Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 44

Преведено е съвсем буквално "The unknowing will eat at you worse than the disease itself..." Тук е оригиналната статия - http://www.huffingtonpost.com/jeff-tomczek/cancer-advice_b_16282 … modushpmg00000003
За "новите" би била полезна, като знам какъв шаш и паника е в началото... Сега въобще не ме впечатлява. Но пък срокът за който се е излекувал младежа - 1 година е супер, браво.

jul@e грешката не е на НОИ, а на М § ВМ , те са много зле. Оплачи се, но се съмнявам да има какъвто и да е ефект, най-много да ти се извинят.
 а това с притесненията аз не го спазвам, притеснявам си се на воля и въобще не се пазя  повече с добри и понякога лоши емоции. Защо се пазиш, живей си живота

Да, много хубава статия. При мен още осъзнаването на някои неща не е настъпило. Но ценя момента, гледам да прекарвам време предимно с хората, които най-много обичам, планирам само няколко месеца напред. Вече ми харесва да стоя сама, да си почивам, да не се юркам като преди да чистя, да си гледам любими филми. В тоя ред на мисли прозорците не съм си ги мила от 3 год., такива омразни дейности вече не върша

Момичета,майка е с рак на дебелото черво. Има пет скенер от преди 2.5 месеца, а след две седмици ще й правят обикновен. Личната лекарка я праща на профилактичен мамограф /не ни е известно да има проблем с гърдите/. Има ли смисъл да ходи при наличието на пет скенер и предстоящ нов скенер?

Как ми се иска никой по света да не чува тази проклета диагноза...но уви.Иска ми се да разбера как вие се променихте след нея,ще се радвам да споделите.Слънчев ден на всички

Понякога, когато изпадна в моменти на самосъжаление си представям, че този ден /24 април 2009/, когато чух диагнозата, не се е случил и си представям какво би било ако.....Но после си представям последните 8 години от живота си и сякаш не ми се иска нищо да се променя. За някой здрав човек това би звучало като светотаство, но аз си знам какво ми донесоха те: разбрах че съм смъртна и започнах да живея като такава, срещнах невероятни хора, които ме окрилиха и ме направиха по - добър човек, страданието ме направи по - смирена, егото престана да управлява живота ми, защото вече знаех, че съм едно нищо...Без раздуто его човек живее много по - лесно. Отново оцених приятелите си и близките си, които бяха до мен по всеки един възможен начин. ..Не можах да се науча да не се страхувам и точно страха помрачаваше много хубави моменти...Монтен е казал, че който е заразен със страх от болестта, той вече е заразен със болестта на страха. А за това няма ваксина и лечение. Сега страха малко по - молко отстъпва място на надеждата и се надявам Бог да ме закриля, мен и близките ми...Болестта обаче отне  мили приятелки и момичета, за които още мисля и страдам...Вярвам, че са на топло и светло място....Странно е как със времето /в началото не го вярвах!/ се забравя лечението, неприятните му последици и проблемите и остава само радостта, че си жив! Пожелавам го на всички - по - малко страх, повече надежда и Бог с нас!!!!

Хубаво го каза, Milmich! 

Аз станах повече егоист... май точно, защото разбрах, че не съм безсмъртна. Започнах да се глезя повече. 
Заобичах и тялото си, макар и осакатено (щом мъжа ми го обича така, значи и аз мога).
Станах по- остра и безкомпромисна, не търпя възражения (това не е добре за околните).
Радвам се на дребничките нещица- те правят живота ни цветен.
Не съм се освободила от страха, но си казвам "17 години след..., кой ти ги дава, пък оттук натам, колкото толкова"

Мили, момичета, които се борите с рака, желая на всички успех и дълги години на ремисии! Извинявам се, ако "нахлувам" в темата. Имам голяма нужда от съвет. От опит знам, че започне ли неконтролируемата загуба на тегло, нещата вече са почти обречени. Тая гадинка в началото си се храни и създава впечатлението, че я няма, ако не опре някъде. Аз съм млада (40-годишна) жена, винаги усмихната, красива   борбена, енергична, постоянно в движение и в тая връзка, от три четири години не се чувствам добре, обаче лекарите все ме пращат да си почивам или да си лекувам нервите, хидох на невролог, който ми прави ЕЕГ и поне той каза, че нямам проблем с нервите имам само някакви тета вълни, на които не им е там мястото, но от прочетеното в интернет разбрах само, че освен директна връзка с космоса друго ми няма. Може ли някой да ме посъветва какъв туморен маркер да си направя, и има ли смисъл, имам дефицит на вит Д, остеопороза, постоянна кашлица със жълто - зелени секрети от три-четири години, снимката на бял дроб показва някакъв рисунък и толкоз, за тези три години два пъти съм спирала цигарите за по 5-6 месеца, кашлицата не спира. Имам почти постоянен запек, като отида на почивка нещата стават много зле, тогава не ходя по 5-6 дни или толкова колкото продължи почивката. Лошото е, че никога не се оплаквам не казвам ох мох, но съм много отпаднала, всичко с мъка върша, сутрин трудно ставам. Кръвната ми картина е добре, макар, че майка ми (почина от рак на черния дроб) до 3 месеца преди да почине си беше също с прекрасна кръвна картина. Имам аденом на хипофизата, всичките ми хормони са в норма. От всичко най-много ме притеснява цветът на лицето, блед, блед никаква розовина и постоянно ми е студено. Иначе болки си имам всякакви, но не знам коя болка би трябвало да говори за нещо по-сериозно, когато майка ми и баба ми се оплакаха от болки нещата вече бяха станали фатални. Може да ви приличам на хипохондрична, но не съм такава, повярвайте, когато човек ме види остава с впечатление, че съм най-положителния и слънчев човек на света, позволявам си да пиша тук с молба за съвет, защото външния ми вид заблуждава а аз сама мога по-добре да преценя как се чувствам - НЕ СЪМ ДОБРЕ! Цитонамазки правя редовно, не съм имала проблеми там, макар че на шийката напипвам едни пъпчици, ако в началото беше една вече са три четири. Имам едини подути лимфни възли на врата, но те са си така от години не са мърдали. Менструацията ми е редовна, по-скоро ме боли самата матка , а понякога си мисля, че болката е от дебелото черво, което не е изключено предвид постоянните запеци. Та така, ако някой желае да ми отговори ще съм благодарна!  

А аз не се промених изобщо. Нищо не промених. Останах си такава, каквато бях.
След първото вцепенение и страх, единствено пренаредих приуритетите.
Минаха 25 години оттогава. Свикнала съм с диагнозата.
Дано имам късмета да поживея още.

 krasyy, храненето промени, цигарите влияят, а може и наистина на нервна почва да са ти проблемите. За ХОББ се провери. Туморни маркери на налучкване са безмислени, според мен, то и при конкретни съмнения са по-скоро допълващо изследване, а не диагностично.

krassy, според мен трябва да си направиш скенер на цяло тяло. Това е най - сигурният начин да се види къде какво има или няма. И не трябва да го отлагаш, защото колкото повече си втълпяваш, че не си добре /не казвам, че е само внушение, даже напротив/ ще ставаш все по - не добре. От маркери няма смисъл, а и те в началото нищо не показват. Като стреляне в тъмното е...
Желая ти здраве!

Лекарите са ти казали да си лекуваш нервите, в смисъл да си лекуваш психиката предполагам, а не да идеш на невролог, нищо неврологично не прочетох в поста ти. Определено обаче мисля че имаш проблем с хипохондрия и ти трябва психолог.
Как си напипа пъпки на шийката не мога да си представя, честно .....   а и не искам    
Отслабване се получава при хиперфункция и при възли на щитовидната жлеза.
Ако това ще те успокои (в което се съмнявам) можеш да си направиш няколко или повече туморни маркери. Влизаш в която и да е лаборатория и си избираш. Те не са скъпи - по 15-20лв. са, а може да се намерят и оферти в "офертомед" за по-ниски цени. Можеш да си направиш и скенери в зависимост от това с какви средства разполагаш - отиваш в някоя болница с отделение по образна диагностика и си избираш вида на скенера. Никой няма да ти откаже ако си плащаш.

milmich datura_inermis благодаря за отговора!

Фри , чудих се как да ти отговоря и само от уважение към форума ще се въздържа да съм груба. Напипването става с пръсти, като раждала жена имам три деца доста неща са влизали и излизали в мен и от мен, включително и мъртво и разложено бебе е излизало, така че не виждам нищо за пулене  относно начина на напипване, дори го смятам за необходимо предвид фамилната ми обремененост с тая болест. Майка ми имаше рак на шийката, после рак на черния дроб, баба ми имаше рак на гърдата мисля, че е безсмислено да изброявам всичките ми сблъсъци с тая болест, ще кажа само, че милата ми майчица беше напълно здрава, пълнееше и се чувстваше прекрасно докато не я заболя кръста и знаеш ли кое е най-лошото в болниците само я гледаха нищо не казваха  и я държаха без диагноза сумати време защото никой не искаше да каже, че ще умре в страшни мъки. Лекуваха я с аулин защото трябвало да мине по пътеката и това, че е в четвърти стадии нищо не значи, като почина два месеца след това дойде решение от ТЕЛК Както и да е. Дали това ми е нанесло травма как мислиш, като се има предвид, че съм била на 25 с бебе на ръце. Черният й дроб стана като голям воденичен камък около метър висок и около половин метър широк, а тя остана кожа и кости само това нещо в нея и казаха, че докато не се втвърди няма да умре. Готино е да чакаш знаеш ли? И за да не си помислиш, че съм за лудницата ще ти кажа, че въпреки мъката и тъгата аз бях благодарна на Господ, бях му благодарна, че петнадесет години по-рано при случаен преглед от нейна приятелка бяха й открили рака на шийката и тези петнадасет години аз ги имах като подарени. И сега съм една щастлива жена, но просто не мисля, че е излишно човек да се проверява от време на време, особено когато не се чувства добре. Бях на невролог със съмнения за МС , но вместо това ми откриха аденом на хипофизата, това май е вид рак ама нищо, не му се връзвам особено, а имам такова нещо и на щитовидната жлеза, ама и то било малко та и на него не се връзвам. Имам силно изразен тремор, ендокриноложката каза, че "когато ние лекарите не можем да намерим причина за нещо му казваме че е есенциално, тоест тремора Ви е есенциален" докато шофирам ми изтръпва езикът все едно всеки миг ще загубя съзнание, но това не се случва, постоянно ми причернява, спрях цигарите преди година и причерняването намаля, но не изчезна, кръвното ми е нормално 120/90 От около три години съм така не се чувствам никак добре, не съм си променила начина на живот, в смисъл върша си задълженията, но се измарям много, особено зле става към три часа след обед. Що се отнася до храненето промених го колкото мога храня се здравословно, пия вит Д по 10 капки калции и магнезии по препоръка на ендокринолога, но не намирам разлика особена. Не съм отслабнала а качих 10 кг от както спрях цигарите от 47-57 та така. Благодаря искрено на всички, хора, които ще си направят труда да изчетат това! Не си мислете, че съм постоянно по доктори, просто в рамките на три години два пъти съм ходила на профилактичен преглед при джипито и тя ме праща по-другите лекари, жената ме познава и знае, че не си втълпявам, но понеже не се намира друга причина казва, че се преуморявам    Аз съм позитивен човек,  макар поста ми да не е особено такъв. Знам, че най-сигурното нещо в живота на човека е смърта, затова на всички диагностицирани искам да кажа, че това не е непременно лошо, по-добре е да е рано и да се прави нещо по лечението, отколкото когато става фатално и лекарите само въртят очи и ти обръщат гръб. Та радвайте се на тези години за мен те бяха подарени с любимата ми майка!

Аз се опитвам понякога съзнателно да се променям - например да не се стресирам за всяка дреболия, щото аз имам склонност към това, control freak съм, то това ми докара и рака, имаше един проблем, който ме терза няколко месеца, не можех до спя от него, след диагнозата осъзнах колко безмислено е било...Сега си казвам - Ей, имаш рак, грижи се за себе си, и нещата тутакси се наместват.
Иначе - аз и преди се радвах на дребните неща и на живота въобще, сега още повече, май станах по-мека към близки и приятели, защото се радвам повече на взаимоотношенията ни.

Краси, съчувствам ти и те разбирам напълно /майка ми е с рак на дебелото черео, леля с гърда  + току -що открит на матката/. Препоръчвам ти да си направиш колоноскопия и скенер. Мисля, че в Токуда /aко си в София/ е най-евтино /миналата година беше 160 лв за коремни органи/. В провинцията има и по-ниски цени. Аз пък ти 'завиждам' за шийката, защото аз дори не я знам къде е и съм супер страхлива и смотана, за да си я намеря.

Здравейте!
Ето част от есето на Боб Муурхед-американски свещеник -"Парадоксът на нашето време".
… Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Научихме се как да преживяваме, но не и как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините…Пречистихме въздуха, но замърсихме душата….Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и повърхностните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада..."