Захирчето го изпуснах, обаче Марипозка е голяма сладурана, много мило лице има.
Миглите ми харесват, доста естествено стоят.
Флорче, за сенки под очите - пакетчета чай от лайка, добре намокрени, може и използвани, си замразяваш и когато имаш проблем, леко размразяваш, за да станат пластични и слагаш върху очите за десетина минути. И при торбички под очите помагат, и при сенки.
Вземай мерки отрано, консултирай се даже с дерматолог, защото пигментацията се натрупва и става като на Иван Костов - много видима.
Гена, на мен много ми харесва твоето спокойно отношение към живота. Аз малко се плаша от прекалено амбициозни, юркащи и юркащи се хора, та твоята умереност ми е много симпатична.
Доброто образование безспорно е много важно, но не трябва да се заплаща с изтормозеност, непрестанно напрежение, изцеждане на силите и изтощеност до краен предел. Много родители виждам, които прекаляват с амбициите, натискат денонощно децата, набиват им в главите, че непременно трябва да успеят, да са номер 1 и т.н. Това не е много здравословно за децата.
Виж целия пост
Миглите ми харесват, доста естествено стоят.
Флорче, за сенки под очите - пакетчета чай от лайка, добре намокрени, може и използвани, си замразяваш и когато имаш проблем, леко размразяваш, за да станат пластични и слагаш върху очите за десетина минути. И при торбички под очите помагат, и при сенки.
Вземай мерки отрано, консултирай се даже с дерматолог, защото пигментацията се натрупва и става като на Иван Костов - много видима.
Гена, на мен много ми харесва твоето спокойно отношение към живота. Аз малко се плаша от прекалено амбициозни, юркащи и юркащи се хора, та твоята умереност ми е много симпатична.
Доброто образование безспорно е много важно, но не трябва да се заплаща с изтормозеност, непрестанно напрежение, изцеждане на силите и изтощеност до краен предел. Много родители виждам, които прекаляват с амбициите, натискат денонощно децата, набиват им в главите, че непременно трябва да успеят, да са номер 1 и т.н. Това не е много здравословно за децата.
. Натоварват ме, подтискат ме и ме психират 
. Такова търчане от едно занимание на друго, на себе си не причинявам, какво остава за детето. Че и децата са хора, да не са роботи. Имат дни, в които не им се занимава с нищо и с никого, както и възрастните. Щом аз мога да отложа нещо за друг път, значи и на него му се полага 
. Тънка е границата, надявам се да я улавям 
. Искам да знае, че може да разчита на нас за всичко- от това да го прибера вкъщи по всяко време, ако му е зле, до по-серизони неща 
Не обичам да вземам фалшиви бележки, суеверна съм 
, молба само в краен случай. Ако са болни ходят на лекар и така. Не съм в къщи по цял ден, не съм им на разположение, свикнали са да се оправят сами. 
Някой правил ли е, да даде акъл? 
Не че ми се иска, ама такова ми е детето - има капацитет, обаче ако го оставиш да се самоорганизира, чакай от умрял писмо...Тая слободия на Гена с проспиването на първия час и седенето вкъщи да си почине, никога не може да ми се случи 
Не е случило на майка, ко да прайш! 
