На мен ми го изписаха заради краката почнаха се подуват изведнъж и сутринта все още са си подути. Почнах да го пия от днес флебодия исках да разбера дали е помогнал на някой от вас 
Виж целия пост
Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - 38
- Публикувана: 11 март 2017, 18:45 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2017, 18:52 ч.
# 721
2 юни 2017, 23:53 ч.
Аз ползвах Клотримазол за Кандида. Сега имам ентерококи и пак съм на Клотримазол.
Виж целия пост
Здравейте!Ползвали ли сте овули залаин за кандида и повлияха ли ви?
Аз ползвах Клотримазол за Кандида. Сега имам ентерококи и пак съм на Клотримазол.
# 722
2 юни 2017, 23:57 ч.
Привет,включвам се да дам обещаният отговор-плоден сак няма,АГ се оказа права,само така и не разбрах какво видяха,че го объркаха за това 
Ще търся др лекар,ясно е
Виж целия пост
Поли, това е чудесно, само можеш да се радваш, че си го открила 
Дано и занапред си доволна от него!
Believe, всякакви ситуации има наистина, коя от коя по-куриозни, важното е накрая всичко да е наред. Пиши след прегледа какво се е оказало
Дано и занапред си доволна от него! Believe, всякакви ситуации има наистина, коя от коя по-куриозни, важното е накрая всичко да е наред. Пиши след прегледа какво се е оказало
Ще търся др лекар,ясно е 
# 723
2 юни 2017, 23:57 ч.
Здравейте на всички , бременна съм в 8г.с. Много съм объркана, колкото и въпроса ми да не е за това място.. моля ви за съвети незнам дали го искам , осъзнах вече какво се случва и съм страшно уплашена и притеснена
Виж целия пост
# 724
3 юни 2017, 00:52 ч.
Поли, ако имаш мъж до себе си, не се колебай и роди детенцето. То е дар от Бога.Не споменаваш на колко години си. Аз съм на 36, първа бременност, вече желана от мен и мъжа ми. До 30 г. не исках деца, мислих, че съм млада. След това как се изтъколиха 6 години, не знам...Чак по Нова Година с ММ решихме да имаме дете, аз бях почнала да си мисля, че ще минат години, докато забременея, че ще стана на 40 и ще трябва ин витро, като много мои приятелки и т. н ... Благодаря на Бога, забременях на вторият месец опити. Запази детенцето, винаги ще има кой да ти помага. Каквото и да решиш, успех 
Виж целия пост
# 725
3 юни 2017, 01:11 ч.
На 24 год. съм живеем с приятеля ми от 7-8 месеца заедно , но има нещо което ме човърка от вътре и не ми дава мира , дали искам или не ... Може би страх
Виж целия пост
Поли, ако имаш мъж до себе си, не се колебай и роди детенцето. То е дар от Бога.Не споменаваш на колко години си. Аз съм на 36, първа бременност, вече желана от мен и мъжа ми. До 30 г. не исках деца, мислих, че съм млада. След това как се изтъколиха 6 години, не знам...Чак по Нова Година с ММ решихме да имаме дете, аз бях почнала да си мисля, че ще минат години, докато забременея, че ще стана на 40 и ще трябва ин витро, като много мои приятелки и т. н ... Благодаря на Бога, забременях на вторият месец опити. Запази детенцето, винаги ще има кой да ти помага. Каквото и да решиш, успех
На 24 год. съм живеем с приятеля ми от 7-8 месеца заедно , но има нещо което ме човърка от вътре и не ми дава мира , дали искам или не ... Може би страх
# 726
3 юни 2017, 01:59 ч.
Поли, зависи от гледната точка. Ти си много млада все още. Аз на твоята възраст изобщо не исках дете. Но други жени на 24 искат. Не споменаваш, приятелят ти как реагира, иска ли бебето? От това също трябва да зависи решението ти. Родителите ти биха ли ти помагали? Всяка жена има страхове дали ще се справи, и аз имам такива. Но всяко дете идва с късмета си. От всички мои приятелки, които родиха на 20-22 години, къде планувано, къде не, нито една не съжалява, че е станала майка в млада възраст, напротив, много са щастливи. А аз сега се чудя дали ще имам енергията да тичам след това дете. Но, ще се справим 
Виж целия пост
# 727
3 юни 2017, 06:58 ч.
believe_, голяма мистерия, дано скоро установиш какво са видяли..
Поли, това е много лично и отговорно решение, което според мен сама трябва да вземеш. Каквото и да е то, пожелавам ти да е правилното за теб
Виж целия пост
Поли, това е много лично и отговорно решение, което според мен сама трябва да вземеш. Каквото и да е то, пожелавам ти да е правилното за теб
# 728
3 юни 2017, 07:22 ч.
И мъжът ми с прдната ми бременност не беше сигурен дали иска дете или не. За жалост, трябваше да се разделим с дете поради малформации. Аз още го преживявам много тежко. Сега ,след като трябваше да преживеем загубата на детето си в сравнитлно напреднала бременност, след като аз бях диагностицирана с рак, минах химиотерапия и преживяхме всичко това заедно детето ни в момента е по-желано от всичко друго на света.
Дразня се на приятели, които приемат дцата за даденост. Постоянно ни се оплакват от тях, знаейки ние през какво сме минали. Прибирах се вкъщи след среща с такива приятели и плачех. Много плачех.
Чувствах се непълноценна!
Виж целия пост
Дразня се на приятели, които приемат дцата за даденост. Постоянно ни се оплакват от тях, знаейки ние през какво сме минали. Прибирах се вкъщи след среща с такива приятели и плачех. Много плачех.
Чувствах се непълноценна!
# 729
3 юни 2017, 07:48 ч.
Peacock, това което си преживяла е ужасно. Как си намерила сили да продължиш да се бориш, само ти си знаеш, но важното е че Бог те е наградил за силата и търпението. И да, хората са доста несъобразителни. Мен лично много ме дразни наша позната двойка, които прекараха 10 години заедно и чак тогава се решиха за дете, след което взеха непрекъснато да казват на околните "хайде вече и вие мислете" 
без да мислят, че може би нараняват двойки които опитват, а не се получава.
Виж целия пост
без да мислят, че може би нараняват двойки които опитват, а не се получава.
# 730
3 юни 2017, 08:36 ч.
Трябваше да се стегна и да продължа. Дължаха го на родителите ми и мъжът ми. Те положиха толкова грижи за мен. Нямах право да ги разочаровам . Всъщност, моята единствена цел е и беше- дете. Може да е егоистично от моя страна, но мисля, че ние сме семейство, което след всичко това заслужаваме да имаме плод на любовта ни!
Всеки има приоритети. Аз нямам право да казвам кой трябва да има дете и кой не. Всеки го чувства различно. Но щом Бог е преценил и ви е дарил с този дар, то вие трябва да постъпите отговорно и се погрижете за това дете.
Когато ми слагаха спиналната упойка, за предизвикване на раждането (защото детето беше голямо- в 20та седмица) аз през сълзи попитах дали някой наистина по свое желание си причинява това. Анестезиологът ми каза"нямаш представа колко са много". Съжалявам, но аз продължавам да не го разбирам!!
Гледайки колко жени чакат пред кабинета за инвитро и искат дете, да имаш дете и да се разделиш с него.. не го разбирам.
Всеки прави своя избор- апартамент все ще се намери, работа ще се намери, пари от някъде ще капят. Има ли здраве,щастие, любов, разбирателство- имаш всичко.
Простете, постът ми стана малко дълъг!
Виж целия пост
Всеки има приоритети. Аз нямам право да казвам кой трябва да има дете и кой не. Всеки го чувства различно. Но щом Бог е преценил и ви е дарил с този дар, то вие трябва да постъпите отговорно и се погрижете за това дете.
Когато ми слагаха спиналната упойка, за предизвикване на раждането (защото детето беше голямо- в 20та седмица) аз през сълзи попитах дали някой наистина по свое желание си причинява това. Анестезиологът ми каза"нямаш представа колко са много". Съжалявам, но аз продължавам да не го разбирам!!
Гледайки колко жени чакат пред кабинета за инвитро и искат дете, да имаш дете и да се разделиш с него.. не го разбирам.
Всеки прави своя избор- апартамент все ще се намери, работа ще се намери, пари от някъде ще капят. Има ли здраве,щастие, любов, разбирателство- имаш всичко.
Простете, постът ми стана малко дълъг!
# 731
3 юни 2017, 08:55 ч.
) много хубаво си го написала
Сигурна съм, че при всеки има притеснения в такъв момент, но не би трябвало да ги поставяме на първо място.
Виж целия пост
) много хубаво си го написала Сигурна съм, че при всеки има притеснения в такъв момент, но не би трябвало да ги поставяме на първо място.
# 733
3 юни 2017, 11:11 ч.
Поли, ние с ММ сме от 6 год. заедно и едва миналия юни си казахме, ами време ни е. Обаче не се получаваше, поне не и до януари... Аз вече бях прочела почти всичко за инвитрото (бях се настроила, че имам още няколко опита преди да тръгнем в тази посока) и хоп, то станало...Чудото! Не вярвах цял ден, носих си теста в джоба и го проверявах през минути там ли са двете черти. На следващия ден се събудих с въпроса „Боже, какво направих?” Адреналина ме беше пуснал и изпаднах в шок, дали чак толкова го искам, дали ще се справя и т.н. Сега ме е срам, че съм си го помисляла (бременна съм в 18гс) в мига, в който чухме сърчицето, мойто щеше да се пръсне от кеф, стана ми толкова мило и сега съжалявам, че ми минаваха такива въпроси през главата. После прочетох някъде , че било нормално, било някакъв шок , който след няколко сни отшумявал, та малко се успокоявам, че съм претърпяла този шок.
Моят съвет е , изчакай малко, обсъдете хубаво ситуацията с приятеля ти, т.е. той иска ли го, и все ще го отгледате, ако сте сигурни, че го искате. ,Просто, спокойно помисли. Успех!
Виж целия пост
Моят съвет е , изчакай малко, обсъдете хубаво ситуацията с приятеля ти, т.е. той иска ли го, и все ще го отгледате, ако сте сигурни, че го искате.
,Просто, спокойно помисли. Успех! 
# 734
3 юни 2017, 11:39 ч.
PeacockLove, възхищавам ти се! 
Поли, вие трябва да си решите какво да правите... но повярвай ми няма по-хубаво нещо от това.
По принцип ние пробвахме в рамките на 3 месеца и стана, но поради незнайни причини не успях да задържа бебчето... бяхме страшно тъжни и тогава осъзнахме колко много всъщност искаме да имаме дете. На следващия месец, след 7 дни закъснение, положителен тест
И до ден днешен ме е страх - дали всичко ще е наред през бременността, ще мине ли раждането както трябва, после ще можем ли да се справим... Страх и съмнения ще има винаги, въпроса е до колко ще им позволим да ни влияят и определят нещата в живота ни.
Виж целия пост
Поли, вие трябва да си решите какво да правите... но повярвай ми няма по-хубаво нещо от това.
По принцип ние пробвахме в рамките на 3 месеца и стана, но поради незнайни причини не успях да задържа бебчето... бяхме страшно тъжни и тогава осъзнахме колко много всъщност искаме да имаме дете. На следващия месец, след 7 дни закъснение, положителен тест
И до ден днешен ме е страх - дали всичко ще е наред през бременността, ще мине ли раждането както трябва, после ще можем ли да се справим... Страх и съмнения ще има винаги, въпроса е до колко ще им позволим да ни влияят и определят нещата в живота ни.
Препоръчани теми