Радостните мами МАРТЕНЧЕТА гушкат - дано да са ни здрави и много да ни слушкат!

При нас кърменето също е проблем. От мен кърма 60 до 90мл на хранене. Контролно определено с кантар, много точен и отгоре пие по 60аптамил , колкото и да е сукала си иска 60 аптамил. На 90 кърма съм пробвала 30, не търси и реве. Та снощи беше с общо 160мл лактила ми свърши. Имам чай. Утре идват билките, които си поръчах. Бях на схема, кърмя, дохранвам, след час цедя и пак на ново. Но май и от цеденето няма полза. Хормонални проблеми не знам дали имам, но факта че имах огромна миома, а тя хормон зависима, значи вероятно имам такъв проблем. Освен това в пубертета бях с анорексия, доста сериозна и продължителна, може и там жлезата да не е оптимално развита. Стреса и семейните проблеми също са фактор.
Е каквото такова и колкото толкова. Много ми хареса репликата,че майчината любов не се мери в милилитри. С каката дохранвах, а се кърмихме до година и половина. Спрях с хапчета. Сега колкото има.
От вчера гукаме и се хили с глас,  важно е да е доволна. Вече е 4100, което хич не е малко. За месец 900грама от рожденното тегло.
Таткото помага за каката, разходки, тренировки, спи при него, малката не спи нощно време и се налага с каката да спят отделно, иначе няма наспиване. За малката може само да я гушка. Памперс не може да смени, опита ама докато се вайка гнус ли го е, докато се мотка както е накана, се напика ииии накрая мама оправя работата. Къпя и храня аз. Абе помощ за малката е да измие някое шише и да я държи да се уригне. Пак е нещо.

Зайченцето бяло, ние сме с къса юздичката. Преди два дена бяхме да му е резнат - мислех си ме ще нещо ужасно и сложно, но се оказа точно две минутки. Без рев, за болка не знам. Сега го гледам, че захапва по-добре и като реве езика го вади на вън.
На нас ни казаха още докато бяхме в болницата, че трябва след 10-я ден да е резнем, че колкото по-голям става, толкова по-болезнено ще бъде.

Аз май бях писала и за нашата юздичка. Още в болницата ми направи впечатление, че е къса, а и моята е била къса и в последствие е кръцната. Наследствено е явно. На 4-ти ден отидохме да я резнат, работа за няма и минута, Ария изобщо не се впечатли от процедурата. И след това си засука като хората и повече проблеми не сме имали

А сега да се оплача, Ария е с хрема от събота, а и аз сега май се разболявам, боле ме гърлото. Ох, само това ми трябва!

Днес се очертава да е последния хубав ден та след малко излизаме на разходка

Моят също не сменя памперси, страх го е, че е малка. Но помага с коликите - гушка я, разнася я, спи върху него, което за мен е супер, защото иначе е върху мен.

За коланите да кажа.Всеки док.различни неща казва.Моята ми препоръча да нося,щял да ми пробере корема и да ми помогне за болките в кръста.
Друга нейна колежка в МД каза,че не е добре да се носят,защото стягали изкуствено коремните мускули,което изобщо не било добре.По-хубаво било просто да се движим повече,и той корема щял сам са се възстанови,упражнения и коремни преси можело след поне 3 седмици(и пак е индивидуално) и да не се пресилваме.Аз имам два колана и гащи,стягащи,които много добре ми прибират корема.Той значително си спадна от само себе си,а на втория ден от раждането беше огромен(все едно още едно бебе имаше вътре).

Моят корем почти се прибра без колани, без упражнения. Но все пак при всеки си е индивидуално. Имам още 1 кг за сваляне, но това не е нищо. А и все пак доста често ям напоследък. Една приятелка след консултация с лекар беше правила 90-дневната диета повреме на кърмене, успя да свали килограмите от раждането, но после си ги възвърна и пак беше като бременна..

ММ първите 2 седмици много го беше страх да помага за бебките и само отстрани им се радваше и аз много се бях притеснила да не си остане все така. Но сега вече е друго- къпе, гуши ги, бута количката навън, преоблича дрешки, но памперси не сменя. Не иска да им дава чайчето от шишето, страх го е да "не ги задави". Иначе през деня аз си се занимавам с тях, майка ми ми помага също. Абе, оправяме се някак си. Трудно и уморително е, но не е невъзможно:).

И отделно имам въпрос, може би доста глупав ще ви се стори особено на мамите с по-големи деца. Имам си една 6-годишна племенница, която ще дойде вкъщи утре. Много ме моли по телефона като си говорим, да гуши бебетата, но някак си ме е страх още. Много си я обичам и знам, че много би се зарадвала да и дам. Как подхождате в такива ситуации? 

6 годишно ми се струва малко да му се даде да ги гушне, по-скоро да седне някъде и по-възсрастен да й ги подаде леко в ръците все едно ги е гушнала, като ги придържате вие и да й се обясни, че са мънички и не може аз така мисля, малко е детето, дали ще държи главичките добре, пък и те са двечки
Моята братовчедка е на 13 и пак не смееше да я гушне, гледаше като гръмната, не е виждала такова малко бебе, та е вероятно и самата тя да се откаже от идеята като ги види.

Мис, и аз нещо такова си мислех. Дам и дам първо едното бебе докато е седнала. И да придържам главичката на бебето. Но много ме е страх пак. Не знам нормално ли е..

Аз имам още 4 килограма да сваля, за да си дойда на първоначалните.
Мм помага - къпе, сменя памперси, приспива, бута количката.

Моя младеж само на циците иска да стои. Три дена го държа на тях, така и това мляко не потече, за да го нахрани. Не знам, някаква аномалия е това, все трябва да дохранване с ам. Вие как го правите това, та чак и на струя тече млякото? При мен само капчици. Снощи от 9 до 11 беше на циците и накрая 90 мл адаптирано изпи и заспа. Охххх не знам, ще я карам така до края на месеца и ще го мина само на ам.

Ниа, момиченцето на едни братовчеди (и тя е на 6)и тя така, иска да го гушка само, просто в който е бебето отсича , че бебето е много малко и не може още тя да го държи и се задоволява само с гушкане като ние си го държим и това е. Вчера на парка искаше да го извадим, за да то полюлея на люлката 😂
 А на друго момиченце на 3 , техните казаха, че е малка , за да държи бебето само и като се почна тръшкане , ме е голяма, абе емоции...в крайна сметка си сложи слънчевите очила и започна да пее и танцува на бебето Хахах.
 Утре сме на конслултация и пак ще питам за юздичката и аз съм готова да се резне , докато е време. Ние бяхме на кафенце и сега сме в колата да се кърмим и да отидем малко по магазини...все още ми е неудобно да седна на пейката , макар и с шал, а времето е толкова приятно 🌞
 За помощ от мъжа, нога да се похваля с моя. Дори ако в обедно време се храним с бебчо той прави обяда, помага на къпането, с памперсите се справя, но аз не го оставям, че да няма аварии после, макар че и след моето овива е пак се случват аварии хаха. Гуши го много, вечер след баня директно с е кърмим и той събира хавлии, копанки, дрехи и подобни.

Малката има пъпчици, малко по лицето. Знам, че е нормално. Имаше и една-две по крачетата и док. я гледа, каза нормално е, от нашите хормони било и да мажа обилно и по-често с олио или хидратиращ крем, защото кожата й е суха. и челото и главичката малко се бели, съвсем малко. Сега се чудя дали да ги викам пак  акушерката и педиатърката? Мисля да не мажа нищо друго иначе на доктор Тайс е много добро, ама на своя глава, де да знам
 H/I, късметлийка си ти! Аз съм минус 10 кг.Имама да свалям още 15.
Аз като я сложа на да яде, веднага почва да тече кърмата и то яко на струя, и като дойде времето за ядене, сама си потича. Чувствам се отвратително понякога, ама това е цената. То е постоянно мокрене, нейните, моите дрехи, въпреки всичките неща, които слагам. H/I,аз бих те посъветвала ако наистина нямаш кърма, да си даваш само АМ, не се мъчи с това дохранване. Така само се тормозиш. Защо не пробваш да изцедиш с помпа? Така ще стимулираш, а и ще видиш имаш ли наистина кърма. Може да се обадиш и на Лалече Лига. Опитай още малко е съвета ми, и ако не става, развявай белия флаг. В крайна сметка и с АМ децата си порастват.
На капки беше и при мен, но бебето като започне за суче стимулира и кърмата потича сама. Колкото по-често го слагаш, толкова повече кърма идва.
Ния, нормалано е, всички се страхуваме.Просто обяснете и задължително да е седнало детето.
Днес ние за първи път ще я изкарваме на двора за малко. Чакам я да стане, че току що заспа, все мрънка, трудно заспива.А не е гладна, изяде 110 мл, направо не можах да повярвам. Кърменето при нас потръгна доста добре ни се получават нещата засега.

Момичета, вие сте си решили проблема с "юздичката", а аз тогава каква мъка...
Ниа, моят батко е на почти 9 и мен също ме е страх да я дам да я гушка. Аз процедерам така: карам го да седне на дивана и да си сложи ръцете като за гушкане и я нагласявам в ръцете му. След една минутка си я взимам. Или пък той ляга и аз я слагам върху него по коремче. Това е нашето гушкане. 
При мен от едната гърда тече много повече мляко от другата, чак бебка се дави.

Ниа, съвсем нормално е да се притесняваш. Нашият батко няма още 3г., но един път като седна на дивана, подпрях с възглавница ръката му, за да е по-стабилна от към главата на бебето и стояхме до него, така ги снимахме братчетата, а той беше много щастлив. Мисълта ми е, че аз не 6-годишно бих дала да подържи бебче, стига детето да е седнало и аз да съм до него

Зайченцето бяло, много ми хареса поста ти - обяснила си го разбираемо и логично, все едно успокояваше мен

H/I, и аз така благородно се чудя и завиждам - кърма на струи.. никога няма да ми се случи това, ха! Стоим и ние на гърда, уж един път е заситен, друг път не е... а вчера следобед имаше една криза (след 2 пъти често, дълго кърмене), еми изпи си 90мл АМ човечето и заспа! Май ще почна на всяко хранене да предлагам добавка, гладно детето, аз се правя на луда Засега сме - уж вечер само на кърма, през деня - през 1-2 кърмения по 30-60мл. АМ.

И от мм не мога да се оплача - помага вкъщи, много се занимава и оправя баткото. Сега тепърва ще си свикват с малкия. Аз нали се върнах в БГ да родя и бяхме 3 мес. тук, утре се местим в Румъния (такава е работата на таткото). Та много сме щастливи, че семейството ще е пак заедно, но малко ме е страх от новото начало и че мама няма да ми помага вече

Аз съм без помощ от баби и рода, и да ви кажа честно,голям зор видях, но пък много бързо си нагласих нещата така че всичко да е удобно за мен. За да ми е полезен един съвет трябва човекът да е с подобно мислене като моето, пробвала съм с твърде различни хора и техният стил и не ми се получава. Та, бабите са много различни. С майка няма как да се получи, ще видим свекито. Тя си вре носа в личното пространство а мен това ме изкарва от нерви. Бях я хванала че ми е разглеждала кутийките с лекарствата- какво пия. Много яко избеснях. Затова без такива " мили помощници" ми е добре. Таткото се включва във абсолютно всичко и помага. Малко трябва да го побутнеш, ама как сменя и кара количка, и пазарува, не е истина.