


Като се накарахме на паркинга, се прибрахме, взехме си раниците и в късния следобед забягахме за един язовир близо до София, малко трудно намерихме каквото търсим, но беше супер хубаво. Имаше хора, макар и не много, наслаждаваме се на гледката, обаче нямаше как да се разминем с една рода, всички викащи по едно дете. Значи още ми кънти това име в ушите, а имаше хора, които видимо си почиваха, обаче не. Освен крясъци до Бога, го задърпаха до ръба на скалите, то явно се страхуваше и на свой ред изпадна в истерия, разрева се, завика, те го набиха едно хубаво - бащата, майката, бабата, май само лелята го пощади. То писна като стоте кабагайди, не знам после какво стана, защото ние се изнесохме моментално. Опитвам се да бягам точно от е такива индивиди, но те са навсякъде... Вечерта я оставихме за суши с приятели.
Вече не си правя такива експерименти.
Препоръчани теми