Приоритетите в живота МУ

Нека ти кажа, за да не се излагаш и да не се дуеш толкова с висшето си образование.

По онова време, имаше освен редовна форма на обучение и вечерна, и задочна.
И да, много народ така учеше, като съчетаваше следването и с работа, и с гледане на деца.

Аз учих задочно, а мъжът ми- вечерно.

Но, за сметка на теб, която още не смееш нито да се омъжиш, нито да родиш, на 35 ръцете ни вече бяха развързани с порасли деца, със солиден трудов стаж зад гърба, с жилища и т. н.

Това е доста... тъпо. Демек, в момента още не сме завършили, не сме се стабилизирали, нямаме възможност за деца, но да ти кажа, че ще те зарежа, ако не ми обещаеш, че ще родя до 5 години.  

Аз за след 5 години всичко обещавам, повечето хора също - дотогава я камилата, я камиларя. И ако въобще приема сериозно подобен ултиматум, това за мен ще значи, че едно 4-5 години  човекът отсреща няма право да мрънка пак по въпроса, защото сме се разбрали за след 5 години и аз не съм в "нарушение" няколко години преди това. Такива ултиматуми се поставят, когато общо-взето са обективно уредени нещата в материален и психически план, хората са спокойни и уверени във връзката си, и има как да се намести дете в картинката. И то се поставят за период няколко месеца до година напред в бъдещето, за да е като цел и план, която е ясно очертан, може да се следва и се вижда, ако някой не си изпълнява ангажиментите. Като се планира дата за сватба, нали се почва около година преди датата с организацията на сватбата? Иначе какво - мило, много те обичам, искаш да се оженим след 10 години?

Добре, че авторката следва абсолютно всички съвети до тук, та вече му е дала ултиматум, че ще го чака 2 години да я забремени; че ще го зареже и ще отиде при мама... Колко му е да последва и твоя съвет.


Моля ти се, всякакви форми извън редовното обучение никога не са били масови, то затова редовното е редовно.

Аз нямам планове да раждам деца и никого не съм задължила и натоварила с решенията относно собствения ми живот. Винаги в такива теми съм писала от положението на репресираните и теглещите заради чуждите грешки. Не съм направила деца и двайсет години да се бутам с тях и мъжа ми при майка ми, не съм абортирала, защото на майка ми нямало да ѝ хареса и трето внуче да ѝ се вре в апартамента.

Ама тя по назад това писа. Че той все това и обещава. Всъщност го прави за да я заблуди и да си кротува. Тя и да седне да говори, той пак може да обещае нещо си там, но като опре ножа до кокала да изчезне.
Така че трябва да е абсолютно сигурна в своите възможности да отгледа дете. Защото е видно, че на подкрепа може би няма да може да разчита.
Тя всъщност каза, че не иска сега деца, а колебанията и са относно намеренията на приятелят и.
Да си учи, да работи, да се развива. Но в комплект с това да си изясни нещата с партньора.

кукумицинке, не знам през редовете ли четеше, тази тема ли четеш изобщо, за 2 или трети път изкривяваш адски ама адски много нещата. Къде по-точно прочете, че вече съм му дала ултиматум от 2 години и съм последвала всеки съвет, като аз даже не съм и подхващала разговор с него на тази тема още доста отпреди да създам темата изобщо.
Освен това, аз ако реша да говоря с него нещо тази вече или утре или когато и да е, то просто ще го попитам какво горе долу му се върти в главата в момента, как си представя нещата.
коя съм аз, че да давам ултиматуми, като не съм сигурна аз самата за себе си на абсолютни 100% изобщо ще бъда ли с този човек....... Никакви обещания не искам. Искам просто да знам каква е неговата картинка и дали изобщо има нещо общо с моята такава.

А сега пък обърнах внимание, че ти нито си омъжена, нито имаш намерение да раждаш деца.
С какъв изобщо потенциал ме съветваш ти, или по-скоро не съветваш, ами упрекваш в тема, в която се касаят неща, свързани със семейство, което ти дори нямаш вътрешния инстинкт да притежаваш.
Разбирам, да си преуспяла с мъж и родила 3 деца, та да даваш житейски, компетентни мнения, ами то какво се оказва.. просто нямам думи.
То си е твой избор, в което няма лошо, но поне не се намесвай толкова категорично и грубо в тема, в която ти просто нямаш вътрешното чувство да влезеш. Да почувстваш нещата, да дадеш обективно мнение.

Ами ти на всички "акъли" тук обещаваш, че ще им последваш съветите. Как да стане това, след като половината съвети са абсолютно противоположни на останалите 

Освен полукс, ти си втората, която успя да ме разсмее тук! 
Къде съм обещала?
Любезно благодаря на всички за съветите, казвам, че са полезни за мен, а какво и как ще реша и дали изобщо ще реша да последвам, си е абсолютно и лично мой проблем.

Някои хора не са дошли във форума само да оплюват и да се държат надменно и вулгарно. Възпитание се нарича това.

През 90-те години да родиш около 20 е било нещо съвсем нормално и изобщо не е свързано с това дали си учил в университет или не. Майка ми и баща ми са били на по 21, когато съм се родила. Учили са в университет по това време и аз не съм им попречила да завършат. Имали са много колеги от университета  с деца, някои дори с по две. Моите съученици в училище също масово бяха с млади родители. Времената са били съвсем други. Тогава никой не е смятал, че на тази крехка възраст едно дете може да ти попречи на живота и развитието-това е някаква нова мода.


Именно това имах и аз предвид, че майките винаги ще бъдат до децата си. Кой как ще посъветва детето си много зависи от конкретната ситуация. Аз смятам, че към абортът трябва да се пристъпва в много крайни и непоправими ситуации.

Е, знаех си, че ще се стигне до тук. Аз не съм омъжена, но съм в сериозна връзка, по-дълга от твоята. Друго си е някоя преуспяла с раждането на 3 деца, която не може да си плати тока, ако няма мъж или майка да го направят и да ѝ нахранят децата, да ти дава съвети с потенциал.

Моите "съвети" не са вредни - да мислиш как ще гледаш дете, преди да забременяваш, а не след това. Да работиш над себе си, за да не се окаже, че ако приключат нещата с някой мъж, си на нулата. Колко мъже познаваш, които при раздяла с партньорка, трябва да започнат отначало не само в интимен план, а и в битов. Защо тогава някои жени си мислят, че е нормално да са безотговорни към себе си и толкова малко се обичат, че са готови да се оставят на нечия милост да се погрижи за тях, без изобщо да се застраховат? Мъжете нали не го правят.

И ние с ММ сме на една и съща възраст и живяхме заедно почти 10 години преди да имаме дете, но за разлика от теб аз не чувствах нужда от такава възраст да имам дете. Ако ти имаш желание и това ти е приоритет, може би е по-добре да се разделите. Друг е въпросът дали междувременно ще срещнеш подходящият човек, с когото да създадеш семейство или не.

Така е, но повечето имаха построен етаж в къщата на мама и тати, и бабата и дядото се включваха децата, пък и до 10 г. след това се пенсионираха и отглеждането беше съвсем песен. Затова не пречеха децата. Но ако трябва сами да си купят имота и да няма на кого да оставят малките и за 1 мин., тогава много бързо ще се сетят, че пречи.
Сега положението е съвсем различно. И не виждам нищо странно в това човек да иска да може да го храни това дете, когато реши да го прави.
Съвсем не говоря за това да му осигури лукс и разточителство, но минимума, не да чака цял живот на предното поколение.

В случая с темата, за мен е прекалено рано, затова разбирам момчето. Ако го остави на мира и си изживеят приятно връзката, няма да се учудя до 2-3 г. сам да поиска деца.

Времената са били други, да.
Бабите и дядовците са глеали масово децата, за да може рдителите да учат.
Или другият вариант, правили са деца, без дефакто да могат финансово да ги издържат. Младите са били зависими от старите както финансово, така и с помощ за гледане.
На някой им харесва, на някой не. Масово хората са били безотговорни и са живели ден за ден. Не може да правиш деца, а да не можеш да поемеш финансовата отговорност за децата. Да ги обречеш на бедност. Има доста деца живяли в разбити семейства и са с разбира психика.
Тези поговорки като един черпак повече вода в супата изхранва още едно дете, дупе знае 2 и 200, са много тъпи. Със 2 не може да организираш добро образование на детето си.
Децата които произлизат от добри семейства, които може и образование да осигурят, и хубаво и осигурено детство, имат много по-лек живот, по-голямо самочувствие, по-лесно им е да постигат неща.
За това и родителите, когат създават децата си, трябва и да се замислят, колко деца може да си позволят, какво могат да осигурят. Едно дете има нужда от пари и време, от любов и занимания. Ако едно от тези неща липсват ще бъде малко или много ощетено.

Тя трябва по някакъв по-човешки начин да поговори с него. Досега тя го обвинява, той се оправдава. Карат се, спретват си скандали или единия директно се покрива и отказва да говори. В една двойка хората си изясняват приоритетите, не си мълчат, защото това води до 100% отчуждение и край. Няма смисъл от скандали - трябва да го предразположи да си поговори по въпроса с нея без да се чувства под обстрел и без напрежение. Затова по-добре да подходи малко по-леко, за да чуе какво наистина мисли той. И да му покаже недвусмислено, че тя много иска деца и разбира се, не напъва да е веднага, но да е в обозримо бъдеще (не на 30, 35+ години) - да му покаже, че не смята да прави компромис с това. Ти какво предлагаш? Да го разкара ей така, защото може би, евентуално, не се знае може да не иска деца веднага? Нали от него трябва да чуе иска ли или не деца?

А тези врачувания, че този не бил подходящ, защото на 21 години не се е чувствал готов за бебе са още по-големи глупости.

Това, че трябва да наблегне на подобряване на реализацията и финансовото си състояние вече й се каза 100 пъти. Въпросът е СЪС този момък до нея или БЕЗ него.

кукумицинка, изобщо не разбрах за какъв ултиматум говориш под моето мнение, но ти си знаеш. Да кажеш на някого с какво нямаш намерение да се примириш и да поискаш да чуеш той какво мисли не е ултиматум, а поставяне на картите на масата.

Water nymph, чудесно е, че знаеш какво точно искаш от живота и кога. Но не всеки на тази възраст има такава нагласа. Аз например родих на 25, не съжалявам, имам прекрасен син и колкото да ми е неудобно да го призная, нямаше да го има, ако не беше натиска на бившия ми вече мъж. Нямах никакво желание да се женя и раждам, ама той беше толкова настоятелен и упорит, че буквално се уморих и предадох. А ми се живееше, как ми се живееше - исках да пътувам, да уча още и какво ли не....Знаех, че ако не се съглася ще го загубя, а тогава го обичах естествено. Сега не съжалявам, но това беше едно от нещата, които ми коства брака /че се оставях да бъда манипулирана, не появата на сина ми; наред с много други неща, на които късно обърнах внимание/.  Партньорите трябва да са една вълна, да искат едно и също, а не защото си сметнал някой за подходящ баща/майка на децата ти да го притискаш и манипулираш. Ужасно да те подлагат на такъв натиск. Някак, защото съм жена и всичките ми приятелки примираха по бебета, се съгласих, мислех, че така е редно, НО... Сега обичам сина си повече от всичко, не бих променила нищо, но съжалявам, че не можах да му дам семейството, което всяко дете заслужава. Според мен си намери твоя човек, който ще види и иска от теб в по-близко бъдеще да си майка на децата му, щом ти е такъв приоритет. Помисли добре дали този с "по-добре сега да ти кажа, че е грешка , отколкото след две години" не е  възможно да  се окаже твоята най-голяма  грешка...

Казвам само, че подобен сериозен разговор на чаша вино за нещо толкова отдалечено напред в бъдещето (на 23 години 5 години напред са повече от 1/5 от живота на човек и колкото целия му съзнателен живот на сравнително възрастен човек, а не дете) е нещо безсмислено и със съмнителен резултат. И аз съм "обещавала" и даже съм си вярвала, че след няколко години ще ми се прииска да родя, тъй като ми се е струвало, че от момента на обещанието до момента, когато това трябва да се случи, има страшно много време и като нищо ще съм си променила мнението и желанията, когато стана толкова "стара".

Още повече, че ми се струва, че той е съвсем наясно с психясването ѝ на тема деца, иначе нямаше да ѝ разправя за бъдещите си планове и намерения, включващи присаждане на коса и други належащи работи.

Madame_Butterfly, absurT, моля, спрете да цитирате вече несъществуващи постове, защото има и други начини да прекъсна личната ви агресивна дискусия, продължаваща вече два часа.