НОВО! Пилешка супа за душата!

За теб , Росенчо...почивай в мир, мило момче...Винаги поставям бели цветя, защото душичките ви са невинни и неопетнени като бялото цвете.





И за изстрадалата ти майчица приятелско рамо...

И прегръдка.

Благодаря, Мари! Дори сега, когато ти самата пак се печеш на огъня, намираш сили и за другите! Толкова много искам всичко със съпруга ти да се оправи и да ти е по-спокойно, приятелче! Имаш и моята подкрепа. Винаги, когато имаш нужда пиши и на ЛС!
 Моля се всичко да е добре при вас!

Sick, мисля за теб 
но нямам време да ти отговоря, а искам да ти кажа много неща 

la vie et belle 

На Другите..


Заглъхнал стон..Потиснат вик..  
Думи неизречени.. Мисли неизказани..
Замряло време във изтръпнал миг..
Затворник без окови..Дърво от корена прерязано.    
Съществувам! За да Ви има..
О,горко ми!!!      
 И прокуден и блажен Съм
И наказан и възнаграден                                      
Да живея тук сега.Да  дишам.  
 В сърцата Ваши,вечно да тутя.                                                                                                
Де ме усещате понякога като въздишка,                                                                                  
а понякога като отронена сълза.                                                                                    
Да Ви обичам,да Ви мразя.
Да Ви презирам и боготворя..
Че с нозете си, не друг,а Себе газя..                                                                          
И  не другиму,а Себе си благодаря..                                                                                        
Така да бъде..Нека!                                                                                                            
Избрах го в сетния си час                                                                                                  
Дори и него Вам обрекох,                                                                                                    
Че другите,това съм Аз.
Откривайки Ви, Себе си откривах..                                                                          
Във всеки чужд,Аз виждах мен.                                                                                    
И не друг,а само Аз погивах
На илюзията страшна в плен.                                                                                      
Залутан в своите въжделения,                                                                                          
изгубвах Себе-то на много пъти.                                                                            
Потънал в мрак и съжаления                                                                                                
Не виждах изход във ума си.
Ту сигурно пристъпвах кат смъртта..                                                                                        
Ту пък ,колебелив като живота..                                                                                        
Надсмиващ се над собствената суета                              
И надсмял се над всеобщата Гологота.      
И пак Ви казвам..Тез думи Аз на Себе Си говоря                    
И всичко туй на Себе си мълвя..                                                                              
Затворникът не ще да види пак Простора                                                  
и няма да прегърне свойта свобода.
Докато Сам не почне да зазижда                                                                                            
духът сред каменни стени,
не ще да чува и не ще да вижда..                                                                                              
И глухи..Слепи,ще са неговите дни.                                                                                  
Че тъй едничко можеш да узнаеш.                                                                            
Каква е тайната. Къде заровен е Кивота?                          
И само туй  е начин да познаеш                                                                                      
и смисълът и пълнотата на живота.
Когато Сам във него приковеш се..                                                                                  
И доброволно му се отдадеш.                                                    
Когато Сам от всичко отречеш се                                                                                    
И   Сам на Себе си се предадеш.                                                                                
И когато Себето във други разпознаеш..
И в страховете им,щом видиш своя страх,
то ти на Себе,първо ще признаеш,                                                                                              
че  страхът човешки,не е грях.
И ако в радостта на враговете си ликуваш..                                                      
Ако в  болката им чужда  плачеш..                                                                                  
Ако мигове безбройни скъташ..                                                                                                  
Тогава знай,че си живял богато!  
Но в капан ще паднеш безизходен..
Ще те  на кръст разпънат,хиляди въпроси..
Защо като затворник си,а уж свободен?
И кой си ти?Какво си?
Там нейде имаше и свобода..
И сякаш трепет във Душата вкаменена..
Мъгляво бъдеще,неясен спомен..
И сякаш сън,от мястото където бе родена.  
Напусто търсих Бога аз,
напусто време разпилявах..
Напразно чаках Неговият глас
и на празни думи се надявах.
Затуй сега затворникът говори                                                                                                    
Затуй безгласно Ви крешщи..                
Не Го търсете,във небивали покои!                            
Но потърсете Го във чуждите Души!!  
Че Него дирех  и издирвах..
 В дар Нему, Себе си да принеса,                                                                              
И скитах  и не го намирах..
Но търсейки Го мисъл в мен назря..                                                                        
Живота свой на Вас обрекох.                                    
И дадох му аз името Душа.
И в дар Себе си на Вас принесох,                                                                                
наместо Богу дар да поднеса!                                                                                    
И хвърлих се от Нищото,
и глух и сляп и ням.                                                                                                    
Разкъсал собствената плът във Всичко,                                                                              
за да мога Ваша да създам.                                                                                            
Да бъда роб на всички Ви.                                                                                            
И пълновластен господар.
И лошия, опропастил живота Ви.                                                                              
И добрият,що го е спасил.
Да стана жертва,    
Но да бъда и насилник.
Да бъда ваш палач
Но и да остана ваш закрилник.                                                            
Да ви се раздавам и ограбвам до безсилие.                                                                  
Да бъда всичко и да бъда нищо.                                                                      
И прекрачил през предела на усилията,                                                                                  
да разбера ,че съм изчерпал всичко.
Едва тогаз безумецът ще проумее,                                                                
мъдростта на миналите бъднини..
И може глупаво да се засмее,                                                                                          
Да отхвърли смисълът дори..
Но за сетен път,наивно ще опита,                                                                                          
Мига във Времето да затопори,                    
и за сетен път духът му ще отлита
И ще потъва в непознати дълбини.
Там дето в мрака  приютени,
са всичките му срутени мечти,                                                                                        
Там дето тръпнат,за да бъдат възродени,                                                                  
Там дето сам потули ги..Уви!
Но  щом събудил се е в Майа..                              
Преминал е през толкова лъжи
Безумецът,тогава вече знае..
И кой е Той,и Другите кои били.
И тъй достигнал края,                  
В Искрата,Себе разпознал,    
разгърнатият Аз в безкрая.
на другите искра раздал.
                            
                         Psyhea            

Това последното е много хубаво 

На моят съпруг


Тихо си тръгна. От нашата стая.
Празно остана след тебе аз зная.
Болка раздира душите на двама.
Ние с детето живеем във драма.

Загуба тежка. Така си ни нужен.
Този живот на нас ни е длъжен.
Много ни взе, без дъх ни остави.
С нищо не ще го може поправи.

Моят живец и силна закрила
бе ти за нас и обич си мила.
Празници няма, всичко угасна.
В тежък вулкан от мъка прерасна.

Слънце ми казват щяло да има.
Нека си вярват. В мене е зима.
Само едно би дало утеха...
Болка да нямаш под твоята дреха.

Ние не ще те нивга забравим.
Ти си ни обич, и спомен и слава.
Мойта любов, най-добрият родител.
В тежките мигове ще си спасител.

Идвай във сънища, няма да плачем.
Този живот както трябва ще влачим.
Време ще дойде пак ще сме двама.
Смърт не разделя обич голяма.


МарИ

 

Мари.... Горе главата,мила!

п.п.Зная историята ти от форума и се възхищавам на силата ти!

eksipnos, благодаря ти...

Мари много трогателно и секващо духа стихотворение си написала изпълнено с обич!Дано починалите гледат отнякъде.

Мари! За него :

Мари ,прекрасно стихотворение мила .

Марѝ,толкова изпепеляваща любов ...прекрасни стихове!Прегръщам те!

Мое малко момиче
Мое нежно кокиче
Мой блян нероден
Мой сън съкровен
Моя болка спотаена
Моя сълза,моя душа
Сърцето ми  стене сега
Но мама знае това
Вселената взе грешната страна
И ще те прати пак у дома
Утробата ми пак ще те приюти
И този път живот ще ти дари...
Моя малка Малена
така желана, неродена...
Ще има ден, ще си до мен...

 
   Мари, прекрасно стихотворение, дълбоко докосна сърцето ми.