост
Ти си, Джо
# 47
5 март 2017, 14:13 ч.
Нещо съвременно:
В Съединените щати повечето хора възприемат ЦРУ като някакво лъскаво ефикасно тайно общество с добре изглеждащи служители, боравещи с футуристични джаджи. За латиноамериканците това обаче е още един картел, голям и груб, но по-добре финансиран от останалите, изпълняващ задачи за големите наркопроизводители и правещ живота труден за по-дребните. През 70-те и 80-те военните построили хиляди малки самолетни писти из цялата гватемалска провинция, уж за да можем ние, намиращите се в неравностойно положение граждани, да транспортираме продукцията си до по-големите пазари, но на практика с намерението да могат да се появяват винаги и навсякъде, за да приберат парите на закъснял длъжник. В оклностите на Тозал имаше няколко. Един от многото вуйчовци на баща ми, ...., , parcelista, маркирал и изгорил няколко милпи на общинска земя, които се оказали твърде близко до една от тях. Към края на юли от ... нямало и помен, така че баща ми и няколко други тръгнали да го търсят. На втория ден намерили обувките му, окачени на един евкалипт, което било знак, че лицето "спи при рибите".
п.п. "Нилс Холгерсон" е книга за по-големи деца, но най-вече поклон и хроника на историята и митологията на южното Скандинавие, ненадмината по богатство и хуманизъм. В нея има много мъка и страдание, които не са за малки деца, както и мъдрост, която за съжаление е далеч и от много възрастни. Не знам колко е голямо детето ти, Радос, но не е лошо на един етап да се запознае с Лагерльоф- ако не сега, то по-късно.
Виж целия пост
В Съединените щати повечето хора възприемат ЦРУ като някакво лъскаво ефикасно тайно общество с добре изглеждащи служители, боравещи с футуристични джаджи. За латиноамериканците това обаче е още един картел, голям и груб, но по-добре финансиран от останалите, изпълняващ задачи за големите наркопроизводители и правещ живота труден за по-дребните. През 70-те и 80-те военните построили хиляди малки самолетни писти из цялата гватемалска провинция, уж за да можем ние, намиращите се в неравностойно положение граждани, да транспортираме продукцията си до по-големите пазари, но на практика с намерението да могат да се появяват винаги и навсякъде, за да приберат парите на закъснял длъжник. В оклностите на Тозал имаше няколко. Един от многото вуйчовци на баща ми, ...., , parcelista, маркирал и изгорил няколко милпи на общинска земя, които се оказали твърде близко до една от тях. Към края на юли от ... нямало и помен, така че баща ми и няколко други тръгнали да го търсят. На втория ден намерили обувките му, окачени на един евкалипт, което било знак, че лицето "спи при рибите".
п.п. "Нилс Холгерсон" е книга за по-големи деца, но най-вече поклон и хроника на историята и митологията на южното Скандинавие, ненадмината по богатство и хуманизъм. В нея има много мъка и страдание, които не са за малки деца, както и мъдрост, която за съжаление е далеч и от много възрастни. Не знам колко е голямо детето ти, Радос, но не е лошо на един етап да се запознае с Лагерльоф- ако не сега, то по-късно.
# 48
6 март 2017, 14:04 ч.
Това звучи като някоя от книгите за наркокартелите, наскоро имаше филм - Ескобар, а също и някакъв сериал на тази тема. Но книга не съм чела такава аз. Може би трябва жокер, че и другите се затрудняват.
Иначе, детето е на 11, каза че Нилс Холгерсон му харесва ... май трябва и аз да я прочета
Виж целия пост
Иначе, детето е на 11, каза че Нилс Холгерсон му харесва ... май трябва и аз да я прочета
# 49
6 март 2017, 16:23 ч.
Не е за картели историята в книгата.
Довечера ще добавя цитат, че ги преписвам от хартиен носител, който не е с мен в момента.
Виж целия пост
Довечера ще добавя цитат, че ги преписвам от хартиен носител, който не е с мен в момента.
# 50
10 март 2017, 10:56 ч.
Мисля, че е време за нова загадка. Минаха вече няколко дни без нов цитат от старата загадка, никой не знае отговора, и темата се закучи. Според правилата е време за нова загадка. Някой желаещ?
Виж целия пост
# 51
10 март 2017, 11:16 ч.
Нещо много лесно
Първото място, което добре си спомням, беше обширна, хубава ливада с бистро езерце. Над него се надвесваха сенчести дървета, а в по-дълбоката му част растяха тръстики и водни лилии. От едната страна на ливадата, отвъд живия плет, се виждаше изорана нива, а от другата, зад портата и съвсем близо до пътя — къщата на нашия господар. В най-високата част на ливадата растяха ели, а в ниската ромолеше поточе с надвиснали стръмни брегове.
Докато бях малък, се хранех с млякото на майка ми, защото не можех да паса трева. Денем тичах край нея, а нощем лежахме близо един до друг. Когато беше горещо, стояхме край езерцето в сенките на дърветата, а за по-студено време имахме уютен топъл обор близо до еловата горичка.
Щом пораснах достатъчно, за да мога да паса, майка ми започна да излиза денем на работа и да се прибира вечер.
Освен мен на ливадата имаше още шест жребчета, но те бяха по-големи, някои почти млади коне. Обичах да тичам с тях — доставяше ми огромно удоволствие. Обикаляхме поляната в галоп и всеки препускаше колкото сили има. Понякога играта ни ставаше доста груба, защото освен че препускаха, те често ритаха и хапеха.
Виж целия пост
Първото място, което добре си спомням, беше обширна, хубава ливада с бистро езерце. Над него се надвесваха сенчести дървета, а в по-дълбоката му част растяха тръстики и водни лилии. От едната страна на ливадата, отвъд живия плет, се виждаше изорана нива, а от другата, зад портата и съвсем близо до пътя — къщата на нашия господар. В най-високата част на ливадата растяха ели, а в ниската ромолеше поточе с надвиснали стръмни брегове.
Докато бях малък, се хранех с млякото на майка ми, защото не можех да паса трева. Денем тичах край нея, а нощем лежахме близо един до друг. Когато беше горещо, стояхме край езерцето в сенките на дърветата, а за по-студено време имахме уютен топъл обор близо до еловата горичка.
Щом пораснах достатъчно, за да мога да паса, майка ми започна да излиза денем на работа и да се прибира вечер.
Освен мен на ливадата имаше още шест жребчета, но те бяха по-големи, някои почти млади коне. Обичах да тичам с тях — доставяше ми огромно удоволствие. Обикаляхме поляната в галоп и всеки препускаше колкото сили има. Понякога играта ни ставаше доста груба, защото освен че препускаха, те често ритаха и хапеха.
# 54
10 март 2017, 12:37 ч.
Бях се върнал наскоро от Китай и бях поканен на чаша чай от госпожа Тауър. Госпожа Тауър беше заразена от всеобщото увлечение по вътрешната архитектура и с безапелационността на своя пол бе пожертвувала столовете, на които с години бе седяла удобно, масите, витринките, украшенията, на които погледът и бе почивал откакто се бе омъжила, картините, които са и били близки от цяло поколение, и беше се оставила на ръцете на специалист. В гостната и не бе останало нищо, към което имаше някакво отношение или бе свързано за нея с някакво изживяване, и този ден аз бях поканен да видя модното великолепие, в което живееше сега.
....
И докато устата ми хвалеше, аз се питах защо толкова повече ми допадаше поизносеният кретон на презряната гарнитура, викторианските акварели, които знаех толкова отдавна, и смешният дрезденски порцелан, красил доскоро камината. Чудех се какво ми липсва във всички тези стаи, които вътрешните декоратори подреждат с такова доходно усърдие. Дали им лисваше душа? Но госпожа Тауър обиколи стаята с щастлив поглед.
- Не ви ли харесват алабастровите ми лампи? - попита тя. - Те дават такава мека светлина.
- Лично аз имам слабост към светлина, на която човек може да вижда - усмихнах се аз.
- Това е тъй трудно да се съчетае със светлина, на която не могат да видят чак толкова добре самия теб - изсмя се госпожа Тауър.
Нямах представа за възрастта и. Когато бях още съвсем млад, тя вече бе омъжена жена, доста по-възрастна, но сега се държеше с мен като с връстник. Постоянно твърдеше, че не крие на колко е години и че е на четирийсет, а след това с усмивка добавяше, че всички жени си приспадат по пет години.
Виж целия пост
....
И докато устата ми хвалеше, аз се питах защо толкова повече ми допадаше поизносеният кретон на презряната гарнитура, викторианските акварели, които знаех толкова отдавна, и смешният дрезденски порцелан, красил доскоро камината. Чудех се какво ми липсва във всички тези стаи, които вътрешните декоратори подреждат с такова доходно усърдие. Дали им лисваше душа? Но госпожа Тауър обиколи стаята с щастлив поглед.
- Не ви ли харесват алабастровите ми лампи? - попита тя. - Те дават такава мека светлина.
- Лично аз имам слабост към светлина, на която човек може да вижда - усмихнах се аз.
- Това е тъй трудно да се съчетае със светлина, на която не могат да видят чак толкова добре самия теб - изсмя се госпожа Тауър.
Нямах представа за възрастта и. Когато бях още съвсем млад, тя вече бе омъжена жена, доста по-възрастна, но сега се държеше с мен като с връстник. Постоянно твърдеше, че не крие на колко е години и че е на четирийсет, а след това с усмивка добавяше, че всички жени си приспадат по пет години.
# 57
11 март 2017, 10:01 ч.
"Намираше се в чуждо легло. Долавяше шепот. Обгръщаше го белота. Наоколо апаратура. Шумът от далечния прибой. Или може би плискащите се вълни на собствената му кръв, пулсираща между вътрешни стени. Носеше се нанякъде. Трудно му беше да отвори очи, клепачите му бяха натежали. Един човек вървеше под пролетното слънце. Имаше чувството, че го познава отнякъде. Накрая разбра, че това е самият той…"
Виж целия пост
# 58
12 март 2017, 12:03 ч.
"Облечен в нехайно подбрани, провиснали дрехи, Алън Странд навлезе в ароматната зелена тишина на Сентръл Парк, а грохотът на Пето Авеню заглъхваше зад гърба му. Вървеше бавно, както обикновено в края на седмицата. Отиваше ли на работа, направо препускаше, на високата му слаба фигура бе кацнала тясна продълговата глава, а носът му, по наследство остър като бушприт, бе наклонен в посока на някакъв недоловим, усещан единствено от него океански вятър. Перчемът на правата му стоманено сива коса проблясваше при скокливата му походка — Странд приличаше на корабче при морско вълнение. Веднъж дъщеря му Елинор го срещна случайно на улицата и му каза, че едва ли не очаквала да съзре как около него се къдрят вълни, докато се носел сред потоците от градско движение."
Виж целия пост
# 59
12 март 2017, 18:11 ч.
Не ми е познато на мен ...
/сега си дочетох Джейн, ако знаех какъв образ е, щях да пусна откъс за нея, а не за госпожа Тауър/
Виж целия пост
/сега си дочетох Джейн, ако знаех какъв образ е, щях да пусна откъс за нея, а не за госпожа Тауър/
Препоръчани теми