) +17 килограма за една година преди да забременея от стимулациите, + 16 или повече от бременността, -12 в родилното след 10 дневен престой и +6 за една година кърмене. Сега си представи, че не съм ходила на фризьор от една година, не съм спала повече от 2 часа без да ставам от повече от 1 година, нямам апетит и не се храня като хората ( пък не отслабвам, ами и дебелея даже). Топка от нерви съм вече след една година тичане по доктори и разправии с родата, че аз съм разболяла детето - ЕДВА ЛИ НЕ НАРОЧНО. Опитвам се да работя от вкъщи ( демек нощем ) за да не си изгубя клиентите, които с години и много труд намерих. Изплаших ли те ? 
, такъв сън ще му дръпнааааа, че и Сара Брайтмън да дойде да пее, няма да ме притесни 
), ходих до аптеката, а първия път до Лидл. Замириса ми на пролет, на свежо, разходки с любимия под ръка, на младост...едно хубаво ми стана 
една емоция ме е завладяла. Но не мога да реша какво да правим. Лекарката на Бочко ни каза да ограничим контактите му, заради морбили. Но ако трябва да го пазя от всичко и всички, това означава да не празнуваме с никого...много се чудя?
..Пък и да ти призная честно,аз трудно се впечатлявам от килограмите на хората.За мен е по-важно какъв човек си-не как изглеждаш.Аз не се харесвам като се видя напоследък в огледалото,ама май повечето мами сме така.Трудно ми остава време да се боядисам. Само гледам да съм с чиста и сресана коса/да не плаша децата все пак/,чисти дрехи и това е май 
.Отделно никога не съм била пълна,но в последната година така съм охърбавяла/особено в лицето/,че не мога да се гледам.
Измъчи се бе човек,преди да родиш случвали ли са ти се такива неща?Много зле 
. 
. ) реших в крайна сметка да се съберем майки с деца на детски кът.Няма да го кръстим сега, ама да не е без нищо. Правя го по-скоро заради племениците ни - децата на брата на мъжа ми са тук(живеят в София и се виждаме рядко), на брат ми момченцето също много ще се радва. От кога ме пита каква торта ще има Даниел... Ще има още 5-6 деца на годинка - годинка и нещо. На другата вечер пък ще излезем с нашите родители и семействата на братята ни да почерпим и тях. Утре вечер ще украсим, когато Даниел си легне, за да е шарено сутринта и да усети, че не е ден като ден ) Мисля, че това вече е най-любимият ми ден в годината А за мой късмет в заведението, където бяхме, обядваха директорът на болницата и синът му - и двамата гинеколози, така че нямаше да има проблем Не съм вземала кой знае какво всъщност де, но все пак. И на мен ми е много развълнувано. Много се изнервих като ми казаха, че няма да раждам скоро, защото вече ми беше писнало да чакам. Обадих се на една приятелка и я поканих да дойде вкъщи на следващия ден, записах си час и за маникюр. Вече си стягах и чантичката за лекции, защото до последно си ходих. Тогава ми падна тапата. Обадих се на лекаря, но той каза, че щом няма контракции и не са ми изтегли водите да не тръгвам. Да, ама след един час започнаха да изтичат, ама не се бях разбързала много. Казах на ММ да тръгва за всеки случай, приготвих си багажа и в 19.00 и нещо влязох за преглед, където установиха, че настина са води и казаха, че ще ме приемат. Моят лекар се оказа, че още е в болницата и трябваше за 2 минути да реша дали да се мъчим естествено или секцио, защото бебето беше много високо и ми казаха, че шансът да е естетвено е около 10 % та и по-малко. Та така реших да е секцио. Бях много притеснена, защото всичко стана много бързо и не знаех какво да очаквам. Лекарят ме попита дали таткото иска да присъства и чак когато той дойде се успокоих. Бебка се роди в 21:17 и даже не проплака, а беше нещо от сорта на ехе, ехе. Много нежно и изтънчено. и ми каза, че до 2 дни, ако не почна да раждам, макар че бил сигурен, че скоро ще родя, да ходя с багажа сутринта и да го чакам. Прибрах се пеша от болницата до къщи(не е много близо), даже минах да напазарувам малко препарати и прахове и да си чистя, че нямам друга работа Към 14ч. ми падна тапата, докторът и на мен ми каза, че е не признак, че ще родя скоро. Мъжът ми се прибра веднага. Надвечер той влезе да мие банята, аз се бях опънала на дивана с гол корем, намазан целия с олио против стрии и си гледах тв. Ама по едно време усетих, че ми е мокро - почнах да се чудя дали не съм се напишкала 
Разбрах, че са водите.Мъжът ми като ме видя, изгуби ума и дума.Облече се бързо, взе чантите и застана до вратата, мрънкайки да тръгвам. Пък аз тъкмо се съблякох и се канех да влизам в банята Прегледаха ме и видяха, че съм с 1см разкритие, щяла съм да родя рано-рано сутринта, а беше 20ч За щастие, нещата се развиха много бързо и в 22:40 чух адския писък Голям глас извади и още тогава разбрах, че ще ни разкаже играта Препоръчани теми
