Аз сина си го гледах без баща в картинката, не е присъствал и за една секунда. Но пък живеех с родителите си. Майка ми си взе отпуска за 10 дни като ни изписаха от болницата. В първите дни ми беше нужна не толкова за да прави нещо, колкото да я питам за неща(макар че тя за повечето неща не си спомняше с точност, което е нормално след близо 30 години), за които не бях сигурна, или най-вече да има някой за опора около мен, ако се зачудя какво да правя. Нещата около бебето си ги вършех аз, но да - в първите дни само тя готвеше и чистеше. В първия ден, в който тя не беше вкъщи през деня, се бях стресирала за час-два, после дори някакси си отдъхнах, защото можех наистина да си почивам във времето, в което и бебето почиваше и нямаше нещо да се върши. Впоследствие домакинските задължения сме си ги деляли с майка ми. За готвенето вече обикновено тя готвеше за нея и баща ми, аз съм готвила за мен си в повечето случаи, защото не ни съвпадат много предпочитанията за храна. Но гледането на бебето си го правех основно аз. Помагали са ми за къпането, най-вече в пренасянето на кофи и корита. В първата година съм им го оставяла максимум за половин-един час, ако трябва да отида до някой магазин, за нищо друго, не ми се е случвало аз да спя в едната стая, а някой друг да се занимава с него. Повечето с детето ми помагаха, когато започнах работа, а той беше на 11 месеца. Трудно взе да ми става именно тогава, когато започнах да работя, а детето започна да ходи на ясла и да е постоянно болно, а в работата ми искаха, дори с болнични, пак да съм на линия и да поработвам. Но като бебе не съм видяла особено затруднение. Както писах обаче, сина ми беше кротко бебе. Не е имал колики, през нощта се е будил само ако е болен или му излиза зъб, никога не е имал нощно хранене между полунощ и 6 сутринта. Можех да си се наспивам. Не мога да преценя в момента, ако бях съвсем сама, колко по-трудно щеше да ми е. Но фактора родителите ми да са около мен беше наложен най-вече от невъзможността ми да плащам наем и да живея отделно.
Но във всеки случай, бих искала това бебе да го гледам без постоянното присъствие на баби около себе си. Колкото и да са ми помагали, с майка ми нерядко съм изпадала в спорове относно гледането на детето, особено, когато започнах работа и тогава се е налагало в някои дни да го гледат за по-дълго време. Тя чуждо мнение не признава и си държи да прави нещата, както тя е решила. И най-спокойно винаги ми е било, когато сме си били само аз и детето вкъщи. Затова, много е вероятно да ми е трудно, но бих искала това бебе да си го гледам с колкото се може по-малко опити за намеса. Помощ от време на време не бих отказала, но ако цената на помощта е да съжителствам отново с нечии росители, по-добре без нея, така мисля сега.
Виж целия пост
Но във всеки случай, бих искала това бебе да го гледам без постоянното присъствие на баби около себе си. Колкото и да са ми помагали, с майка ми нерядко съм изпадала в спорове относно гледането на детето, особено, когато започнах работа и тогава се е налагало в някои дни да го гледат за по-дълго време. Тя чуждо мнение не признава и си държи да прави нещата, както тя е решила. И най-спокойно винаги ми е било, когато сме си били само аз и детето вкъщи. Затова, много е вероятно да ми е трудно, но бих искала това бебе да си го гледам с колкото се може по-малко опити за намеса. Помощ от време на време не бих отказала, но ако цената на помощта е да съжителствам отново с нечии росители, по-добре без нея, така мисля сега.
