Карма135,вълшебно е! 
Благодаря,че го сподели с нас!Може би и аз ще повярвам някога толкова силно... 
Виж целия пост
Благодаря,че го сподели с нас!Може би и аз ще повярвам някога толкова силно... НОВО! Пилешка супа за душата!
- Публикувана: 2 май 2006, 20:39 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2021, 18:00 ч.
# 256
27 дек. 2010, 19:21 ч.
Карма135
Виж целия пост
Карма135,вълшебно е! Благодаря,че го сподели с нас!Може би и аз ще повярвам някога толкова силно...
Благодаря,че го сподели с нас!Може би и аз ще повярвам някога толкова силно... Карма135
# 257
27 дек. 2010, 20:45 ч.
Момичета, радвам се, че по някакъв начин докоснах сърцата ви със стиховете, които написах, благодарение на това, което аз почувствах във вълшебната нощ. Защото за първи път от много години тя беше наистина такава... Пожелавам и на вас да го изживеете. Повярвайте, няма по-голямо облекчение...
Виж целия пост
Пожелавам и на вас да го изживеете. Повярвайте, няма по-голямо облекчение... 
# 259
28 дек. 2010, 15:55 ч.
Карма, нямам думи. Съпреживях написаното, толкова е истинско!
Виж целия пост
# 261
30 ян. 2011, 09:39 ч.
..............
Над малкото полегнало телце надвесена,
една майка с насълзени очи пееше приспивна песничка.....
Сякаш примка на бесило гърлата държеше -
момиченцето сладко отдавна вече спеше.....
Бе късен декемврийски, почти празничен ден
и слънцето като преди покриваше дървета, улици и къщи.....
Но всеки светъл лъч в сърцата беше угасен.....
и нищо нямаше да бъде вече същото.....
...............
В памет на Съни
Виж целия пост
..............
Над малкото полегнало телце надвесена,
една майка с насълзени очи пееше приспивна песничка.....
Сякаш примка на бесило гърлата държеше -
момиченцето сладко отдавна вече спеше.....
Бе късен декемврийски, почти празничен ден
и слънцето като преди покриваше дървета, улици и къщи.....
Но всеки светъл лъч в сърцата беше угасен.....
и нищо нямаше да бъде вече същото.....
...............
В памет на Съни
# 262
16 фев. 2011, 10:38 ч.
Страхотен е третият стих, обожвам Дамян Дамянов!
Виж целия пост
И пак тръгни
Дамян Дамянов
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!
Страхотен е третият стих, обожвам Дамян Дамянов!
# 263
23 фев. 2011, 22:09 ч.
Невероятно силни стихове прочетох тук и реших и аз да споделя един свой стих, писан преди няколко години...
Минаха седем години от смъртта на моето ангелче, а и ден не минава без да си спомня за него...
А уж времето лекувало...
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
Виж целия пост
Минаха седем години от смъртта на моето ангелче, а и ден не минава без да си спомня за него...
А уж времето лекувало...
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
# 264
24 фев. 2011, 09:06 ч.
valkata78 , Невероятно, силно, въздействащо, носещо цялата ти болка...
Благодаря ти, че го сподели с нас.
Виж целия пост
Невероятно силни стихове прочетох тук и реших и аз да споделя един свой стих, писан преди няколко години...
Минаха седем години от смъртта на моето ангелче, а и ден не минава без да си спомня за него...
А уж времето лекувало...
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
Минаха седем години от смъртта на моето ангелче, а и ден не минава без да си спомня за него...
А уж времето лекувало...
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
valkata78 , Невероятно, силно, въздействащо, носещо цялата ти болка...
Благодаря ти, че го сподели с нас.
# 265
24 фев. 2011, 16:39 ч.
valkata78,
Разтърсващо е!!! Само ние знаем колко много боли...
Виж целия пост
Разтърсващо е!!! Само ние знаем колко много боли...
# 266
25 фев. 2011, 15:56 ч.
..............
Над малкото полегнало телце надвесена,
една майка с насълзени очи пееше приспивна песничка.....
Сякаш примка на бесило гърлата държеше -
момиченцето сладко отдавна вече спеше.....
Бе късен декемврийски, почти празничен ден
и слънцето като преди покриваше дървета, улици и къщи.....
Но всеки светъл лъч в сърцата беше угасен.....
и нищо нямаше да бъде вече същото.....
...............
В памет на Съни
Виж целия пост
..............
Над малкото полегнало телце надвесена,
една майка с насълзени очи пееше приспивна песничка.....
Сякаш примка на бесило гърлата държеше -
момиченцето сладко отдавна вече спеше.....
Бе късен декемврийски, почти празничен ден
и слънцето като преди покриваше дървета, улици и къщи.....
Но всеки светъл лъч в сърцата беше угасен.....
и нищо нямаше да бъде вече същото.....
...............
В памет на Съни
# 268
26 май 2011, 00:35 ч.
момичета много ме развълнуваха вашите стихчета 
за всички наши малки ангелчета
Виж целия пост
за всички наши малки ангелчета
Препоръчани теми