
Като млад ми е сладникав и миловиден, хич не ми е мъж. И изобщо....младежта не ми е интересна, ама никак.



Не сме били добре финансово, нямахме собствено жилище тогава, нищо, което осигуряваше нормалното гледане на деца нямахме. Бяха най-трудните години на прехода 1990-1993-та. И не ги помня като най-големия ужас в живота ми. Гледахме си децата с отговорност, споделено със съпруга ми, той ходеше на една основна и на когато намери допълнителна работа. Да, изморени бяхме, защото все някой хлапак хленчеше нощем и не спяхме като къпани, но бяхме млади. Ритъмът беше монотонен и някак се влизаше в едно русло и като си вървиш в релсите, нещата си вървяха. Децата бяха спокойни, не диви, не се караха и биеха помежду си, навън бяха кротки и послушни защото тримата си бяха достатъчни, за да си играят и така си вървяха годините. Ето, днес големият ми син навършва 27, близнаците онзи ден станаха на 24. Затова е добре да се раждат деца, докато хората са млади, иначе - тежи! Тук вече съм съгласна. Минеш ли 30 гледането на деца натежава... 

Много сладко 



В Лондон е почерпката 
Анджито ще се гръмне направо. Препоръчани теми