Мартенските дни Oктомврийчето с усмивката си озари! - Тема 9

Оо чакай чакай, нищо не си видяла още а и като станат две, тогава ще видиш кон боб яде ли.... А пък меракът, той може и после пак да дойде, ей така да замирише на бебче сред детската глъч  
Желая от все сърце още дечица на всички семейства, които ги чакат!

Ехеее, раждането.  Ама няма да ми се смеете много, нали? 

Родих нормално, без упойка. Щото имам много болезнен цикъл и исках да видя всъщност колко боли да родиш без упойка.  Ми боли си. 

Аз така и не съм писала по време на бременността, въпреки че си четях темата. Но си полежах доста. В 7-ма седмица прокървих, лежах 10 дни в болница, после в нас. На 3-тата седмица, вече се чувствам добре, кървенето беше 3-4 дни и спряло още в болницата, реших да измия банята. Такъв зверски кръвоизлив направих, по-зле от първия.  Натъпках се с лекарствата и си легнах. Докторът само дето не ме уби. И каза - няма да миеш повече банята.

После нещата се нормализираха, бях в движение, миех банята 

В края на 33 седмица отидох на запис на тонове, ама планово. Бяхме в ремонт в нас - всичко с главата надолу. Оказа се, че има контракции, които аз не усещах, ама си ги имаше. Имаше и 1 см разкритие. Вкараха ме в болницата, после пак си лежах и в нас, до 37 седмица.

Отивам на преглед петък вечер. Казвам на доктора: "Хайде, моля Ви се, време е да я измия тази баня. БАН не искат да ми признаят третият живот, който живее там.". Прегледа ме човека и ми каза да почвам да я мия, че и да поизчистя из нас, че това бебе ще трябва и да го раждам.

В понеделник сутринта ми се допишка. Ставайки от леглото направих локвичка до банята. Е, почна се. Ама никакви контракции. Затова се изкъпах, махах косми  , дооправях багаж. Лелееее, колко бях гладна. Ама нали знам, че може да се наложи упойка, не ядох. Само малко вода, че вече бях и много жадна. Обадих се на доктора. Той, милият, първи ден отпуск.  Каза - отивай в болницата, да те прегледат и да ми се обадят. Аз обаче, нали няма контракции, седнах, малко работа посвърших на компютъра, че после нямаше да имам кога.  Отивам в болницата да раждам след 2-3 часа. Посрещнаха ме с въпроса къде ходя, докторът откога се обадил да ме чакат. 

Бързо беше раждането - около 3 часа беше същинската част. Докторът пие кафе, мирише божествено... Карах го да пие и едно заради мен.  Бяха ме предупредили да не викам, щото не помага. Гък не обелих, ама горкият дюшек.. голямо стискане го стисках. 

После се появи човечето. Сбръчкано, бяло и съвършено. 

Отивам да взема ММ от автогарата 

Моят най-силен спомен е като ми го дадоха, седях на едно такова столче във формата на подкова, ама без дъно . Мъжът ми подпира гърба. Дадоха ми го, а той един хлъзгав и само си мислех да не го изпусна. И после като ми го донесоха изкъпан и облечен как ревнах като магарица, защото ми се стори най-милото и най-сладко нещо, което съм виждала. И още е така де

Другите ключови моменти - упойката Приеха ме с изтекли от 32 часа води и силни контракции, ама до последно не исках система и упойка. Ами наложи се система, че не напредваше разкритието и около 40-я час след една контракция, дето ми се стори 10 минутна и с усещането, че ще се разпадна, склоних за упойка. Ужасно дълги 30 минути да дойде и аз дето съм пъзла и припадам от взимаме на кръв бях похвалена как героично съм се държала. Заспах на масата.

А след като родих ме качват на масата да ме шият, но цяла бременност на Клексан си каза думата и направих кръвоизлив. И на мен ми беше студено Анестезиологът явно се притесни и настървено ми боде крака да ми вземе кръв, а на мен ми е лошо, моменти ми се губят, но отчетливо си спомням как си мислех за неизрязания нокът на големия ми пръст и как ще ме вземе за някаква мърла човекът

Следващото искрено се надявам да е по-бързичко, иначе ще доброволствам май за ножа..

Готина тема сте подхванали!
Аз уж естествено щях да раждам, ама... Термина ми беше уж за 1ви октомври, ама аз го бях сметнала, 23 септември, та на 27ми док. ми вика на следващия ден сутринта с багажчето да предизвикваме раждане. Аз съм без кьорава контракция, без разкрите - нищо. Отидох на 28ми ухилена до ушите, не се притеснявах изобщо, нямам идея защо, пуснаха ми окситоцин, почнаха някакви контракцийки, свърши банката и контракциите спряха. Док. пита, какво ше правиме, ако искам да спя там и на другия ден пак да пробваме, аз обаче вече бях твърдо решена, че в този ден ще си видя детенцето и поисках секцио. Да уточня, че главната причина да искам естествено е, че се ужасявах от мисълта да не си усещам краката, е оказах се права...говорех само за краката ми и да вадят бебка и да ме приспиват.  В един момент слоиха едно извънземно същество вэрху мен, което ме гледаше....най-невероятният момент в живота ми! 
След това явно са ме упоили, следващото,което помня е, че се опитват да ме преместят на леглото, а аз се хиля като зелка.  Показаха ми още веднъж бебка, преди реанимацията. Тя плачеше, но като ме видя, или подуши може би - спря, тогава аз ревнах. 
Не помня да съм треперила, но ставането беше нищо ужасно....

Не мога да разбера, защо по дяволите някои хора са такива гадини и се държат безобразно и то с бременни и раждащи жени! Че на всичкото отгоре повечето такива са баш жени! 

Много мило ми става, като чета тези истории 

Добро утро. И на мен милинко и гушкаво ми стана. Иииии как те заплашват благородно,че ще ядеш боб с две чавета. Аз кво да кажа с овцете

Добро утро!Днес май ще е по-хубаво времето от предходните дни.
 Любимата ми тема сте подхванали,ще разкажа и аз колко беше хубаво раждането.След 9месеца треперене и страх родих за няма и 2часа.Първото ми влизане в болницата беше в 5г.с и после през 10дни все там бях...Все имахме притеснения-кървене,контракции,аномалии разни...
Една седмица преди да родя ме приеха пак с 1см разкритие.Всеки ден ме питаха по 3631път дали имам болки,записвахме тонове през 2часа.Аз им обяснявах,че ще родя на 21.10 защото имаме годишнина с ММ(10год.),а те ми се смееха и не ми вярваха.
И така на 21ви сутринта ме преглеждат и опааа изненада 6см разкритие без да се усетя.Всички изпаднаха в еуфория,дежурния подскачаше от радост,а доцентката ми ме прегръщаше.В 9:30 ми пукнаха мехура и ми пуснаха система.Аз ухилена до уши.Бяхме 15родилки аз отидох последна и родих първа 
По едно време ме питат дали ме боли,а аз с усмивка пак им викам "Боли и напъни имам даже",а те "Ама пак се хилиш,ние как да разберем ,че те боли?"
В 11:00ч бебка изплака пред очите на 7студента  (те си вървяха с мен от първия ден на бременността).После малко шевове,ама ме шиха и разшиваха,че на док не й хареса и накрая тя ме оправи
И една смешка,когато ми я донесоха в стаята беше облечена в синьо и аз веднага свалих памперса да проверя дали не са се объркали 
И така едно бързо и леко раждане и усмивка която все още не слиза от лицето ми.Бебка и тя е винаги (е почти) усмихната.

Добро утро 🙃
При нас времето е ужасно студено задължителна екстра е вятърът и даже бонус дъжд ☔...
Но утре щеси ходим на вилата и трябва да ходя по магазините да се заредя с някои неща 😒.. Дребните ще останат при бабата в къщи че много студ...
Поли как сте има ли снежец❄️ при вас

Нори,повече от отвратително време. Духа,вали и е мрачно,но вчера след обяд спря снега и сега е много студено.Абе време за плаж си е😬
Аз да си призная, не обичам нито на море,нито на планина.... Преди години бях в Дубай, и стъпих в пустинята. Гледката ми разби представите за красота. Беше божественно и ми остана сърцето. Мечтая пак за пустинята и червената тишина....

Добро утро как сте ? Много сте изписали вчера имах много задачи и малката не ядеше когато трябва заспането лудница беше и нямам време да ви изчета....Тея дни ще имаме гости бабата на мъжа ми ....За раждането имах лека бременност до 4 месец работех тежка работа на крак.Края на десетия Месец когато и почнах да ви пиша нямах вече сили да ходя,боляха ме крака и какво ли не .Родих 7 дни след термина и по собствено желание си вслязох в Майчин дом .Дъщеря ни се роди на 13 дата която ни е любима .Съпруга ми е роден на 13,сгодихме се и се оженихме на 13 Раждането мина за 2-3 часа болеше,но много повече ме болеше шиенето без упойка.Забравя се и после остава малкото съкровище хубав ден ви желая малко дълго стана ,но ще се радвам да ви е било интересно да го прочетете

Аз също не обичам да ходя на море може би защото ми е под носа.. Но лятото е ужас всякакви пришълци от всички народности и държави... Миналата година ходихме няколко пъти на басейн че е малко по добре но таз година няма да ми се размине плажът щерката като влиза да се къпе във ваната взима и пояса и вика '' плувам на плажа пясък молето''

Брачетката ходи преди месец  в Дубай не беше особенно много очаривана хубаво е но каза че било многооо прехвалено..не знам тя предпочита Париж и след това отидоха там.. Пък аз от Бг не съм. Мръднала... Не ми се ще да заминавам никъде дори и на почивка 😂😂😂

Нори,аз от малка имам една ама много странна мечта. Искам да посетя Пентагона,ама нали се сещаш, те там размитат за мен и чакат да ме пуснат вътре 

Хихий така си е аз пък детската ми мечта беше да стана конна полицайка и да отида в армията на САЩ като най впечатляваща за. Мен бе тя... Та да ти кажа давай да палим турбото и да ходим готови  са вече за нас 😂😂😂😂

  Само  мечта ще си остане за мен Щатите,но много искам

poli, можеш да посетиш Пентагона, има турове.
https://pentagontours.osd.mil/Tours/
Мен пък нещо САЩ, не ме влече толкова, Австралия и Нова Зеландия са ми по-напред в желаните дестинации.