
Не абсолютизирам, права си, че най-важното е накрая да гушкаш живо и здраво бебе. Просто много се ядосвам на лекари, които обясняват колко е гадно и трудно, защото не им се занимава, или защото нямат опит с водене на нормално раждане. Дадох този пример, защото специално в моя случай нямаше истински индикации. "Тесен таз", през който наистина да не може да мине бебешката главичка, според световната статистика се случва изключително рядко. Ослеков ми измери таза (нещо, което проследяващата ми лекарка не направи, лепна ми етикета на око) и заяви, че лично гарантира, че през моя може да мине поне 3800 г бебе. А моето беше дребничко и на всичкото отгоре по време на самото раждане тазът се разширява още от това, което може да се измери на момента. За увитата пъпна връв каза, цитирам, "Госпожо, ако се следяхте в нашата болница, дори нямаше да ви кажем за връвта, защото това се случва на 30% от бебетата, раждат се нормално и не е повод за нещо повече от внимателно следене. Ще следим тоновете по време на раждането, и ако наистина се налага, ще ви оперираме. Няма от какво да се страхувате, елате с контракции на 5 минути." Аз под натиск от семейството се съдрах да чета какви са практиките в другите държави и се оказа, че той е прав. Риск от задушаване е възел на пъпната връв, друг риск е много къса пъпна връв - познавам поне две жени, при които пъпната връв на бебето е била толкова къса, че да не успее да излезе само. Но това, за съжаление, няма как да се открие на ехограф. Та така. Просто ми е хубаво, че в Надежда режат само ако наистина се налага и човек може да е спокоен, че решенията се взимат не според това дали скоро ще почне интересен мач.