МарИ, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО! Настръхнах.
НОВО! Пилешка супа за душата!
- Публикувана: 2 май 2006, 20:39 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2021, 18:00 ч.
# 286
2 окт. 2011, 18:13 ч.
Много е хубаво, и много истинско! Поздравления!
Виж целия пост
Ти ще падаш. И после ще ставаш.
С много болка. Обелени лакти.
Родена си надежда да даваш...
Няма спорове. Всичко е факти.
Ти си с амбиция да побеждаваш.
Често губиш. А после боли...
Продължи. Не бива да разсъждаваш.
Имат нужда от тебе нали...?
Други искат от тебе закрила.
Себе си трябва на друг да дадеш.
Трябва пак да си свежа и мила.
Трябва пак в теб да има копнеж.
Помогни и на онзи до тебе.
Да прескочи трънливият трап.
Ти качи го на твоето стреме.
Покажи , увери го ... Той не е слаб.
После можеш блажена да легнеш.
Да отпуснеш спокойно глава.
Щом на друг ти ръката протегнеш.
По-спокойно ще спиш след това...
Лично творчество
/М.Г./
С много болка. Обелени лакти.
Родена си надежда да даваш...
Няма спорове. Всичко е факти.
Ти си с амбиция да побеждаваш.
Често губиш. А после боли...
Продължи. Не бива да разсъждаваш.
Имат нужда от тебе нали...?
Други искат от тебе закрила.
Себе си трябва на друг да дадеш.
Трябва пак да си свежа и мила.
Трябва пак в теб да има копнеж.
Помогни и на онзи до тебе.
Да прескочи трънливият трап.
Ти качи го на твоето стреме.
Покажи , увери го ... Той не е слаб.
После можеш блажена да легнеш.
Да отпуснеш спокойно глава.
Щом на друг ти ръката протегнеш.
По-спокойно ще спиш след това...
Лично творчество
/М.Г./Много е хубаво, и много истинско! Поздравления!
# 288
10 окт. 2011, 17:20 ч.
По залез
А трябваше вчера да слезнеш със спомена.
От камъка вечен през мокри треви.
Във гърлото имам буца отломена.
Посягам. Изчезваш. Било е преди.
Полюшват се мирно самотни растения.
Разголват душите, запалват звезди.
Далече отвъд някой има две мнения.
Земя и небе пак остават сами.
Нали ти си тук? Нали пак си някъде?
Усещам духа ти. На тази земя.
Аз виждам един ореол. Тук. Навсякъде...
А търся убежище в тъмна гора.
Не мога без тебе! Обичам те! Чакай ме!
Щом мога ще дойда. Не точно сега.
Все още задачи тук имам. Изчакай ме.
Когато приключа ще тръгна. Сама...
Лично творчество //М.Г./
Виж целия пост
По залез
А трябваше вчера да слезнеш със спомена.
От камъка вечен през мокри треви.
Във гърлото имам буца отломена.
Посягам. Изчезваш. Било е преди.
Полюшват се мирно самотни растения.
Разголват душите, запалват звезди.
Далече отвъд някой има две мнения.
Земя и небе пак остават сами.
Нали ти си тук? Нали пак си някъде?
Усещам духа ти. На тази земя.
Аз виждам един ореол. Тук. Навсякъде...
А търся убежище в тъмна гора.
Не мога без тебе! Обичам те! Чакай ме!
Щом мога ще дойда. Не точно сега.
Все още задачи тук имам. Изчакай ме.
Когато приключа ще тръгна. Сама...
Лично творчество /
/М.Г./
# 289
10 окт. 2011, 17:41 ч.
По залез
Не мога без тебе! Обичам те! Чакай ме!
Щом мога ще дойда. Не точно сега.
Все още задачи тук имам. Изчакай ме.
Когато приключа ще тръгна. Сама...
Лично творчество //М.Г./
Благодаря 
Виж целия пост
По залез
Не мога без тебе! Обичам те! Чакай ме!
Щом мога ще дойда. Не точно сега.
Все още задачи тук имам. Изчакай ме.
Когато приключа ще тръгна. Сама...
Лично творчество /
/М.Г./
# 291
18 окт. 2011, 11:49 ч.
Студено ми е. Цялата замръзвам.
Опитвам да се сгрея, а не мога.
Отдавна опустях...И пак не дръзвам
да търся птиците. Да търся Бога.
Оставихте ме мили мои, златни...
Там по-добре ли е? Във сън елате...
За миг.Аз ще протегна длани потни.
Ще се опитам да ви чуя.Помогнете.
Не искам нищо друго. Искам само
да зная тамо не боли ли...?
Не искам нищо друго искам само
да зная с други ли сте там, сами ли...?
Едничка дума, жест дори да можех
да видя в сънищата си кошмарни.
Тогава цветна дреха ще си сложа.
Тогава няма този ден да е товарен.
Не искам много. Колко малко само...
А няма отговор. Гори душата.
Ще чакам. Някога ще дойда тамо...
Ще разбера. Ще видя светлината...
Но имам дни в които трябва
за живите до мен да се погрижа.
Съдбата ми била такава явно.
Затуй пак продължавам да се движа...
Лично творчество /М.Г/
Виж целия пост
Опитвам да се сгрея, а не мога.
Отдавна опустях...И пак не дръзвам
да търся птиците. Да търся Бога.
Оставихте ме мили мои, златни...
Там по-добре ли е? Във сън елате...
За миг.Аз ще протегна длани потни.
Ще се опитам да ви чуя.Помогнете.
Не искам нищо друго. Искам само
да зная тамо не боли ли...?
Не искам нищо друго искам само
да зная с други ли сте там, сами ли...?
Едничка дума, жест дори да можех
да видя в сънищата си кошмарни.
Тогава цветна дреха ще си сложа.
Тогава няма този ден да е товарен.
Не искам много. Колко малко само...
А няма отговор. Гори душата.
Ще чакам. Някога ще дойда тамо...
Ще разбера. Ще видя светлината...
Но имам дни в които трябва
за живите до мен да се погрижа.
Съдбата ми била такава явно.
Затуй пак продължавам да се движа...
Лично творчество /М.Г/
# 294
18 окт. 2011, 18:01 ч.
Здравейте и от мен,и аз като всички вас не съм тук по хубав повод,мойте съболезнования на всички вас скъпи майчици.Аз загубих 17 годишната си дъщеря,по много нелеп начин.Искам да ви споделя едно стихотворение,не съм го писала аз,видях го в 1 сайт откровения.ком,и много ме трогна,и реших да го споделя,дано автора не се сърди.
Живота земен ти пребягя откъсна се от нашите тегоби,
качи се на високо да ни пазиш...звездичке моя моля те прости!
Огромна рана зее ми в сърцето,и тежко ми е ден след ден....
Тярся те навсякаде детенце додет не свърши моя земен ден!
Сега си ангел и до Бога възвиси се,но тръгвам аз по пътя начертан
за да открия моята звездичка като нашепвам Божии слова!
Раздаваше се безрезервно Мила с пълни шепи пръскаше любов,
но злобата човешка те погубии сложи край на твоя земен път!
Сега с радост чакам таз с косата и нищо в тоз живот не ще ме спре,
да преоткривам Бога за да съм с тебе безценно мое слънчево дете!
Виж целия пост
Живота земен ти пребягя откъсна се от нашите тегоби,
качи се на високо да ни пазиш...звездичке моя моля те прости!
Огромна рана зее ми в сърцето,и тежко ми е ден след ден....
Тярся те навсякаде детенце додет не свърши моя земен ден!
Сега си ангел и до Бога възвиси се,но тръгвам аз по пътя начертан
за да открия моята звездичка като нашепвам Божии слова!
Раздаваше се безрезервно Мила с пълни шепи пръскаше любов,
но злобата човешка те погубии сложи край на твоя земен път!
Сега с радост чакам таз с косата и нищо в тоз живот не ще ме спре,
да преоткривам Бога за да съм с тебе безценно мое слънчево дете!
# 295
19 окт. 2011, 12:30 ч.
Карма, дълбоко ме развълнува... благодаря ти! 
Наказана от Бог, много, много тъжен ник... и стих...
Виж целия пост
Наказана от Бог, много, много тъжен ник... и стих...
# 296
19 окт. 2011, 13:10 ч.
Наказана от Бог, много съжалявам за дъщеря ви.....
Много тъжно и много хубаво, че сте засяли дърво, ако съм разбрала правилно.
Ние също засяхме една череша....
Красиво е, защото в мъката си намираме сили да дадем живот на нещо друго, за което да се грижим и да утешаваме сломения си дух.....
Нека почиват в мир нашите дечица.....
Виж целия пост
Много тъжно и много хубаво, че сте засяли дърво, ако съм разбрала правилно.
Ние също засяхме една череша....
Красиво е, защото в мъката си намираме сили да дадем живот на нещо друго, за което да се грижим и да утешаваме сломения си дух.....
Нека почиват в мир нашите дечица.....
# 297
19 окт. 2011, 13:42 ч.
Наказана от бог... толкова тъжен ник... много съжалявам, че и ти попълни нашите редици...
Хубаво е това, което си споделила... стихчето имам в предвид, но и много тъжно.
А така се надявах да няма нови попълнения.
Децата не заслужават подобна съдба...
Виж целия пост
Наказана от бог... толкова тъжен ник... много съжалявам, че и ти попълни нашите редици...
Хубаво е това, което си споделила... стихчето имам в предвид, но и много тъжно.
А така се надявах да няма нови попълнения.
Децата не заслужават подобна съдба...
# 298
23 дек. 2011, 18:45 ч.
Д.Дамянов
Среща
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди
п.с.не знам дали му е тук мястото..но когато го прочетох се сетих за моят син и за любовта с която ме дарява
Виж целия пост
Среща
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди
п.с.не знам дали му е тук мястото..но когато го прочетох се сетих за моят син и за любовта с която ме дарява
# 299
2 ян. 2012, 21:29 ч.
Eksipnos,много ме развълнува!
Стихотворенията на Мари ме разплаквата,все едно душата и плаче с кървави сълзи!
Мари,
Виж целия пост
Стихотворенията на Мари ме разплаквата,все едно душата и плаче с кървави сълзи!
Мари,
Препоръчани теми