С какво ви дразнят свекървите- 79

Каква дистанция, като й живееш в къщата. 

Наказание с мълчание...😉боли много...накажи глупака с безразличие...

9 часа е много рано за обаждания през уикенда.
Но ако живеете със съпругът ти отделно от свекърите, ако може и по надалеч, ще имаш минимални проблеми, а може би и никакви.
Особенно след като дойде бебчо, ще си много заета, и най-добрият вариант е да не се занимаваш с нея и да не инвестираш много от времето си в мисли за нея. Така и даваш сила да властва над съзнанието ти. Когато мислите ти тръгнат по посока свекървата, си казвай, имам страхонтни деца, мъж, всички сме здрави, майната и на свекървата, коя е тя да си губя аз безценното време с нея.

Вероятно наистина твърде много внимание отделям на тези неща, надявам се да е от хормони и после действително да нямам толкова време да обмислям подобни случки. 

Имам чувството, че не си такъв човек. Покажи от сега какво те дразни.

Трещи, тя хубаво ще покаже какво я дразни, но дали ще бъде разбрана и дали свеки като разбере какво я дразни пък няма да го прави нарочно.

Толкова ли сте безсилни пред свекървите.

Аз си  признавам, че на този етап ми е неудобно да имам някакви претенции към нея и да й казвам какво може и какво не. А тя е и далеч от мен, така че не говоря с нея всеки ден и не чувам всеки ден изречения, които не ми харесват. Ясно ми е, че както аз няма да се променя, тя пък още по-малко ще го направи. И ми се струва, че ако й кажа директно, че не ми харесват подобен тип подмятания, били те и добронамерени, ще бъде сърдита и обидена. Между другото веднъж се бяха оплакали на ММ, че ми звънели, пък аз не съм вдигнала. Моите страхове са по-скоро свързани с това да не поставяме ММ между чука и наковалнята с някакви претенции от моя или тяхна страна. Иначе не целя те да ме харесват, или си допадаме, или не, не мисля, че това може да се промени.

АбсурТ, съвсем нормално е в събота-неделя хората са поспят до 10, дори до 11. Нищо, че детето е на 3. Моята магарица, нали не е помирисвала детска градина, до 6 годишна спеше до 10-10:30. Все я майтапех, че специално заради нея ще направят училището да започва най-рано в 12.

Rois, не напразно от години всеки ден стане ли 20ч. аз си изключвам звука на телефона. Сдобих се с този навик, след като една приятелка ме вдигна след полунощ, за да ми каже "Христос Възкресе". От тогава, звукът изключен докато не стана на другия ден. През това време, ако ще да звъни и папата.

Не е нужно да казваш директно, може да покажеш. А може и да си траеш и да се оплакваш тук. Винаги ще се намерят поддръжнички да ти обяснят каква идиотка е свекърва ти.

Уиш, и моя звук е изключен, затова и не сме чули, като е звъняла. 

Трещерица, може би оставям друго впечатление, но целта не ми е да дойдат всички да ми кажат, че свекърва ми е идиотка. Като неписала в темата преди, ми попадна съвсем случайно в някакъв момент и мислих, че е просто тема-отдушник, където всеки да си сподели какво го е подразнило в отношенията със свекървата. Не живея с идеята, че аз съм идеална, а тя - обратно.

Не че има някакво отношение към темата, но да уточня само, че детето ми е на 6.

Докато жалиш мъжа ти, така ще е. Все пак да сложи границите си остава негова работа. Той трябва да обясни на теб с какво точно и конкретно няма да се променят техните, а на тях да обясни какво е неприемливо в новото ви семейство и ситуация. Иначе докато те се оплакват на него, че ти не си направила нещо (случай с невдигането на телефона), а пък той предава на теб, нищо няма да се промени.
Точно сега е момента сама да сложиш граници, щом те търсят директен контакт с теб. Не е нужно да се караш просто кажи, че не у удобно да говориш в момента (без да обясняваш точно с какво си заета) и ще звъннеш после. Точка. Следващия път се разбирате ти да звъннеш като имаш възможност и звъниш веднъж на десета дни с общи приказки. По-добре да ги научиш ти да звъниш и да го правиш през известно време, когато ти сметнеш, че би изтърпяла няколко минути празни, общи приказки. По този начин ти ще контролираш контактите. А като се прибере мъжа ти, прехвърляш задължението за отчета на него. С условие да не се обяснява излишно, да не обсъжда с тях плановете ви и да не иска одобрението им. Да си говорят каквото имат помежду си, за вас като семейство само информативно. И по възможност разговорите да не са в твое присъствие, ако те дразнят.
Изобщо не го жали, че ще е м/у чука и наковалнята. Той е човека който трябва да сложи границите на родителите си, ако ви остави вас двете да се уточнявате, ще стане в пъти по-зле. Говориш с него, изяснявате такива неща и той ги уведомява. Това е начина. И сега е времето

Защо? Някой те е обидил. Как може да има неподходящ момент да се защитиш? Какво подходящо има в това да се търпи лошо отношение? Сещам се за темата на Бърдс Флу, мисля, за самоуважението на жените (цитирам по памет).

Умно момиче си ти. Но Мако ти е дала добри идеи. Прочети ги внимателно.

Жаленето на мъжа ми, мисля, че идва от там, че той се разбира с моите родители, или поне така изглежда и ми е някак съвестно, че аз не се разбирам така с майка му.

Да, варианта аз да звъня, от време на време за малко е по-добър, отколкото тя да звъни, когато поиска и после да се сърди, ако не съм успяла да вдигна и да се оплаква. Надявам се, като се прибере мъжа ми, действително контактите да са най-вече с него.