Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LI

Идвам да препоръчам Hacksaw Ridge, който сигурно е споменаван, но съм пропуснала. Рядко съжалявам за неумението си да описвам красиво филм, но този случай е такъв. Аз не съм фен на военните филми и даже Мел Гибсън като режисьор, който много харесвам не ме предизвика да го гледам по-рано. ММ ми го похвали, но аз него го нямам за критерии.
Е, снощи се чудих какво да си пусна за приспиване и до два посреднощ не мръднах от лаптопа, буквално, даже и не ставах да пуша. Отвя ми всички гледани напоследък драми, много коментирани и харесвани тук. За мен това е филмът драма, който докосва реално, не не докосва, а просто шамаросва. Сигурно си има недостатъци, които истинските киномани биха забелязали, но за мен това е филмът за 2016.
Простете за дългата логорея, но още ме държи.

La fille inconnue - Много реален, ненапудрен филм. Просто случка. Такава, в която простото ти ежедневие те вкарва и която боде съвестта ти, която боде съвестта на всички, които са въвлечени в нея.

И аз така. Само с разликата, че съм фен на военни филми, а за Мел Гибсън като режисьор да не говорим.

Звучи интересно, ще го гледам тази вечер.

Аз пък братята не можах да ги "впиша" в програмата си...

От изгледаното досега от София филм фест "На брега" в телеграфен текст:
българската премиера "Врагове" - доста приличен филм с отвратително озвучаване Леееко театрален ми дойде на моменти. Финалът не ме удовлетвори. Понеже го обявиха за "мъжки" филм - познатите ми мъже в залата го харесаха; познатите ми жени се смяха доста... чак се подразних в един момент.
Италианският "Лудетини" - хареса ми определено. Бунтарски филм с конформистки финал, така бих го определила накратко. Между другото към момента - след 4 фестивални дни - този филм има най-висока зрителска оценка.
"Тони Ердман" определено ми беше дълъг... и скучен.
"Moonlight" не ми се стори чак толкова добър и е много вероятно да не остане в личния ми топ 10 за годината.

Но снощи гледах "Аз, Даниел Блейк" и него го включвам веднага. Мога да кажа, че ми е наравно с "Манчестър край морето" - обикновена история за обикновени хора, разказана и показана без особени "кинаджийски фокуси"... Но крайният резултат е запомнящ се и емоционален.
Това, че с този филм на 80 години Кен Лоуч стана осмият режисьор, награден със Златна палма в Кан два пъти, е само несъществена любопитна статистика.

Brimstone-драма;с елементи на трилър,издържана в кънтри стил. Играе порасналата Дакота Фенинг.
Препоръчвам!

Лъв: стъпки към дома (Lion)
http://www.imdb.com/title/tt3741834/?ref_=nv_sr_1

Хареса ми. Но не знам този филм на кой зрител няма да се хареса... Самата история е затрогваща и въвличаща, няма как да не те остави равнодушен.
Първата половина от филма с малкия Сару (оказал се Шеру или Лъв) в ролята на невероятния Съни Павар бе много по-силна и емоционална. Бе показана цялата реална мизерия в Индия в един изключително суров реализъм.
Изненадан съм от играта на Никол Кидман. Напълно заслужена номинация. Дев Пател също ми хареса, но малкия Павар заслужаваше повече номинацията. Страхотни декори и отлична работа на директора на операторите.
А от гугъл няма начин да не са много доволни от широкия отзвук на филма...


Аз, Даниел Блейк (I, Daniel Blake)
http://www.imdb.com/title/tt5168192/?ref_=nv_sr_1

Шести филм от СФФ.
Много ми хареса.
За съжаление в киносалона точно до мен бе една не малка групичка от Натфиз, млади студентчета дошли на поредния филм от феста да попият малко как се правят нещата. Е, явно нещата никога няма да се направят след като през цялото време си ровичкаха в телефоните и се прозяваха, а след филма чух да казват, че по-безсмислен филм не са гледали?! Изобщо прави ми впечатление, че освен възрастните ценители на киното идват много млади момчета и момичета, които се занимават с киноизкуство но от това което редовно виждам е, че идват сякаш по задължение, не виждам живец, няма радост и светлина в очите. С подобен подход явно и в близкото ни бъдеще няма да видим нищо читаво или по-различно от Воевода и Откраднат живот, а това се води едва ли не за елита в момента...
Както и да е, да се върна на филма. Лично за мен този филм може да се обрисува с едно изречение – един искрен, прям манифест срещу бюрокрацията и нейните студени пипала, които като дементори изсмукват достойнството и живота на хората. Даниел Блейк е като съвременен Дон Кихот тръгнал на един безнадежден и обречен поход срещу непоклатимите вятърни мелници на съвременното ни общество. Типичния британски черен хумор, който обожавам е на лице. Диалозите въвличат и приковават вниманието, а Дейв Джоунс и Хейли Скуайърс са великолепни. Един обикновен филм с една простичка история, но разказана и показана толкова добре, че не ти се иска да свършва.
Препоръчвам!


На всяка цена (Hell or High Water)
http://www.imdb.com/title/tt2582782/?ref_=nv_sr_1
Втори изгледан филм от София Филм Фест. (пускам краткото си ревю за втори път, защото първия път си е направо срам, че съм го пуснал, ама така е като винаги бързам и не преглеждам нищо преди да изпращам)
Много ми хареса. Самата история започва някак си мудно и странно и изведнъж така си се въвлякъл в сценария, че изобщо не усещаш кога е дошъл краят на филма. Не знам точно какъв жанр е това. Кримка, драма, уестърн. Може би по-малко и от трите, но важното е, че се извлича най-доброто. Поне според мен идеята на Дейвид Макенски е била да покаже съвременната Америка в нейното сърце – Тексас на фона на неговото минало. Всичко се каза в едно изречение от рейнджъра команч – ‘’Така както белите заличиха нас команчите, така сега други бели ще заличат вас, но не със сила’’ (явно визирайки банковата институция). Суров, мъжки, каубойски филм. Бен Фостър прави великолепна роля, жалко, че не го номинираха за Оскар. Джеф Бриджес за пореден път демонстрира уникалната си класа. Най-много ми харесаха декорите, визията и операторската работа.


Джон Уик 2 (John Wick: Chapter 2)
http://www.imdb.com/title/tt4425200/?ref_=nv_sr_1

Ооо, задължително да се гледа на кино! Бих казал по-добър от първия филм. Декорите, звука, монтажа и операторската работа са на световно ниво, атмосферата е убийствена, а хореографията на бойните сцени е един път.
Хеви метъл филм отвсякъде!


Лудетини (La pazza gioia)
http://www.imdb.com/title/tt4621872/?ref_=nv_sr_1

Седми филм от СФФ, с което и закривам тазгодишния фестивал.
Хареса ми, при това много. Филма е по-скоро ориентиран към женска публика, но мен определено ме докосна и въздейства.
С една дума две жени, които са пълни противоположности като характер (едната е екстраверт, а другата интроверт) стават първи приятелки тръгвайки на бунтарски протест срещу догмите в обществото, което ги е анатемосало като ‘луди’ без да се интересува за причините довели до това им душевно състояние. Двете бягат от една модерна психиатрична клиника и тръгват да търсят щастието в света на ‘нормалните’ Валерия и Микаела са прекрасни в своите роли и приковават цялото внимание с присъствието си. Хубавото на филма е, че не следва добре познатите клишета на жанра. Това е една по-скоро ведра история в която хумора преобладава, но не спестява нищо от лошото и грозното в живота и на двете главни героини. Явно целта на Паоло Вирдзи е била да покаже и че най-тежкия грях или престъпление може да се покаже и разкаже с усмивка. За някои може да е скандално и твърде смело, а за мен това е един много находчив прийом.
Препоръчвам!

За ценители на българското кино от миналото време.
Много приятно ме изненада хумора и идеята на поредицата "Четвърто измерение" от 1977 г.  - фантастика в приятен и мек вариант. Страхотни бисери има вътре. Съдържа следните епизоди/филми: „Серенгети няма да загине“, „Вторият сигнал“, „Кая“, „Юлски сняг“, „Счупеното огледало“.

Допълвам се с една сръбска комедия, на която тези дни отново й се посмях: "Когато порасна, ще стана кенгуру" от 2004 г.   

За любителите на романтичните комедии препоръчвам:
La La Land, Love by Chance / Любов по случайност; P.S. / Послепис: Обичам те; License to Wed / Сватбен лиценз; Separation City / Истината за мъжете;
Ако не сте ги гледали, разбира се.
Поне на мен такъв тип филми ми действат разтоварващо.

Включвам се и аз с няколко изгледани филми напоследък:
Contratiempo - испански трилър, като смея да твърдя, че вече като видя испански филм от този жанр ми е синоним на интересен филм. Много добре се справят испанците в тази категория ( и не само). Заплетена история с много завъртян край и до последно нищо не е такова, каквото изглежда. Финала не ми хареса точно как го бяха измислили, но филма е страхотен.
Fallen Stars-може би най-мудния филм, който съм гледала някога. И всъщност не разбрах изобщо каква е поуката (ако е имало таква).
Mal de pierres-с Марийон Котияр, която в последните 3 филма, които гледах с нея, просто не мога да позная. Интересна история, с интересен край.
Zeny v pokuseni-забавна чешка комедия за разтоварване.
Keeper-история за двама тийнейджъри, в която момичето забременява и решават да задържат детето. И двамата главни герои ми бяха доста антипатични, което спомогна за изцяло негатвиното ми мнение за филма (отделно от това си представях, какво би станало, ако моят син беше в ролята на момчето от филма)
L'attesa-страхотен филм, страхотна Жулиет Бинош.

Hidden Figures
Ще започна с позитивното, пролетта дойде и ме подтиква да съм мека и любезна
Та- така говорената сага за "жените, които определиха съдбата на НАСА" е цветна и атмосферна, с хубави актьори, хубави костюми, хубава музика и въобще много хубавини, които я правят сладка като захарен памук. Ама от най-сладкия. Сигурна съм, че ще допадне особено много на жените, понеже освен че нон-стоп подчертава колко са важни за бъдещето на науката, но и има романтика в лицето на снажни офицери, както и сума кадри на обувки с тънки токчета и добре скроени рокли.
Откъм исторически факти е приятен и информативен на ниво "Дискавъри"- космическото състезание, моделите на ракети, събитията и тяхната последователност. Забележки нямам, гледа се леко и плавно.
Сега, към същината...
Четейки тук-там, оставам с впечатлението, че продукцията е допаднала на хората, които иначе хич не са съгласни с възвеличаването на "цветни" филми. Което е хем леко странно, понеже, говорейки си за политкоректност, този е най-политкоректният филм от доста време насам, хем не е чак пък толкова, защото по скалата между "Муунлайт" и "Тралала" стои в съвсем близката околия на втория (захарен памук, пак казвам ). Половината филм е феминистично опяване колко са онеправдани жените през 60-те (те и сега са в научната област, къде заради традиции, къде поради други фактори), другата половина е търсене на черна тоалетна. Което щеше да е все пак поносимо, ако не беше сцената, в която Добрият Голям Бял Човек (с други думи, Кевин Костнър) не беше взел един чук и не беше възстановил изконното право на черния да пикае в един писоар с белия. Та така това мило филме успява да е политкоректно хем към негрите, показвайки неописуемите им страдания, хем към кавказците, развявайки знамето на прогресивната хуманна мисъл на добрия шеф- "в НАСА нямаме цвят", оле
В крайна сметка, откъм описание на сегрегацията "Скритите числа" е слаб докъм дразнещ, на ниво "да покажем на 6-годишните колко е мръднал света от времето на баба и дядо". Ако искате да видите наистина добър филм по темата, препоръчвам "Слугинята"- там също ги има разделните тоалетни, но без размятани чукове и лозунги. Има и много други неща, неща от живота, но от истинския такъв на черния човек в бяла Америка.
Минавам на научната част (и тук като човек, занимаващ се с наука, се ядосвам за пореден път). Холивуд обича да сдъвква науката до ниво "да пуснем филма на орангутан и той да го разбере". "Числата" не е изключение- една мадама, покатерена на стълба, пише уравнения от раз, цвак-цвак и всичко тече и се разлива, грешки не се правят, да твориш математика за НАСА е за теб толкова лесно, колкото да се изпикаеш в черната тоалетна. И математиката така, и физиката в предишни разни мащабни продукции, и лингвистиката и тя не остана недокосната в онова пристигащото недоразумение. Аз се занимавам с друга наука, която за момента гаврят само в "най-реалистичния сериал евър ВВ" (дестилация през обратен хладник, защо не- важното е да се вият облачета, че нали е по-зрелищно така... ), но все пак хич не ми е приятно да се свежда нещо, което изисква невероятен интелектуален труд, до кифленско катерене по стълби и сметки в тоалетната. Не, мерси

Та в заключение- неведнъж съм споделяла, че като зрител двете неща, които мразя най-много, са да ме работят емоционално и да подценяват интелекта ми. Е, този филм прави и двете. Но пък е цветен и разтоварващ и съм склонна да не беснея, че съм го гледала.

Снощи и аз гледах Hidden Figures. Направо си е расистки филм спрямо белите, направо се чудех за какво им плащат. Размятането на лозунги ми също ми дойде в повече. За феминистки не бих го определила. Всичко ми беше изкуствено. Едва го догледах.

Относно ''Красавицата и Звярът'' казаха, че не е за деца?!  И без това не ми се гледа, и аз не виждам Emma Watson като Бел, прекалено ми е андрогентска.

Power Rangers 2017
Не е лош, става за деца и тинайджъри. Съвсем леко напомня на анимацията (която хич не ми допада). Темата за единството и работата в екип продължава през цялото време. Доста дълъг филм. Специалните ефекти са доста по-добри отколкото очаквах, напомнят ми малко за Mad Max fury road. Но само малко.
Също забелязах, че момичетата имат обикновена визия, т.е. закръглени са. Холивуд се променя.

Джо- много хубаво ревю. На мен от първото гледане на трейлъра ми замириса на Опра и сие.

На мен пък hidden figures ми хареса,е не е филма на годината и не съм е задълбавала толкова много. Вярно, че е малко претупан, но пък ако целия филм беше как тя стой и решава уравнения денонощно на черната дъска едва ли щеше да  ме грабне . За мен беше интересно да науча тези неща, макар и по този начин поднесени, а дали точно така се е случило един бог знае.. 
Иначе Hacksaw Ridge ми хареса много. Страхотен филм ! Също Lion, Passengers и Manchester by the Sea
В любими са ми още Игра на кодове и Ад(Inferno) !!!

Mal de pierres изгледах и аз.
Действието беше малко мудно, което на моменти и в началото особено ме дразнеше.
Интересно развитие. Колебая се дали бих препоръчала.