Любители на Котки - Тема 112

Епона на този етап тя е само на паучове и консерви! нещо хич не ми се дава суха храна

О, така е МНОГО по-добре, стига да са качествени! А и количеството тогава си е съвсем нормално! 

Cyberspace , котарачката е чудо! Завиждам благородно, а също и неблагородно за прекрасното сивичко коремче и цялата останала сива прелест, която ще ти бъде достъпна отсега нататък.Все още под иранско влияние, откъдето се върнах преди два дни, като я погледнах, и ми дойде наум името Айса - така се казва наскоро роденото второ внуче на моя ирански съпруг. Името означава ''Лунен поглед'' в превод. Кой знае, може пък и да ти допадне! Пък ще купувам риза ако стана кръстница

На Нощна Птица котарачето е такова сладурче! Брадичката изцапана ли е с нещо, или си е петънце някакво естествено? Пу-пу, много му отива мартеничката! И има суперсладък поглед!

Тинтири, аз бих легнала до размазоча и бих се размазала и аз

Зизу, с радост бих нацелувала мацата по нослето! Не знам защо така, но ми прилича на луничаво момиченце в личицето. А пък на Шарото дори кастрацията не е могла да му премахне мъжествения вид! Такъв мачо изглежда.

Ивекс, като гледам тази прекрасна прасковено-бежова къделя, колко жалко, че е недостъпна за намачкване Какви удоволствия би могла да предложи само!

pvacheva, Мърки и той сладур! Обаче защо си избрала такава нюню мартеничка? Естествено, че ще се изгуби в тая козинка! Предполагам, доста си се въртяла, докато успееш да я заснемеш да се вижда 

Бела(я) красавица! Направо е като топ манекенка, с тази грация и красота! Аз завиждам. Дава ли се поне за мачкане? Че нещо много се ИЗКЛОЦАТИХА (лозенски диалект, непреводим, но много точно описва състоянието, означава нещо като развалиха се, изкривиха се) напоследък котките, станаха едни такива непипаеми

Бай дъ уей, Лозен е селото на бившия ми мъж. На такива думички съм се наслушала там! Скъсвала съм се от смях. Ето ви още една такава знаменита думичка: ПРИЦУЦВАМ (означава приспособявам) Абе, друга България! Интересното е, че на 17 км от София, в 21-и век все още хората си пазят диалекта непокътнат. Със софиянци говорят нормално, но помежду си...

"непипаеми"  баш непиаеми си станаха. Ние все още гостуваме и ми минават едни мисли през главата... ни ще ги споделя като седна на лаптопа, че ще стане дълго...

Пух, нали съм ви казвала, че също рядко дава да го галим. Обачеееее, вечерта по едно време идва с мъркане при мен, аз му вдигам крайчеца на завивката и той се настанява плътно до мен. До тук добре! Но след известнл време се ококорва сякаш е забравил манджата на котлона и побягва  Луда котешка му работа

detelistna.4etirilinka, благодаря за предложението, допадна ми 
Да се похваля, вече яде, пие вода и ползва редовно тоалетната. Започна и да се заиграва много.
Само дето не може още да свикне с нас, пази се. Колко ли време ще ѝ трябва за да свикне  Искам вече да ѝ се порадвам.
Само от детето не се пази, а той откакто е вкъщи котето и точно през две мин. се сеща за него, отсича "НЯУ!", отива при него и го погалва точно три пъти, придружено с "ОооООоОоОООо". После пак се връща да се занимава със своите дела и след 2мин. пак "НЯУ!"... Но и тя доста му се радва и се навира в него, абе мисля, че много добре ще си съжителстват. И понеже е труднопроговарящо дете, се затруднява да ѝ каже "Мацо" и ѝ казва "Машо/Маша", та според ММ вече си ѝ тойде името  Ама аз нещо се дърпам, не е нейното име...

Това е на галено от Машина 

detelistna.4etirilinka, де да беше така, от време на време идва и дава да го мачкаме, предимно вечер, преди малко се гонеха с детето, тя иска да го гушка, той като я види направо му става лошо.

Аз се притеснявам, че котката яде повече гранула, знаете, че известно време се хранеше само с  гранули по препоръки на ветеринарите. От 3 месеца някъде му давам и консерви, паучове, пастети....., месо веднъж седмично, но рядко иска да яде, свикна с другата храна. Трябва да питам и ветеринарите, но като се  хранеше толкова време с гранула трябва ли да му правим някакви изследвания, последните са в норма, а и всичко в ежедневието на котката е нормално. Психясах с тая котка, честно.

Здравейте!
Имам прекрасен бял персиец с майка германка и татко руснак. На 12 години ще стане този месец. Стана татко два пъти и двата пъти - по 5 котета в котило. Порастнах с него, преживях най-хубавите и най-лошите събития в живота си с него. Сега е болен. От бъбреци. Дават му живот между 6 месеца и 2 години при стабилизиране с лечебна храна, докато е жив. Казаха ни, че има вариант за трансплантация на бъбрек, но не препоръчват, защото е още експериментално и защото може и да не я преживее. Отслабна много рязко, козинката му посърна, повръщаше. В следствие има и възпаление на венците и дъвче трудно. Ако дай Боже се закрепи, ще ги лекуваме. Много ми е мъчно, много го обичам, като братче!
Моля ви, ако имате някакъв опит с такова заболяване вие или ваши близки, споделете го! Всяка информация ще ми е от полза.

Имаме.  
Преди всичко иди на първа страница и обърни внимание на двата линка отнасящи се до хроничната бъбречна недостатъчност.
След това питай каквото те интересува. Все още помня някои неща, макар моят Силвестърчо да си отиде преди 2 години.
Освен лечебна храна са ти необходими хранителните добавки ипакитин и рубенал.

Колко време живя, след като открихте заболяването?

Здравейте.
Мислим да си вземем котка, но искам да е с порода. Спряла съм се на 2: персийска и мейн кун.
Принципно предпочитам такава, която да обича да седи в къщата, да е по-мързелива и спокойна.
Има ли някой опит с тези видове котки? По-скоро бих искала да разбера повече за мейн кун. Благодаря.

Има момичета с перийки и мейн куун.

Имам 5г. персийка-капризни, спокойни, не дава да я пипнеш, като декоративна е, много разправия с гледането, много са красиви, яко косми обаче. Не обича хора, не обича да се гуши, има характер на аристократка, все едно къщата е нейна;доста дива беше като малка, сега само спи, яде и си стои, харесва си един от семейството и само около него се върти. Не е игрива, обича собствената си компания, обича да стои при другите, но не дава да я пипаш и гушиш, само когато тя реши може да дойде при теб.
Леля ми също имаше персийска + ангорска кръстоска-беше същата.За другата порода не мога да кажа нищо.

Благодаря на момичетата, които ми показаха темата 
И тук да попитам: Какво бихте казали за котките мейн кун?
Бих искала да си вземем котка, която да е спокойна, да обича да стои в къщи и да не разрушава къщата  Гледала съм уличен котарак, некастриран, беше ужас. Всичко съсипа, маркираше територии, пикото миришеше ужасно, и когато не му харесва нещо, примерно, че сме го оставили сам се изакваше в коридора.
Поради тази причина доста време не исках котка. Но децата много искат, а и аз си ги обичам и затова се замислихме за котка. За персийката горе долу съм чувала, но за мейн кун нищо. Казват, че са пак домашни породи, но дали е така?
Искаме котка, която да е спокойна, да не търси постоянно да е навън и да може да стои сама, дори примерно да ни няма седмица или две 1 път в годината /естествено ще идва някой да я храни/.
Имате ли решение за нас? 

Има и породисти котки, които са ужас по характер, както има и непородисти, които са душици. Нормално, ако е бил некастриран котаракът, да се чувства зле в апартамент без достъп до женска котка, когато се разгони. Ако се кастрира навреме, преди да се е разгонил, не маркира и не му мирише така урината.