По пътя на мечтите - обща дискусионна тема 14

  • 61 132
  • 726
# 435
Как ли се справяме? Просто спряхме да споделяме на близки и далечни, какво правим и им ЗАБРАНИХМЕ буквално да задават въпроси и да се интересуват на тази тема и още някоя друга покрай нея. Давам прост пример. Близки знаят, че са ми махнати тръбите, но явно са забравили ли или все тая, но ми казват "Абе вие си го правете па може и да стане от само себе си..." Е тогава си казахме, КРАЙ СЪС СПОДЕЛЯНЕТО. Всеки пита и разпитва заради клюката, дори и роднините. Голяма досада. Дори и едната щепа които казваш, че знаят са МНОООГООО! Това си е само за теб и съпруга ти!  Нито родители, нито роднини и уж приятели трябва да са в течение и бъди сигурна, че ще ви олекне. Защото само си представи, че нещо стане и ти трябва всеки път да се обясняваш защо не се е получило. Това не само натоварва, ами и съсипва психиката неусетно. Тегли им чертата и спри да споделяш с тази "шепичка". Същото важи и за мъжа ти към неговите близки... Относно секса и забавленията. То това си е най-хубавата част не я занемарявайте. Общо взето е това е Peace
Виж целия пост
# 436
Вики, за споделянето съм съгласна, но се опасявам, че вече е късно, защото прекалено много хора разбраха, по един или друг начин. Но пък се старая да не се отваря вече темата и да не знаят дали и какво се случва вмомента. А хората си питат и ъкъли дават, и изобщо не се съобразяват. Пределно ми е ясно какво се случва, когато забременееш, разбере се и после нещата приключат, изживях го.
По-важното за мен сега е, да не губя себе си и да не се прецакват отношенията с най-важните за мен хора. Времето ще покаже и каквото има да става, ще стане,аз знам, че давам всичко от себе си. Просто ми се иска да срещам повече разбиране от околните, а не съвети, упреци или съжаление.
Виж целия пост
# 437
Е ама ти си въртиш все около пропастта на споделянето с наййй-близките. Най-близкият човек ти е само и единствено съпруга и децата дай Боже. Всички сме се забатачили малко или много в това, че сме разказали на целият Свят какво-що. Въпроса е да отсечеш веднъж завинаги никой повече да не се интересува и да не говори  и разпитва по темата. При нас проработи. Сега само аз и съпруга ми и докторите знаят! Това е. С тези "шепа" хора проумейте, че само се товарите емоционално. Аз не съм открила Америка, че понятието приятели не съществува и е останало някъде в детската градина. Всичко е клюка и моментни интереси. За роднините да не отварям тема, че там може с дни да пиша. Моят съвет е това и друг не мога да дам, защото моят житейски път на това ме е научил.  Peace
Виж целия пост
# 438
Риджина,и аз бях като теб и отначало знаеха повече хора от колкото трябва.И мен въпросите ме дразнеха и след неуспеха през септември им казахме,че сме се отказали и незнаем какво ще правим от тук нататък.Следващия опит го направихме без да казваме на никого и бях много по-спокойна.Нямаше въпроси от страна на познати и незнам дали и това оказа положителен ефект,но се получиха нещата.Майка ми,сестра ми и ММ ми бяха шепата хора и две момичета,с които се запознах по време на процедурите,с които много се сближихме.Всеки усеща на кого може да се довери и кой ще го разбере. Hug
Виж целия пост
# 439
Реджина,
Аз само ще те попитам - ти разбираш ли всички хора, особено тези, които преживяват труден период в живота си (причини за това много). Естествено, ще съчувстваш, но никога не можеш да разбереш отсрещния как се чувства (ако не си преживял същото, пък и да си го преживял, пак няма да е 100% същото).
От друго страна - "аз хем не искам да говоря, хем пък искам другите да ме разбират" е как да стане това?
Виж целия пост
# 440
Може би не си зададох въпросите правилно и не обясних правилно нещата, защото виждам, че не сте ме разбрали съвсем правилно и дори усещам леко упрекващ тон в някои постове, но както и да е Simple Smile Ставаше въпрос за това как се отразяват процедурите и преживяното покрай тях на самите вас (нас) и начинът на живот, и дали дават отражение на отношенията ви с най-най-близките по някакъв начин и как се справяте с това. Не ставаше дума за всеки срещнат или познат.
Разбира се, че не разбирам всеки човек и това, което преживява и изобщо не ставаше дума за това.
Но точно, защото знам, че всички вие минавате през това, за това и се обърнах към вас с молба за съвет, идея или просто личен опит.
Съжалявам, че ви ангажирах от вниманието и ви благодаря за мненията, момичета.  Hug
Продължавам да се боря за мечтата си и каквото е писано ще стане, а тревогите рано или късно ще ги преодолея.

Успех и весели празници!
Виж целия пост
# 441
Риджина,много добре разбирам как се чувстваш.Относно отношенията при мен и ММ интересното е,че преди да започнем да мислим за деца не се разбирахме много и дори често се карахме.
Когато тръгнахме по този път,покрай операциите ми и всичките трудности станахме по-близки от всякога.Това ни промени много в положителна насока.Не сме се отчуждили,а даже напротив.
В семеен кръг също е така.Аз много държа на семейството си и те са наясно с всичко,което се случва около мен и ме разбират.
Виж целия пост
# 442
Rigina, аз те подкрепям Hug
"Много духовни учители казват, че изворът на щастието е в самия човек. Само в своята същност можем да намерим причини за радост. Защото ако нашето щастие и покой зависят от външни обстоятелства, от заобикалящите ни, с всичките им мъки, болки и проблеми, естествено няма как да постигнем пълен вътрешен покой. Защото светът навън ври и кипи. Светът вътре в нас е такъв, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, вероятно това е сред най-сложните уроци, които човек научава през земното си въплъщение."
Пожелавам ти скоро двоен повод за радост!  Simple Smile
На всички момичета Светъл Празник!
Виж целия пост
# 443
Риджина, много тънък е момента на това, как се преживява всичко свързано с процедурите. За нещастие при мен работодателите ми знаеха и разпространиха на всички останали във фирмата. Изведнъж навлязоха в личното ми пространство и се започнаха едни тъжни погледи или пък присмиващи се. Трудничко ми беше в началото, но вече не ме интересува, казвам си да ги пази Господ да не им се налага да минават през същото. Относно приятелите точно това ми показа, кои са истинските и кои са били с нас само, защото са имали някаква изгода. Сега вече са шепа тези, които знаят, а на останалите им казвам, че правим изследвания и не се знае кога ще има следващ опит. Много по ненатоварващо е, когато незнаят и незадават глупави въпроси. С мъжа ми има моменти, в които имам чувството, че сме на различни планети, но винаги когато ми трябва подкрепа е до мен. Станахме много по-сплотени и имаме обща цел, която преследваме.
Виж целия пост
# 444
Реджина,
Мила, никой не те упреква. Да знам как звучи написаното от мен, ама проф. изкривяване (психотерапевт съм). Учили са ме вместо да давам съвети, да задавам въпроси.
Не се тормози, не "изисквай" разбиране дори от съпруга си, той няма как да те разбере на 100%, а и ти няма как да разбереш него. Да минавете през едно и също (че и общо) нещо. Но всеки го преживява по различен начин. Подкрепяйте се и бъдете опора един за друг, но "разбирането" е нещо,  което не трябва да търсиш.
И нещо, което мн ми хареса по темата
Виж целия пост
# 445
Благодаря ви от сърце, че сте така искрени и споделихте Hug bouquet

По-спокойна съм като знам, че случващото се с мен и отношенията ми с хората, не е прецедент и не полудявам   #Crazy Joy Вярвам, че нещата ще се изгладят, веднага щом всичко си дойде на мястото.

Нандин, няма нищо  Hug Хубава професия имаш, и в кръга на шегата, българите трябва да се отпуснем да говорим с психолог, а не да пишем по форумите  Joy


 Теди, съжалявам за ситуацията с работодателите и те разбирам, защото при мен се получи нещо подобно
Но както каза Нандин, не можем да очакваме разбиране от всеки, а наивността си е изцяло за моя сметка.

Само вярата и надеждата ме крепят, че всичко ще се оправи и нареди, а от тях слава богу все още имам. Praynig По-скоро трябва да поработя върху други разни неща, като търпението и да се опитам да разбирам повече близките си, че не винаги могат да се поставят на мое място, както и аз на тяхно. Да видим дали ще се справя... Laughing


Виж целия пост
# 446
Риджина, всичко ще е наред. Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост
# 447
Много ми беше трудно в началото когато стартирахме с процедурите. След няколкото разочарования си казах, че не мога повече да подчинявам живота си на това, защото от цялата тази работа страдам аз, близките и най-вече човека до мен. Сега планирането на процедурите го правим по доста по-безболезнен начин без да вкарвам особено много емоции. Действам като войник в това отношение, но и аз и съпруга ми правим всичко необходимо, за да разнообразяваме ежедневието си - пътуваме, забавляваме се и много работим. Това върху което треперим да не изгубим е контакта помежду си, като в това число влиза и сексуалния такъв. Опитай се да приемеш съдбата си такава каквато е - правим каквото трябва, а ще стане каквото трябва, защото за жалост нямаме силата да контролираме живота си на 100%. Поне от момента в който аз осъзнах това ми стана по-леко и не страдам толкова много.
Peace Копирам поста на Дунди, защото на 100% се припокрива с начина, по който ние с ММ се справяме.

За споделянето и разбирането само да допълня, че според мен колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. При някои от опитите съм казвала на майка ми, сестра ми и 1-2 приятелки, при други не. Ами когато само аз и ММ сме знаели, съм била най-спокойна. За времето, в което се борим смених няколко работи - отново никъде не съм споделяла какво правим. Реално не мисля, че някой освен мъжете ни може да разбере какво се случва (и те не на 100% разбира се). Но за мен лично ММ е най-голямата ми опора и нямам нужда от друго разбиране или подкрепа освен неговата. В крайна сметка това си е нещо много лично, което касае само и единствено нашето семейство и трети лица и мнения за мен за излишни.

Риджина, пожелавам ти много кураж и търпение!  Hug

Светли празници на всички!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 448
Много пъти съм писала, но ше кажа отново, при нас никой не знае за опити и процедурите, даже родителите ни. Имах щастието много млада да разбера, че нещата не се получават, опитваме откакто бях на 22, мм е доста по-голям от мен. Поради тази причина никога не са ни подпитвали какво става и защо няма бебе, просто никой не очакваше, че работим по въпроса. Сега ако някой ме попита, казвам, че искам децата ми да са с по-голяма разлика и че има време. Иначе съм се сдухала доста последната година, но категорично не съм позволила това да се отрази на отношенията ни с мм. Правим редовно секс, даже се учудвам някой като пише, че има сухи периоди, някакви мацки скоро в една тема писаха, че се чудели какъв ще е материала след двуседмично въздържание, чак странно ми стана. Единствено не правим седмица след трансфера докато видя отрицателния резултат Mr. Green Въпреки, че като забременях с малкия даже преди теста правихме веднъж и все пак беше положителен.
Виж целия пост
# 449
При нас също знаят само моите родители. Според мен никой неможе да разбере каква болка преживяваме. За мен е важно, че моят мъж  до мен, разбира ме, обичаме и ме уважава. Никога не ме е обвинил, че проблемът е в мен. Той е по- силен от мен и по - голям оптимист, а това ми дава сила, за да продължим напред към постигне на най- съкровенната мечта - бебче.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия