ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 12

Аз вече месец прия промолут нор и сега съм на паузата. Не са ме гледали на лапароскопия, но за лекарката няма индикации ендото да е много тежко. Имам само един прецакан яйчник-на него са двете кисти, едната е 2,8 см, другата 1,5. Мога ли да се надявам на нещо? Поначало този яйчник винаги е образувал фоликулярни кисти...

Според мен ако срастването е солидно, може и да създава проблеми при бременност. При мен с първата бременност се получи частична чревна обструкция на дебелото черво. Доста сериозно състояние. Не можех да се храня (буквално), храната едвам минаваше по червото. И дали е било от това срастване, дали от кистата не зная. Но обструкцията си беше факт. В 8-ми месец бременна бях с 5-6 кила по-слаба отколкото преди да забременея. Беше страшно нещо.
Сега се сещам поетапно още работи - опериращият ми беше казал, че матката ми е била обърната и напълно ригидна (значи неподвижна, което не е нормално, трябва да има някаква степен подвижност), защото е била срасната точно отзад за дебелото черво. И се сетих, че в епикризата пишеше следното: "Освободи се матката..." и т.н. И доколкото бях разбрала от опериращия матката ми е била обърната именно заради срастването. Кой знае наистина от колко години го имам.
А при жени с обърната матка, без сраствания, тя започва да излиза от малкия таз след 3-тия месец на бременността, както при жени с нормална позиция на матката. Но първо се обръща в нормална позиция, тоест като махало, ако си представиш, отива напред, към корема на жената (иначе сочи назад, към ректума точно). А когато тя има срастване с дебелото черво и е ригидна заради него до различна степен, не знам точно как ще стане това обръщане, та нали червото също ще се дърпа напред с нея. Или просто тя няма да може да се обърне хубаво заради ограничената си подвижност. Мисля, че такова срастване, ако е сериозно, може и да пречи. Нямам представа.

А за храненето - много е права Лейди Джой. То това е протоколът за автоимунни заболявания изобщо. Само дето аз се движа по него (понеже имам и Хашимото, не ям почти захар, пакетирани храни и глутен, наблягам на яко месо и зеленчуци), но болките ми от ендометриозата не само че не минаха, ами и се засилиха. И накрая мисля да тегля една на всичко. И то точно се завръщат болките, колкото повече време минава от раждането, тоест колкото повече яйчниците работят.

Иначе и аз имам една биохимична под въпрос и 2 успешни бременности.

Африканчо, изключи и месото най-добре, прочисти си черния дроб - той е отговорен в значителна степен за естрогеновия баланс - според мен ще имаш облекчение.
-
Какви бяха симптомите на тази обструкция - диария или обратното-задръстване? Тогава пи ли някакъв пробиотик?

Лейди Джой, месото никога няма да изключа. Абсурд. Може всичко друго да изключа, но не и месото.
Не съм видяла ползи от спирането на месо досега. Може вегетарианците да се залъгват така, но в дългосорчен план да не се яде месо може да доведе само до вреди. Като не се ядат животински мазнини, а примерно само протеини, също не е добре. Няма какво да покрие тия протеини и така нататък. А и жлъчката има нужда от мазнини, свързано е и с работата на ЩЖ това. Но няма да ви отегчавам с обяснения. А и когато ЩЖ не е оптимална в черния дроб има едни неоптимални нива на SHBG и оттам и на половите хормони. Същото е и с холестерола, който се завлича от неоптимални хормони на ЩЖ и разболява и жлъчката. Нещата са много сложни. Но месо трябва да се яде. Поне аз си държа на това.
А и фериринът, Б12, които са обикновено ниски при хора с ендометриоза и други АИ заболявания, (а и падат додпълнително по време на цикъл) откъде ще дойдат, като не се яде месо.

Симптомите ми бяха огромно подуване, не можех да се движа. Не можех и да ям, защото се подувах, и ме боляха чак ребрата и рамената от подуване. И почти не можех да ходя, буквално. Това се случва много рядко. Защото тук имаше и друго момиче с такова срастване, а си беше изкарало нормална бременност.
Да, пиех пробиотици, но файда... йок. То си имаше механична обструкция.

Африканчо, а аз понякогя имам болки и диярия...но бях забелязала че като спазвах диета или по точно като ядох плодове и зеленчуци този праоблем липсваше. Възнамерявам в сряда да ида при джипито и да я попазпитам какво може да стане и какво не. И без това имам ужасно главоболие всеки ден от  поне 8 месеца 😩😩😩и сега ще си разбера скана на главата какво показва..

Главоболие може да се дължи на дехидратация, дори и да не си жадна, и да ти се струва, че не си дехидратирана, на проблеми с някакви шипове също, ако имаш такива. Може и да се дължи на разбутани хормони на щитовидна жлеза. Често дават главоболие. Може и на висок пролактин. И той пък съвсем често дава главобол. Ти нали каза, че и цикълът ти е полудял.
А диарията може би се дължи на някакви хранителни непоносимости?

Много гадно звучи това, важното е, че сте стигнали до успешен финал!
-
Явно всичко е до организъм, моите хормони се нормализираха след като станах вегетарианец и ограничих млечните, знам това за мазнините и функционирането на черния дроб и злъчката, но яденето на повече растителни мазнини от различни източници поради стила на хранене може би балансира - сега нали следя точно б12, желязо, хемоглобин при Сигридов - бяха на сравнително ниски нива, но доста над референтните граници - според него  при други момичета, наблягащи на месото, имало повече проблеми.
В интерес на истината без да правя контроли понякога по време на цикъл съм усещала слабост и съответно съм включвала чай/яхния от коприва, цвекло и дори някоя друга глътка от един билков препарат.
Според мен ако твоят баланс изисква да ядеш месо, не трябва да се отказваш от него. По принцип бях човек на похапването на пържоли и ми се гадеше от торти, а след това само остана гаденето от тортите   и продължавам да си хапвам риба на воля.

-
Подкрепям, дисбактериозата и диарията са важен за решаване проблем за ендото и хранителните непоносимости трябва да се изследват!

Така е, да. Всеки трябва да си прецени собствените нужди и индивидуалните непоносимости. При всеки са различни. Понякога е много трудно да се прецени. Например аз на пръв поглед уж нямам непоносимости, но това надали е така. Понякога, от години насам, ме боли леко жлъчка (сега изолирах някои храни, които я дразнят), а сега научавам, че тия болки имали много общо с щитовидната жлеза.
За ендометриозата сигурно е сходно. Към млечни нямам непоносимости особени (имам многоо слаби и то невинаги), но не ги ям почти, защото просто не ги обичам.
Масово са ниски нивата на Б12 и всичко останало на повечето хора. От моите познати всички са с ужасно ниски нива, дефицитни. Аз обаче си вдигнах феритина двойно за месец и малко, без да съм пила дори и капка желязо. Отдавам го на яденето на повече месо. Иначе 8 месеца, след второто раждане (а може би и Хашимото и АИ си казват думата), не помръдваше. Може и просто да му е дошло време да се качи, не знам.

Шуслерова сол 3 помага много за усвояване на приетото желязо.

Само да се намеся относно срастванията.
Опериращия каза, че съм имала много сраствания в малкия таз и каквото е могъл да оправи го е направил.
След това ми казаха, че по време на бременност тези сраствания ще се разкъсат до около 20 седмица !

Момичетата раждали с ендо и лапаро как родихте ? Има ли препоръки за секцио или естествено ?

Мис, не знам как е възможно да се разкъсат тия сраствания. Ако беше така, нямаше ли след бременност всички да сме почистени, като след лапаро. Моето лапаро беше година и малко след първото раждане и си бях пълна със сраствания. Тоест бременността нищо не е оправила. Или и да е оправила, то е било миниатюрно малко.
На второто секцио също имах едно ново срастване.
Мисля, че няма значение дали естествено, или цезарово. Лапарото тоест не е показател.

На мен съвсем скоро ми предстои раждане.Имам две коремни операции и една лапароскопия.Според док нямам показания за секцио,но аз предпочитам този вариант по други причини.По въпроса за срастванията,аз си имам сраствания и болки от началото на бременността,които с напредването стават все по—интензивни.Мисля,че срастванията се опъват,но да се разкъсат едва ли.

Лапарото само по себе си не е предпоставка за секцио. Но при мен беше. Лапарото ми беше тежко, почти 5 часа. С много сраствания и доста вътрешни шевове. Консултирах се не само с опериращия лекар, но и с още двама. И те потвърдиха, че секциото е по-доброто решение. Второто ми раждане също беше секцио, две години по-късно (както се и очакваше). Аз и за миг не съжалявам, че родих така. Толкова бързо и лесно се възстанових и двата пъти, не съм имала никакви болки. Всичко беше супер.
Месец след второто секцио ми се наложи лапаро за отстраняване на жлъчката. Това ми беше, може би най-болезнената операция. Та, секциото си беше песен. И то с прекрасен резултат, все пак.

И аз си мисля, че не би трябвало да е проблем ест раждане !
Благодаря за споделения опит !

Африканчо, не знам как точно имат предвид, че ще се разкъсат тея сраствания, но нали знаеш надеждата ми, че ще се разкъсат си я има 

Веси, много положително говориш за секциото, чак ме замисляш 
Аз съм и с HPV 35+ и според гинеколожката ми било по-добре да раждам секцио щом имам положителен папилома вирус. 

Относно срастванията. При мен доктор Стаменов ме предупреди, че след 20 седмица ще имам доста дискомфорт, поради сраствания след коремната ми операция предната година (преди забременяването). Това по повод, че му се похвалих, че се чувствам перфектно, все едно не съм бременна - нямаше гадене и повръщане, много добре се чувствах.  Та да кажа, че със затаен дъх съм чакала 20 седмица ще излъжа.    Но нямах нищо такова. Никакви болки. При секциото, което при мен беше с вертикален разрез, повтарящ разреза на предишната коремна операция, доктор Генадиева ми каза, че почти никакви сраствания не е имало и тя беше много учудена и зарадвана. Тук говоря за сраствания след тежка коремна операция, не сраствания от ендо.
Явно върросът със срастванията е въпрос до организъм.
При мен след раждането, заради кърменето нямах цикъл до 6 месец. Като ми дойде беше лек и с нормално до слабо кървене. Вече 3 цикъл имам и за разлика от преди операцията не го усещам. Не пия никакви обезболяващи.