Познай коя е книгата - 15

Първия цитат ми хареса, но от втория ... струва ми се трудно за четене това 

Трудно ми върви и на мен, но ще я прочета
"Поправките" от  Джонатан Франзен.
Който има желание, може да пусне нова загадка.

Ако не е нахално, ще се възползвам от предоставения шанс. Едно леко и забавно четиво:

         Доматеният пояс постепенно се разрасна и обхвана цялото пространство зад къщата - тук лучец и чесън, там магданоз, марулки, няколко корена тиквички... Имаше и подправки - босилек, джоджен, девесил...
          - Райграс! - тревожете се Муца, жена му. - Съседите садят само райграс, а ти го обърна на селски двор!
         - Ти райграс ядеш ли? - засичаше я той. - Айде, направи райграса на салата!
          - Ще ни глобят... - кършеше пръсти тя по женски. - Сигурно не е разрешено...
         Той беше проверил - не беше разрешено да садиш зеленчук пред къщата си. Там трябваше да има само трева - окосена и редовно поливана. Ако зарежеш тревата си неокосена или я оставиш да пожълтее и изсъхне, ще те глобят. За задния двор обаче забраните не важаха.
          - Моят заден двор е моята крепост! - отвръщаше Гошо като английски лорд. - Тук частната собственост е неприкосновена...

Ето още един цитат:

         И пак се разплака тоя сръбски мушкарац, зарида као мало дете... Обвиняваше себе си за лявата ориентация на сина си. Ако не били дошли в Америка на гурбет, ако били останали в Сърбия, синът му нямало да стане швестер.
         - У Сърбии швестера немамо! - плачеше Йован. - Ми смо сви прави мушкарци!
         И от мъка се напи като талпа, та се наложи Гошо да пренесе тая сръбска талпа по нощите на домашния й адрес.
         След като пренесе талпата и я настани на домашния й адрес, той се прибра вкъщи и цяла нощ не заспа, а мисли за своя син Петьо.
          - Има ли си гадже? - попита той отново Муца.
         - Естествено - отвърна тя. - Все пак е на двайсет и две.
          - Гаджето момиче ли е?
          - Идиот!... Ти, Гошо, си много прост!... Как можеш!...
          - Момиче ли? - повтори той.
          - Момиче... Анджела....
          Тук Гошо си отдъхна и надигна биричката.
  
                 ........

           Преди месец и половина, щом получи съобщение на електронната си поща, че не е издържал изпитите и трябва да повтори семестъра, Петьо излезе от електронната си поща и влезе в първия срещнат бар.
           Там срещна Анджела, по-скоро тя го посрещна и го настани сам на маса. Поръча й да му донесе неотворена бира "Хайнекен" в бутилка, а когато тя му я донесе, той не й позволи да я отвори.
           - Сам мога! - рече и натисна капачката о ръба на масата. Отвори я по онзи метод, с който бе впечатлил академичната общност на Бостънския университет. Методът, известен като "Принципа на Питър".
           Методът му впечатли Анджела, но повече впечатли бармана. Той излезе иззад бира, носейки втора бутилка.
           - Пич, как го направи?
          Пред очите му  Петьо отвори "Хайнекена" на облегалката на стола. После му отвори очите и за другите начини - с ключове, с вилица, на бравата на вратата и с щипка за лед...
           - Това е "Принципът на Питър" - обясни му.
          - Кой е Питър? - попита барманът.
           - Аз съм...

това звучи забавно, но не ми е познато 

История за нашенски изпълнения в американска земя... Струва ми се, че авторът е българин или сърбин. Откъсите ми напомнят за "Мисия Лондон", но не са от нея. Друга книга за байганьовщината е явно...

Да, авторът е българин. Действието се развива в един ден  - на Гергьовден - имения ден на главния герой Гошо. Четирима приятели се събират от цяла Америка на имения ден на Гошо. Накрая на деня пристига и един мафиот - Биг Бос (Мето).
Понеже таблетът ми прави номера и не знам кога пак ще мога да вляза, за да не бавя играта давам верен отговор - Михаил Вешим -"Нашингтон"

Който иска да пусне нова загадка.

Почти познах, че е Михаил Вешим, но реших да се въздържа понеже не бях на 100% убедена.
Интересни са книгите му, но ми се струва, като че ли малко по-експонирано представя тази народна черта "Байганьовщина". Чак пък такива селяндури не сме (поне се надявам, че не сме)

НоМе, щом почти позна, значи си ти 

добре

— Студът — отвърна с желязна увереност Гаред. — Миналата зима видях как замръзват хора. И предишната също. Още когато бях почти момче. Всички разправят за сняг, дълбок четиридесет стъпки, и как леденият вятър иде с вой от север, но истинският враг е студът. Прокрадва се към тебе по-тихо и от Уил, и отначало почваш да трепериш и да тракаш със зъби, да потропваш с крак и да сънуваш греяно вино и жарко огнище. А как изгаря само. Нищо не може да те изгори така, както студът. Но това е само началото. После прониква в теб, изпълва те и след известно време вече нямаш сили да се бориш с него. Не ти остава друго, освен да седнеш и да заспиш. Казват, че накрая не изпитваш болка. Първо отслабваш и се унасяш в дрямка, всичко постепенно изчезва, а след това сякаш потъваш в море от топло мляко. Тихо и кротко.

Откъсът от "Игра на тронове" на Джордж Р. Р. Мартин ли е? Прелиствала съм я в Читанка с идеята да започна да чета поредицата някой хубав ден.Тъкмо днес изгледах финалния епизод от 7 сезон на сериала "Игра на тронове" и сега страдам, че ще мине поне година до излъчването на последния сезон. 

Точно така

  Извинявам се, че закъснях с новата загадка !
Ето я и нея :
    "Мама винаги се стараеше да поддържа голямата стая подредена и чиста. Подът бе настлан с парчета от тухли, камъни и изкуствен камък, остроумно прилепени едно до друго. Мебелировката се състоеше от изстъргани до бяло дървени маси, столчета и няколко големи стола. Стените бяха варосани. На тях висяха окачени излъсканите до блясък тигани, които не се побираха в бюфетите. Някакво подобие на украса представляваха дървените табели с изкусно изписаните с нажежено острие мъдри мисли, главно от „Покаянията“. Надписът над камината гласеше: „Човек е този, който е божие подобие“, а вдясно от него — „Пази неосквернено паството господне“. На отсрещните стени висяха още две: „Да бъде благословено нормалното“ и „В чистотата е нашето спасение“. Най-големият надпис бе върху стената срещу вратата, водеща към двора. Той напомняше на всеки влязъл: „Пази се от мутанта!“
    Честото споменаване на тези цитати ме бе запознало с писменото слово дълго преди да мога да чета; всъщност, не съм сигурен дали не съм получил от тях първите си уроци по четене. Знаех ги наизуст, както знаех и другите надписи из къщата, съдържащи твърдения като: „Нормалното е божия воля“, „Размножаването е единственото свято умножаване“ и „Дяволът е баща на отклоненията от нормата“, както и множество други — за престъпленията и оскверняването.
    Доста от тях все още ми бяха неясни; за останалите вече бях понаучил нещо. Например за престъпленията. И то, защото установяването на престъпление понякога се превръща в особено внушително събитие. Обикновено първият признак, че е станало подобно нещо, бе завръщането на баща ми у дома в лошо настроение. По-късно вечерта той ни събираше заедно, като повикваше и полските ни работници. Коленичехме вкупом, докато баща ми даваше израз на нашето покаяние и пръв изричаше молитвите за опрощение. На следващата сутрин всички ставахме преди зазоряване и се събирахме на двора. Когато слънцето изгряваше, запявахме химн, а баща ми извършваше обряда — заколваше двуглаво теле или четирикрако пиле — изобщо някакво същество, извършило Престъплението. Случваше се жертвата да бъде и още по-странно нещо…"

Какавидите?

Да, "Какавидите" на Джон Уиндъм е! Браво!
Давай сега нова загадка!