Любители на Котки - Тема 113

Космени топки в червата... Боже, да не заболее и ПиратЯ от това. Само веднъж досега е повръщал. А е вече на 3 години почти 3 години сигурно.

Давай смело малцова паста 2-3 пъти седмично. Предишният ми котарак повърна косми за 12 години само един път. Рафаела я оперирахме по спешност на 13 месечна възраст. Не са еднакви нещата.
Бях се засилила да купувам една паста от интернет магазин за към 16 лв, докторката ни каза, че няма никакво значение дали пастата е от 5 или 15 лв. Ние купуваме от ДМ за 5 лв голяма туба от 100 гр.

Пиратя много готин ❤
Пастата за какво е?

За топките косми, които се образуват в корема.

Котьо, много полезна информация  Ама да питам нещо за схемата на даване на тази паста. На повечето опаковки пише да се дава ВСЕКИ ден, по 6 см и така доста бързо свърша. Два-три пъти седмично достатъчно ли е?

За онова маце с бебета, за които писах преди време, стори ми се малко нахално да предглагам на човека да кастрирам котката му. Но ще ида пак и ще повдигна деликатно въпроса. Малко ме е страх, че е женско коте, а нали при тях самата операция е по-трудна и възстановяването след това. Опасявам се да не се случи нещо 

В тази връзка, знаете ли какво си мислех? Не може ли да се направи фейсбук страница, в която да се обяви, че се даде някаква сума на хора, които посочат/заведат улично коте за кастрация. Примерно, свързва се Иван с администраторите на страницата, посочва къде има коте и то се кастрира. Човекът получава 5-10-15 лева за този "сигнал". Има въпроси, на които нямам отговор, но може да помислим дали има хляб в една такава идея. Много ми е мъчно за всички улични котета, а "запасът" от следващите улични котета не спира. Ето, тези въпросните три котенца, каква ще им е съдбата?

И последно да вметна за Пухчо, в момента сме разделени от две седмици и ми липсва ужасно много. При последното гостуване на нашите го взех с мен, и понеже се очакваше да се прибера пак след една седмица, реших да му спестя пътуването. Все още не съм се прибрала да си го взема, но пак имам терзания. Там ми се струва, че живее много по-добре, отколкото при мен. Почти целодневно има компания, има кой да си "играе" с него, когато му се играе. Докато тука, аз търча по задачки цял насам-натам. Понякога, когато той иска да си играем, аз съм заета с разни неща и не мога да му обърна достатъчно внимание. Играем си, но не "качествено". Примерно, трябва да поровя в интеренет за нещо, взимам въдицата с мишката с една ръка и я размятам, но не съм изцяло отдадена на играта. От друга страна нашите много свикната с него също. Майка ми излезе от сивото си ежеднение и живна. Като се чуем по телефона си говорим за котето само. Ако им го взема, сигурно няма да им лесно, кот също ги харесва мисля, а на мен ми се къса сърцето. И ми се струва, че трябва да взема още едно коте. Обаче ако го занеса на тях и си взема Пух, ще го върна на по-лошо място. Ако взема новото коте и оставя Пух, че съм ужасно нещастна, защото си имаме изградена връзка с него. И така, опитвам се да измисля решение, така че и вълкът да е сит, и агнето цяло - но засега не стигам до такова  Да ви взема Пух и аз да съм добре, но той ЕВЕНТУАЛНО по-нещастен. Или да го оставя на нашите, в името на това коте и наши да са добре, но аз тъжна...

Повечето хора казват (и то вероятно си е донякъде така), че котките не се привързват чак толкова към стопаните си както кучетата. Не е вярно. Може да са по-глупави животни от кучетата, но са целите изтъкани от инстинкти. Интуитивно усещат когато стопанинът им го няма. Страдат по свой си начин. Ако беше вярно това, че познават и обичат най-вече къщата, не толкова стопанина си, как да си обясня аз например факта, че за ПиратЯ съществувам само аз. Не се гали никога в моя камо ли в други хора. Да, когато е гладен може да отиде да му измяука за ядене, но никога да се гали в него или да му мърка. Не го следи с очи. Просто съществувам си само аз за него.
Зимата го бях взела с мен докато бях извън града. В къщата ни в Родопите. Да, кри се цял ден, не яде нищо. Което показва наистина, че мястото за тях е от съществено значение. Но вечерта ме намери къде съм легнала и пак си се сви при мен.

Та... аз не бих оставила Пух, Мишелин. Но ти си знаеш.

Мишелин, това за даване на пари на някой да заведе коте/ куче на кастрация и аз съм си го мислила. Но това че в Пловдив и София има къде да се кастрира безплатно, далече не значи че проблема е решен за цяла България. В Пловдив центъра се издържа от дарения, предполагам и така с разходите им е трудно, но специално при ромите, полза ще има. Друг е въпроса, че примерно да се доведе от някое село, то пътните ще са му повече. Не и при всички въпроса опира до парите. Или с предимство са маратонките от 200 лв. или да не го " осакатяваме" добичето, да роди за здраве. Срам не срам и аз съм разсъждавала така, за това на хората им се говори тактично с надежда да разберат. Един ми се нахвърли вербално с агресия, като му казах за безплатна кастрация за една тумба несретничета, които хранеше. Също и моите пред блокови не съм кастрирала, а все се каня. Излизат вечер, ловят ги денем, и да ги хвана, къде ще ги държа до сутринта... но някой ден ...

Защо ме търсиш?, много мило ми стана като те прочетох   Моето коте свиква доста бързо с разни неща като кола, пътуване с нея, прахосмукачка   Първите пъти се криеше като я видеше, а сега застава срещу нея, докато чисти, наблюдава я надменно и не бяга. Не я изпуска от поглед, но не бяга   Та, като я заведох при нашите, като всяка котка на ново място, взе да проучва територията и половин час след това тичаше като ненормално от единия край на апартамента до другия край. И аз тогава се оплаках тука, че не ме третира по-специално от нашите, но не бях права. Само при мен идваше да се гушка и да спи.   Като се прибера, ще го наблюдавам как ще се държи, дали ще има някаква реакция като ме види, дали ще се гушка в мен, дали ще ме познае. Имаме си нещо, което само двамата си знаем и си правим: гледам го и почвам да му говоря: "Ккажи, маци? Какво, маци? Ама ти си много хубаво коте, ама ти си много сладко коте" и той ме гледа право в очите и без да отделя поглед се затичва към и си търка муцунката в носа ми или в устатата ми  

adelinda, радвам се, че и друг е мислил подобни неща Но си мисля, че може да се почне от един-два града като за начало. Градове, в които ще е по-лесно транспортиране, финансиране, кастриране. Времето ще си покаже дали тази идея работи, дали има полза от нея и вече ако има ефект, може да се премине и към други села и градове. Може да се оформи верига от доброволци. Знам ли. Може би ще е полезно да обсъдим темата. Както да казали, в спорът се ражда истината, в случая в една дискусия. Един ще посочи проблем, за който не сме се сетили, но друг ще предложи решение, за което друг не се е сетил. Може да избистрим дали изобщо е реализируемо.

Идеята е хубава, но на практика почти невъзможно, хората са много слабо информирани, повечето покрай мен, уж грамотни и с образование като чуят за кастрация и се почва една безспирна тирада.

Това, което каза Ивекс, да, но и парите? 10лв. за довеждане, но трябва да се намери от къде ще се придобият.

А и дали дадена котка е кастрирана или не, се разбира чак на прегледа сигурно? ... Може ли да ги маркират кастрираните котета по някакъв начин. Иначе бих могла да осигуря 100-200 лева. Но сега се замислих, може като за начало да пробваме да се огледаме около блока, около работата за бездомни котки и да ги заведе за кастрация. Сещам се за две мацета в моя квартал. Ще ги дебна и ще се опитам да ги хвана и закарам. Ето, виждате ли, не се бях сетила за това и както си пишем осъзнах, че се опитвам да накарам някакви хора да свършат някаква работа  (тези, които ще посочват котките), като това мога и аз да го направя до някаква степен  Дали не е българска черта това, а? 

По принцип има хора, които залавят котките, кастрират ги и ги връщат обратно, но не могат да обхванат цял град, в нашият квартал има котки, които са кастрирани в безплатният кастрационен център, аз се опитах да хвана един от "редовните" отзад в градинката, но ме ухапа и изчезна.

Не маркират ли и котките като кучетата? Като им рязват ушето?

Ухапа те и изчезна значи  Котешки дяволи 

Кучета съм виждала с пробити уши май, ама котета не - значи или не съм попадала на кастрирани котки, или не ги маркират 

Наистина не знам дали маркират по някакъв начин котките...
За тези "нашите" знам от съседи, че са кастрирани, една жена ги е закарала.

Чували ли сте за: http://trafficnews.bg/komentari/news/69680/

Браво на доктора, това на някои хора трябва да им се жигоса на челото: „Призовавам хората да бъдат по-добри към животните, защото има животни, които са по-добри дори от хората”, обобщава ветеринарят от Пловдив.

Уникална котка, задължително ще ида да обходя района, искам да го видя.

Ние като взехме нашата като в началото уж беше временно и питахме в Четири лапи, там ни записаха час, но ни казаха, че режат ухото. Е, отказахме са набързо, решихме, че си я оставяме и ще я водим на добро място без рязане.