Частни училища - информативна тема 17

Само в училище не ги записвайте на плуване, защото съм говорила с треньори и знам какво отбиване на номера е. Докато ги заведат до басейна, после децата да се изкъпят и да си изсушат косите - и за плуване остават 20-30 минути, което е само колкото да се намокрят.

И 30 минути да се раздвижат в басейна, пак е нещо. Чак пък призив да не си записваме децата на плуване в училище не е нужен. Понаучават се да плуват, ясно е, че състезатели с два такива часа седмично няма да станат.

Вярно е това. Ако бях се поддала на глезотиите на малката (както се поддадох при голямата), щеше да се е отказала от гимнастиката още на втория месец. А сега има постижения и е доволна от себе си.

Това го написах по-горе, но няма нищо общо с другата драма – професионалното спортуване. Масовият спорт е за здраве, а не за медали, но у нас няма почти масов спорт. Няма условия за такъв и клубовете, и родителите инвестират само ако детето ще се развива сериозно. Не си говоря наизуст, не критикувам родителите, а просто казвам какво е положението в страната и това е проблем. Спортът не е достъпен.

За съжаление, Бояна е права:( Много хора са на мнение, че ако не гониш постижения, няма смисъл да се занимаваш. А спортът, и въобще двигателната активност, е здраве. И този навик-да спортуваш, се изгражда от детска възраст. И за съжаление изборът на децата с възрастта намалява, точно защото след определена възраст на клубовете не им се занимава, ако няма да правят състезатели. А това е все едно на мен някой да ми каже-ама какво ще си губиш времето да ходиш, например, на плуване или фитнес, или гимнастика, или балет, то на дърти години състезател няма да станеш )) Ами, да, няма да стана, но това ли е единствената цел?

Ето това имам предвид. И ако наемеш учител по тенис за индивидуални тренировки ок, но ако детето иска някакъв колективен спорт най-късно на 9-10 вече е извън класацията ако не ходи всеки ден, което с частно училище просто няма как да стане. И това го намирам за тъпо, защото едно дете може да играе баскетбол, футбол, волейбол и много други неща просто така, без намерения да става професионален спортист. Особено за момчетата колективните спортове са много хубаво нещо.

Няма нужда да е професионален спорт, а и аз изобщо не говоря за професионали занимания по спорт или изкуство. Тези, които искат да стават професионални музиканти, отиват в музикалното, спортистите след първоначалния етап от две-три години също решават дали да минат в професионалния спорт (в гимнастиката винаги има една критична възрастова граница, зависеща от физическото развитие, когато става или-или).  Състезанията и конкурсите не са само за професионалните спортисти или хора на изкуството, макар да има доста аматьори, така да ги нарека, които мерят сили с деца и младежи, които клонят към професионалното занимание. Не зная колко хора от вас тук имат вече големи деца, вероятно Кафето само ще разбере, може би и Жасмин, но никой не тегли насила някого за постижения. Но се започва с едно предствавление, конкурс, състезание - има успех - идва друго състезание или конкурс - нов успех или променлив успех... и така в съвсем нормално състояние децата започват да искат постиженията и да работят за тях, конкурират се със съотборници или други деца от школата и т.н.  Постиженията не пречат на удоволствието, дори бих казала, че няма трайни постижения, ако детето не изпитва удоволствие от това, което върши, колкото и да му е трудно и досадно на моменти. Моите никога не са искали да става професионални музиканти, но вече десет години свирят и имаше период от няколко години, в който много обичаха да ходят на конкурси, включително с деца от музикалното училище и много добре се представяха. Никой не ги е карал да ходят в музикалното, те и не искаха, защото за тях музикалното е професия, а те искали да свирят за удоволствие. Е, да, ама колкото и да е за удоволствие, си на равна нога с другите деца, доста от които от музикалното, тогава къде е границата кой иска и кой не иска да е професионалист и кой е $само за удоволствие$? Но дори за удоволствие, когато има концерт трябва да извадиш изпълнение, което да е истинска музика, защото на концерта хората искат да чуят музика, а не някой да им кове по клавишите.  Пиша го не за да се хваля, а давам съвсем истински пример, че не пиша ей така, а съвсем от изживяни ситуации. Така бяха и с другите неща, и на олимпиади от училище ходеха традиционно, макар да не са от големите състезатели. То едното си влече към другото, веднъж като свикнат да постигат, вече са готови да полагат и повече усилия, каляват се в битка, така да го нарека. Едва ли някой си мисли, че всеки път им се е свирело, но като знаеха, че учителката разчита на тях и те представят не само себе си, но и школата й, се мобилизираха и прекарваха в свирене толкова време, колкото смятаха, че е нужно, за да докарат изпълнение, което според тях ще предаде на публиката емоцията им на изпълнители. А в колективните занимания отговорността е още по-голяма, защото са трупа и не може един-двама да развалят цялото изпълнение, защото нещо не им е кеф. Ми, като не им е кеф си хващат раниците и си тръгват - дали с тях или без тях, трупата си има цели и ще ги постигне.

Не е съвсем така. Помня, че по мое време професионален спортист ставаха между 1 и 0 трениращи от набор. И то си е нормално да е така, защото колко баскетболисти има в представителния отбор на клуба? Останалите биваха държани да тренират макар и явно да нямат амбиции, защото за да има отбор трябват много деца, най-малкото за да става игра и да могат да тренират и наистина желаещите да станат профита. Ако става дума за лека атлетика един треньор може да си тренира и само 1-2 надежди и даже ще е по-евтино за клуба, ама при колективните спортове това не става. Е, разбира се, всички трябва да имат минимални умения, никой няма да държи в отбора деца, които не могат да дриблират или да уцелят коша. Ама то пък и на малко по-зряла възраст ако човек не е постигнал определено ниво то не му е и кеф да тренира. Именно затова не мисля, че и добро аматьорско ниво не може да се поддържа в училище, просто няма достатъчно амбициозни деца за цял отбор. Е, до 4 клас може и да може, тогава в повечето спортове децата все едно нищо не научават и просто се раздвижват и правят качества.

+1

Брех, брех, как така сме на едно мнение с теб

Защото механизмът е все един и същ, няма вариации при него, назависимо дали за 99 процента от другите неща сме на едно мнение. Ние с теб и люти врагове да бъдем, това са правилата на играта, хората не сме някакви суперуникални същества. В дългосрочен план нещата работят по този начин. Тук повечето са с малки деца и още са на такъв акъл, нормално е, но когато човек мине през мелачката и е вече с големи деца, вижда кое работи и кое не работи.

Ами, Аndariel, дори и да не е за професионални състезатели, пак изместваш темата към състезания и конкурси. Говорехме за спорт. А това, което каза Бояна, съм го чувала да се обсъжда като проблем и от спортни, и от здравни специалисти, тоест не са някакви фантазии, защото нямаме деца в гимназиална възраст. Една от теориите е, че това при нас е наследство от соца: когато държавата издържа спорта-очаква да плаща за постижения, с които да си прави реклама на строя.  А много треньори все още не могат да се отърсят от тази представа, така са ги учили. Трябва да мине известно време докато се разчупи модела. И аз мисля, че започва да се разчупва, но все още много бавно.

Андариел, не всичко, което се казва и знае от хората е на база личен опит и то с децата си. Спортът у нас е точно така организиран, както ти казваме. Няма място след 9-10 годишна възраст за начинаещи или аматьори. Не, че ги гонят, просто един отбор, в който децата ходят всеки ден, не може да намери място за други, които ходят два или три пъти седмично. На съвсем различно ниво са. Отделно, че те са разделени и по възраст, поради обективни причини, та никой не прави 6 групи от всяка възраст, за да има и за такива и за онакива. Нито има достатъчно зали, нито има достатъчно треньори. Евентуално по училищата ако има нещо и това е.

А за момчетата, особено в тийн възраст е хубаво да са част от нещо извън училище, още по-хубаво е да е някакъв отбор, все едно какъв спорт. По цял свят поощряват и осигуряват база за целта, тук просто не става в момента.

Какво точно казват специалистите - треньори и здравни?

Добре де, състезанията са неизменна част от спорта, дори от изкуствата, но основно от спорта. Спортът затова е спорт - защото има състезание. Иначе няма да е спорт, а йога - седиш си сам и си правиш упражненията. Ако погледнеш децата в една група по плуване или който и да е спорт или обикновена игра, те сами се организират да се състезават, защото спортът не само предполага, той има неизменен атрибут - състезанието. Децата постоянно се състезават, повечето игри са точно такива, независимо дали скачат, тичат или ритат топка. Винаги има цел, която да се постигне  - дали по-добро време, дали повече кошове, дали да надвиеш противника на шах. Как си го представяш това да има спорт без състезание? За всяко нещо състезанието е част от играта - дори на един концерт, няма нужда дори да е конкурс, излизат десет човека и свирят. Ти седиш и слушаш, и дори без да те кара някой, ще ги подредиш - този ми хареса най-много, след него е... А и самите изпълнители също се конкурират - те не искат просто да са по-добри сами за себе си, а и да са по-добри от другия и да спечелят симпатиите на публиката. Нито соцът е виновен, ни то нищо. И със соц, и без соц, не можеш да промениш човешката природа, а тя в основата си има голяма доза състезателност.

Виж, ти отказваш да възприемеш основното. Състезание има, постижения има, но нивото, когато детето не тренира всеки ден е различно от това, ако тренира всеки ден. И трениращите два пъти в седмицата могат да играят мачове, все едно дали футбол или баскет, или волейбол, или друго. Просто за тях няма групи никъде, освен в някои училища. Никой не ги гони, то става естествено, защото никой не иска да е смотаняк в един отбор от добри. Затова групите са по възраст и по ниво във всички спортове.
Просто няма условия, скъпо е и клубовете се издържат само като коват кадри.

Та какво да казват специалистите – същото казват, без масов спорт нищо не става. Всички деца трябва да имат достъп и да играят, да спортуват нещо. Реално с малката база и професионалния спорт губи, защото избира от много по-малко деца.

А аз пък говоря за здравето, защото е хубаво децата да спортуват нещо. Не е нужно да е професионално, но е хубаво да е редовно. По-горе писах какво точно имам предвид, няма да го пиша пак.

Как е организиран спортът? Както е организиран навсякъде - имаш една маса, която започва. След време започват да се отличават някои. Организират се вътрешни състезания за клуба, а и да не се организират, децата така или иначе ще се състезават едно с друго. Когато започне да се отличава част от децата, започват да ходят на повече състезания и да тренират повече, защото постигат по-лесно и много вероятно им харесва повече. И всеки клуб гледа да си организира един отбор А, в който се работи за по-сериозни постижения, а другите са на по-задните места, но рядко има деца, които отказват да ходят на състезания, дори да са в дъното на таблицата. В изкуствата е същото - има основна трупа, концертен състав и т.н., и те се формират от по-изявените деца, а останалите или искат да влязат в състав А, или си карат в състав Б или просто ходят на репетиции. Обаче няма жив човек, който да полага труд в някаква дейност, да има по-високо ниво, до което може да стигне, и да не опита поне. То е като компютърните игри - ужким играеш за удоволствие, но искаш да минаваш всяко следващо ниво с все повече точки.

Кое точно отказвам да приема? Нали описвам точно това, което казват специалистите? Просто на когото не му стиска да върви напред, в един момент се демотивира и се отказва, защото няма стимул. За здраве не е нужно да са непременно в спортна секция - достатъчно е в събота и неделя мама и татко да го водят в парка или в планината да се натърчи с другите деца. Или всеки ден след училище да е в парка, ако няма деца пред блока, но да играе с другите деца най-неорганизирано от възрастни. Щом едно нещо е организирано от възрастните и се води спортна секция, тогава вече или си в играта, или се отказваш, защото всеки спорт си има календар със състезания.