Вазов 
"Последният ден от 20-ти век" мисля се казваше разказа.
Писан е в последния ден на 19-ти век.
Виж целия пост
"Последният ден от 20-ти век" мисля се казваше разказа.
Писан е в последния ден на 19-ти век.
Познай коя е книгата - 15
- Публикувана: 18 фев. 2017, 19:41 ч.
- Последно мнение: 17 май 2018, 08:20 ч.
# 630
1 фев. 2018, 13:14 ч.
# 632
1 фев. 2018, 17:53 ч.
Мога да пусна загадка чак утре, така че ако някой друг има желание отстъпвам ред.
Виж целия пост
# 633
1 фев. 2018, 18:43 ч.
за да не спира играта 
Виж целия пост
Цитат
Малкото помещение имаше две машини Сингер, донесени от София и една дълга кроячна маса, на която се трудеха няколко девойчета. Майсторката им винаги седеше на по-хубавата машина близо до вратата, за да става и посреща лесно клиентите. Тя наричаше себе си Мадам В..., а малката работилничка – Ателие, защото беше ходила и работила в София и това личеше във всяка нейна дума, движение и дреха. Получаваше журнали веднъж месечно от приятелка от столицата и това беше деня, който никое от момичетата не пропускаше. Мирисът на особената тънка хартия, елегантните скици на дамите вътре и дори израженията на лицата им по рекламите открехваха на момичетата врата към един друг далечен и недостижим свят.
# 634
1 фев. 2018, 19:17 ч.
Ще се възползвам от предложението ти, за което благодаря!
"... Та гледай в работата да се не погубиш! Мислиш, тя лекува, а? Няма таквоз нещо, дето да е лек за обич. Притъпява само времето, ама не лекува. А утехата има вкус на сливовица по сухи, напукани устни. Тя също не цери, ама замайва мъката, дето се е увила с черно. Мъката винаги чисти отвътре човека. Метла е тя. Тъй разправят мъдреците, но не е баш тъй. Тежки грижи не са за женски гръб. Жена не може да ги носи. Погледнеш: бръчица на челото, около очите, сетне край устните, дето преди са били алени, а сега - бледи, безцветни. И мълчи, мълчи, все едно е звездица нощем. На жената спокойствие трябва и любов, ама много любов, щото любовта е и вяра, и смисъл в тоя живот. Тогаз прилича на буйна, тичаща река, гласът й е топъл като майски ден. Та запитай се, дъще, колко вяра има в сърцето ти. И колко обич. ..."
Упс, извинявам се, изпреварили са ме.
Приятна вечер на всички любители на четенето от мен!
Виж целия пост
Мога да пусна загадка чак утре, така че ако някой друг има желание отстъпвам ред.
Ще се възползвам от предложението ти, за което благодаря!
"... Та гледай в работата да се не погубиш! Мислиш, тя лекува, а? Няма таквоз нещо, дето да е лек за обич. Притъпява само времето, ама не лекува. А утехата има вкус на сливовица по сухи, напукани устни. Тя също не цери, ама замайва мъката, дето се е увила с черно. Мъката винаги чисти отвътре човека. Метла е тя. Тъй разправят мъдреците, но не е баш тъй. Тежки грижи не са за женски гръб. Жена не може да ги носи. Погледнеш: бръчица на челото, около очите, сетне край устните, дето преди са били алени, а сега - бледи, безцветни. И мълчи, мълчи, все едно е звездица нощем. На жената спокойствие трябва и любов, ама много любов, щото любовта е и вяра, и смисъл в тоя живот. Тогаз прилича на буйна, тичаща река, гласът й е топъл като майски ден. Та запитай се, дъще, колко вяра има в сърцето ти. И колко обич. ..."
Упс, извинявам се, изпреварили са ме.
Приятна вечер на всички любители на четенето от мен!
# 636
2 фев. 2018, 16:37 ч.
моят цитат е от "Кралицата на краставиците."
интересна е без да е нещо супер, мега, ултра...
млада българска авторка
Виж целия пост
моят цитат е от "Кралицата на краставиците."интересна е без да е нещо супер, мега, ултра...
млада българска авторка
# 637
2 фев. 2018, 20:39 ч.
А моят е от "Обич" на Ивелина Радионова.
Първата й книжка е "Алтъна", а втората - "Обич".
Разказва се за живота на българите в периода 1935-1943 г.
Виж целия пост
Първата й книжка е "Алтъна", а втората - "Обич".
Разказва се за живота на българите в периода 1935-1943 г.
# 639
5 фев. 2018, 22:46 ч.
Имам едно книжле под ръка и освен да пусна загадка. Ако може разбира се?
Виж целия пост
# 641
5 фев. 2018, 22:58 ч.
Малко да се посмеем:
Миналата година бях домоуправител за малко... В нашия вход винаги е имало големи скандали около заплащането на таксите. Едни не желаят да плащат асансьор, втори за чистачка, трети за ремонт на покрива. Събираемостта е ниска, а междусъседският бой по събрания- задължителен. На последното някой ме предложи на шега за домоуправител. Приех.
Всички ме гледат изтръпнали. Казвам им, че от днес назначавам котката ... за касиерка срещу 20 лева месечно. Чува се неодобрителен шепот. Веско от петия подигравателно пита дали котката е завършила нещо. “Да Весак, тя е среднистка - ела горе до нас да ти покажа дипломата й по студена обработка на металите.“
Виж целия пост
Миналата година бях домоуправител за малко... В нашия вход винаги е имало големи скандали около заплащането на таксите. Едни не желаят да плащат асансьор, втори за чистачка, трети за ремонт на покрива. Събираемостта е ниска, а междусъседският бой по събрания- задължителен. На последното някой ме предложи на шега за домоуправител. Приех.
Всички ме гледат изтръпнали. Казвам им, че от днес назначавам котката ... за касиерка срещу 20 лева месечно. Чува се неодобрителен шепот. Веско от петия подигравателно пита дали котката е завършила нещо. “Да Весак, тя е среднистка - ела горе до нас да ти покажа дипломата й по студена обработка на металите.“
# 642
6 фев. 2018, 07:36 ч.
Хм ... не зная от коя книга е цитата, но много ми прилича на Никола Крумов (в неговия Дневник от панелните блокове, често се включваше и една котка... )
Виж целия пост
Малко да се посмеем:
Миналата година бях домоуправител за малко... В нашия вход винаги е имало големи скандали около заплащането на таксите. Едни не желаят да плащат асансьор, втори за чистачка, трети за ремонт на покрива. Събираемостта е ниска, а междусъседският бой по събрания- задължителен. На последното някой ме предложи на шега за домоуправител. Приех.
Всички ме гледат изтръпнали. Казвам им, че от днес назначавам котката ... за касиерка срещу 20 лева месечно. Чува се неодобрителен шепот. Веско от петия подигравателно пита дали котката е завършила нещо. “Да Весак, тя е среднистка - ела горе до нас да ти покажа дипломата й по студена обработка на металите.“
Миналата година бях домоуправител за малко... В нашия вход винаги е имало големи скандали около заплащането на таксите. Едни не желаят да плащат асансьор, втори за чистачка, трети за ремонт на покрива. Събираемостта е ниска, а междусъседският бой по събрания- задължителен. На последното някой ме предложи на шега за домоуправител. Приех.
Всички ме гледат изтръпнали. Казвам им, че от днес назначавам котката ... за касиерка срещу 20 лева месечно. Чува се неодобрителен шепот. Веско от петия подигравателно пита дали котката е завършила нещо. “Да Весак, тя е среднистка - ела горе до нас да ти покажа дипломата й по студена обработка на металите.“
# 643
6 фев. 2018, 08:37 ч.
Точно на Никола Крумов е, но новата книга- „Междупанелни войни”.
Виж целия пост
Препоръчани теми