КГБ = Клуб на Готините Баби - 177.

Асен Разцветников
Дядо Бухал

Дядо Бухал снощи жито грухал,
та се свили вратните му жили
и сегичка го боли главичка,
има хрема, свива го корема,
но най-страда, дето го пробада
два-три пръста отстрани на кръста.

Баба Бухла ще натопли тухла —
да му пари кокалите стари.

ази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
- Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.

Жак Превер
 (1900-1977) е френски поет, кинодраматург и сценарист. Първоначално Превер е последовател на сюрреализма, но по-късно започва да пише за ежедневния живот в Париж. Много от стиховете му са използвани в популярни песни, изпълнени от известни певци като Едит Пиаф и Ив Монтан.
Превод: Веселин Ханчев
Слънчева баня

Вратата на банята е отвътре заключена,

но слънцето влиза отвън през прозореца

и се къпе във ваната,

и се смее във пяната,

а сапунът плаче, защото

му е влязло слънце в окото.

Превод: Валери Петров

********

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.

Едната – за да погледна цяло лицето ти.

Втората – за да погледна очите ти.

Третата – за да погледна устата ти.

Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,

когато до мен те притискам
----
Искам три листа любов - бял - да те нахвърля по него,

дори и с черни контури...

черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...

сив - да запомня

каквото ще има след тебе...

Превод: Веселин Ханчев

********

Песен

Питаш кой ден сме

Ние сме всичките дни

Мило момиче

Ние сме този живот

Моя обичана

Ние сме влюбени значи живеем

Ние живеем и значи сме влюбени

Какво е животът ние не знаем

Ние за дните направо нехаем

Какво е любов не знаем дори.

Превод: Румяна Л. Станчева