Любители на кучета - 71

Страхотен красавец! 
За съжаление, аз започвам да се заяждам също. Просто страшно ме дразни простотията човешка и не мога вече да се сдържам  А такава кротка бях преди... Обикновено на такива, като им дадеш отпор и свиват перките. Но и аз щях да го измисля това за отровата и щях да се притеснявам Оглеждай се хубаво, че са такива лакомници красавците ретрийвърски 

Това, че тя има кучета, не е проблем за нея. Просто нейните не ги пуска навън, нито ги извежда, заради което, предполагам, са така издивели. В двора и това е.
cutesmallcat, по принцип се оглеждам винаги и не позволявам да яде каквото и да било отвън. Ама ако някой умник реши да хвърли отрова, тя може и да се вдиша донякъде. Зимата го разхождах в другата посока, там няма и толкова кучета. Но момичето от съседния вход ми каза, че със затоплянето там се е напълнило с кърлежи, и за всеки случай спрях да го разхождам там.

Ама разбира се, че ще си го разхождаш където си искаш, да не е нейна улицата... уф, напълнило се е с издивели хора, невъзпитани, груби, гледащи само себе си... много ми тежи това
Дано нямаш повече такива случки и да се кротне бабата нахална 

La Sombra, много красив "виновник"! При нас пък един ми викаше да не минавам покрай блока, в който живее, щото кучето му лаело, пък съседите се сърдели. Казвам му, какво предлагаш - да затворим движението по улицата за кучета всякакви, на уличните бележки да оставим? Той вдига вежди, аз продължавам: да си чул моето да отговаря, не, не реагира ( щото аз сигурно съм го повредила милия, но не лае ни от балкона, като гледа другите, нито отговаря на тия по балконите, като го лаят, просто от малък го почнах, пак заради комшиите. Лае само по улични, като се зададат и тръгнат към нас), така че научи и твоето да не лае, както си го научил да не ти прави бели вкъщи или просто си го прибери, забранено е на балкон да се отглежда куче. И до сега се разминаваме с него като паметници, не си говорим, не се поздравяваме, ама много важно.

La Sombra преди време и аз имах подобна случка. Все се заричам, че няма да обръщам внимание и да влизам в обяснения/спорове, но все се намира някой да ме изненада с нова реплика. Моята случка е пак по една улица минавам, която е с къщи и една малка кооперация. Съответно във всеки двор вързано поне по едно куче и всичките започнаха да лаят като минавахме покрай тях, а на моя звяр дори му беше стресово че отвсякъде лаят и ръмжат кучета и звук на издава. Тъкмо стигам до края на улицата и чувам следната реплика от жена: "Ама ей, к'во минаваш по нашата улица да разлайваш кучетата. Я се махай бързо от тук и не се връщай повече"   Оглеждам се аз, не виждам никой. Явно жената се провиква зад прозореца и не и стиска да излезе и да се покаже. Провикнах се към нищото и че ще минавам от където си искам, колкото пъти си искам и когато си поискам, а освен това си нямам друга работа и ще седя на улицата до обяд и ще дразня всички кучета. Направих две крачки в посока изхода от улицата, обаче реших че не може така да си тръгна без шум. Върнах се, изпуших няколко цигарки и нарочно минавах близо до оградите с най-озверелите кучета за да дават тон на останалите на улицата.   Е, жената повече не се чу. Явно правилно си е направила извода, че ако пак се обади и цял ден мога да стоя там и няма как да ме изгони.   Иначе "виновника" е страшно сладък.  
Да си призная, че откакто имам куче развих тотална нетърпимост към коментари, забележки и леки намеци. Дори и тук може да е проличало, че дори и при най-лекия намек веднага скачам. Не че преди да имам куче съм била по търпелива, но поне не ми се е налагало да слушам толкова забележки и виканици. Бях решила, че няма да обръщам внимание, ама пък все ме нацелват в дни, в които не съм много на кеф. Миналата година една жена огромно разстояние се провиква в парка - "Какво го водиш това куче да сере в парка където идват деца". И това наистина от огромно разстояние, като аз съм съвсем в края на парка, почти на тротоара към пътя. А кучето нито е вършило някаква нужда в този момент, нито нищо. Просто си ходим и той души (всичко е свършил преди да стигнем до въпросния парк). Провикнах се и аз и казах, че моето куче не сере, такава му е породата дето не се изхожда.   А пък една комшийка (вече не помня на нея какъв и беше проблема) ми се караше нещо през прозореца и по едно време ми казва, че ме мислела за интелигентно и културно момиче. Казах й, че живяла в голяма заблуда явно, защото с такива като нея забравям що е то култура.  
Отплеснах се, ама имам толкова много случки, че цяла книга май мога да напиша. И последно само, че сега се сетих как една комшийка от друг вход пак през прозореца ми повишава тон и ми казва да не минавам с кучето пред техния вход. Не разбрах какъв и е проблема, ама запалих яко.   Онази старица толкова се ядоса и тя, че ми вика "Какво го разхождаш тоя пес по цял ден, уличница такава"   Представяте ли си тази жена как по цял ден стои на прозореца и брои колко пъти излизам с кучето (беше малък и наистина често го разхождах за по малко) и чак се възмущава как аз си оползотворявам времето. А сигурно съм уличница, защото само обикалям улиците с моя пес.  
Спирам вече и да го покажа и песа в градинката на село, където си е харесал да лежи на сянка под лешника:

такива хора заслужават да си насъскаш кучето срещу тях да ги полае малко и да млъкнат    

То и мен ще ме чакат разни коментари след някой друг месец   а как не търпя селянията   ще има да се карам с хората

А това е моя разбойник вече успял да качи котарака на дървото и си отива 


И спинкащ вече с Зайо

И срещу мен размяташе един дядка мотика-ходела съм с моето куче по тротоара край неговата ограда
Аз вече не обръщам внимание на лаещи хорица, съвсем арогантно си продължавам пътя без да вземам мнение.
Сиви, честито ви дворче с местенце на сянка.
Макс излъчва много спокойствие
Вери, много е хубава окраската на Тайсън.
Моята щеше да квичи и дере под това дърво с котката:)

Днес ми донесе трофей-една умряла жаба
За писъците от моя страна няма да пиша...отврат са ми тези гадини

Всеки ден сме в гората на разходка

Matze  аз много му се радвам на ушите  едно бяло,едно черно 

и постоянно чувам от някъде - аааа далматинееец 
той котарака бая тлъст беше и му съска и мята лапа и бебешока го е страх още  но като се обърне котката и Тайсо влиза в действие и я гони         

Страхотни кучовци показвате всички!

Аз не съм имала ситуации с мрънкалници. Повечето хора ни се радват, спират, разпитват... Другите явно си мълчат , може да изглеждам лоша.

Добро утро 

Аз тамън се похвалих,че нямам случки

И сутринта излизам си аз с Тайсън и пред блока полянка и го разхождам ( той вече беше свършил работата вкъщи,че сме на гости на мама и ново място) и тръгвам с него към бензиностанцията до нас за кафенце и движа по тревичката,която там не е райграс  място нулево да се мине по друг начин и стъпвам вече на "тяхния райграс" с Кучети и тази лейди като изскочи от вътре и се разкрякала - Ма'ани се с тва куче от тревата,че я отъпкахте    какво ми минаваш от там  не стига,че няма къде да се мине,ами и изречения ми прави рекох да си мълча засега,че не ми се спори с прости хора и просто й казах,че идвам към тях да си взема нещо

Вери ето за това не е хубаво да се хвалиш, че до сега не си имала забележки от околните.  Много е сладък Тайсън такъв беличък с черни петънца. Веднъж едни леко мургави наши сънародници минават покрай мен и Макс и ги чувам д си говорят "Я гледай булдог". 
matze Макс вече свикна с двора и селото и си позволява да лежи и спи даже. Даже не иска да си тръгва от там и падат едни кандърми.  А най-интересното е, че там е страшно спокоен и като тръгнем да се прибираме към града и щом завия към блока и веднага скача и почва да се чуди по какво да ръмжи. Някак си се изнервя и само се оглежда за пекинези и померани за лаене и ръмжене, а ако не види почва по всичко що мърда и не мърда. Нещо обстановката около блока му действа изнервящо, понеже знае явно, че всеки момент може да изскочи някой малък пухен звяр. Сега се чудя как да го успокоявам, че с лакомства ще реши, че това е правилно.
А онзи ден се прибираме с майка и тя носи едно агне увито в постелка, но се беше просмукало с миризма и един комшия се доближава към нас. Макс го познава и винаги му се е радвал като го види, но този път скокна веднъж към него и предупредително излая веднъж. Никой от нас не очакваше, ама му казах на комшията, че майка носи агне и Макс явно си пази мръвката и не признава познати в тоя момент явно. 
Оставям ви и отивам да меся козунаци, че нещо не мога да им смогна на домашните с яденето им.

Те сънародниците толко и познават породите   
При мен е обратното като е на село и почва да получава факсове и да дивее до изнемогване вече    и се гони с котките и яде китките на майка    вчера за пръв път видя таралеж и беше толко смешен 

Пак страхотни снимки на чудесни любимци!   Благодаря за комплиментите за нашия убавец.  
Като гледам, май всеки и навсякъде има разправии с разни недоразбрали, недогледали или просто решени да иззлобеят.  
Както предположих, имаше продължение снощи. Разхождаме го с мъжа ми и ей ти я Мортиша Адамс, още 20 метра преди да стигнем до къщата й, се носи към нас с пръчка в ръка.   Наближава и почва: "Аз казАх ли ви да не минавате оттук вече. Тоя път не е за кучета, кво минавате да карате кучетата да ни безпокоят. Понеже сте нахални, да знаете, че ще пусна писмо." Мъж ми вика: "Със заглавие Тия ми разлайват кучетата и те ме безпокоят".   Отначало ми беше смешно, но като излезе един от нейните и взе да налита на нас и на Айро, ми кипна. Значи нейният напада, нашият трае и мълчи, тя ще ми обяснява, че ние на нея пречим!? Та й казах, че отговорността за кучетата си е нейна и в момента едно от нейните заплашва нас, а тя не може да го озапти. Също и да ме повика, като пише писмото и дойде проверка, щото ми е интересно да видя как ще оправдае присъствието на глутница нерегистрирани, неваксинирани, необезпаразитени и гледащи се на самотек кучета в дома й и как ще плаща глобите. Също и че може да ми прави забележки, ако вляза с моя в къщата й. Подви опашка и си влезе обратно, ама си забрави кучето отвън.   Днес вече не излезе, дано й е светнало, че си е вкарала автогол.
Все не мога да си обясня, как пък все тия нередовните са най-нагли и безочливи, че и останалите им пречат.  

La Sombra и аз съм забелязала, че най-неизрядните най-много претенции имат към околните, а реално аз спазвам всяка точка и буква от закона и наредбата и ако искат да викат проверка всъщност ще си вкарат автогол.
Вери твоят е малък и за това няма проблем, но ние взехме къщата преди месец някъде. Преди това нямахме село на близо, а моето си истинско село е до Пловдив и там реално ходим рядко и само за по няколко дни, като откакто имам Макс съм ходила 2 пъти с него там. И понеже новата къща и мястото за него бяха нови в началото и му беше много стресово стоенето там, а сега вече като му кажа хайде на село и скача въодушевен и няма търпение да се качи пръв в колата. Все тичаше по дирите ми сакън да не го изоставим там. А пък вчера си игра с Бети (нали ви казах, че като оградим ще си я вземем от съседния двор при нас) и много се радвам, че се разбират чудесно и ще си живуркат заедно. И двамата са си лудетини и двамата са страшни лакомници.

То им е свобода и се кефят  хахха затова ли така обикалят по нас,да не вземе да ги оставиме    мръдна малко,той по мен стане брат ми да иде и той по него и пак блее в мен