НОВО! Пилешка супа за душата!

Искричка,дано малките ангелчета да са на тези хубави места.

Не можеш да ме разбереш,

Не казвай „Знам какво е!”,

Не казвай, че ще оцелея,

Че злото за добро е.

Не ми разправяй, че е тест,

Че съм благословена,

Че съм избрана точно аз

От всички в таз вселена.

Не отговаряй вместо мен

На моите „Защо?”-та.

Не казвай докога да жаля,

Че кратък бил живота.

Недей тегли, недей мери

На мъката товара.

Не ме учи как да скърбя,

Кога да разговарям.

Във болката си потопена

За всичко аз нехая.

Но все пак, застани до мен

И стой със мен до края.

Приемай ме, каквато съм,

Как плача, как немея.

Хвани ме просто за ръка,

Кажи ми – „С теб жалея!”

Лилибон, разплака ме! Точно така се чувствам 

Изчетох ви,поплаках си, прегръщам ви силно   

КОГАТО СИ ТРЪГНА

Ти си тръгна . И отвори рана .
Накъде ли твоя влак замина ?
Пълнолунното небе остана
пак на половина .

Ти си тръгна . И звезда се пръсна .
Сякаш всичко изведнъж се срина .
От душата моя се откъсна
пак едната нежна половина .

Половината любов я няма ,
половината живот отмина .
И Земята , като в стара драма ,
пак върти се , но на половина .


Ефтим Ефтимов

Лилибон - твоето стихотворение е най-хубавото и истинско нещо, което съм чела последните месеци...
Благодаря ти

Fussii, аз ти благодаря!

"Времето е прекалено бавно за тези, които чакат;
прекалено бързо за тези, които се страхуват;
прекалено дълго за този, който тъжи;
прекалено късо за този, който е щастлив.
А за тези, който обичат времето е вечност."
Henry Van Dyke

Ангел от Вечността

Аз няма да чуя тихите стъпки,
забързани по-алеята на вечноста.

Аз няма да чуя гласът ти,
нашепващ тъжни слова.

Аз няма да видя горещите сълзи,
отронени от твоите очи.

Аз няма да видя твоята ръка,
поднасяща бавно букета с цветя.

Аз няма да видя мъката в твоята душа,
но с любов и нежност над теб ще бдя,
като небесен ангел от вечността.

от sibir.bg

"Освен куража, с който умират мъже, съществува и смелост, с която хората живеят."

В памет на всички деца, дарили органи,
за да живеят други деца.
На всички родители, съгласили се
органи от умиращото им дете,
да бъдат използвани за спасяването
на друг човешки живот.
0:00 а.м.
ДЕТЕТО
"Къде си, мамо? Не виждам във мрака.
А искам във твойта прегръдка да спя.
Но ти си далеко - а тука ме чакат
усмихнати, весели, светли деца.
Те искат със тях да играя - далеко
от тежката болка, горяща във мен.
Там светло е мамо, спокойно и леко...
Щастлив ще съм мамо и в новия ден.
И вече я няма и бялата стая,
изчезва и лекарят - в бяла мъгла -
аз вече съм здрав! Обичам те, мамо,
но тебе те няма - къде си сега?"
0:02 а.м.
МАЙКАТА
Безпомощно гледа - детето умира,
сърцето му само все още тупти.
В телцето му малко със мъка се взира
и плаче с пресъхнали вече сълзи.
И мрази и Бога, и мрази и Рая-
готова е в Ада да слезе дори -
на Дявола черен душата си дава -
"Върни ми детето, а мене вземи"!
Докосва със устни челцето студено,
погалва косичката мека, с тъга.
Отпуска над него глава уморено -
потъва в забрава, обвита в съня.
...
И вижда детето - щастливо играе
със други деца сред поток светлина.
Лицето му ведро - в усмивка сияе
и няма ни болка, ни стах, ни тъга...
Видя я детето. Към нея затича -
ръчички протегнало с радост, с любов.
И сякаш го чу през мъгла да изрича:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ !"
Усмихна се нежно детето, погали
с ръчички обляното в сълзи лице.
Завинаги светла надежда остави
в разбитото майчино, тъжно сърце.
0:15 а.м.
Събуди се майката, леко потърпна -
не искаше още да пусне съня,
но друго лице, изпълнено с мъка,
видя във сумрачната бяла мъгла.
Лице на очакване, пълно със вяра,
че друго дете ще живее сега -
"О, Боже, кажи ми какво да направя?!"-
потръпна от допира тя със смъртта.
Погали любимите детски ръчички,
притисна телцето - потъващо в мрак,
целуна любимите малки очичкиЕ
гласът й се сгърчи от болка и страх:
"Вземете сърцето! Той вече живее
със други деца - във поток светлина.
А тук на земята, сърцето ще грее
и друго дете ще спаси от смъртта."
0:17 а.м.
Операционната зала:
Две малки дечица - докоснали Рая -
едното в прегръдките вече на Бог,
а другото - чакащо в бялата стая -
сърцето си ново - за своя живот.
Когато сърцето затупка в детето,
извика душата му - лека в съня
и върна се бързо, без болка в телцето,
прогонило вече далеко смъртта.
А другото малко дете не усети,
че няма в телцето му вече сърце -
то беше далеко - в безкрая засвети
безсмъртна звездичка - във топло небе.

6:30 а.м.
Двете майки
Разплакани двете, прегърнати здраво,
си мислеха - всяка за свойто дете.
Едната загуби го, знаеше само -
остана туптящо едно сърчице.
И Ада и Рая във нея събрани
не можеха майчина болка да спрат -
"Защо си отиде? Защо ме остави?"-
Душата й виеше в мрака със страх.
А другата майка плачеше с радост -
детето й живо е - има сърце.
Погледна жената до нея и каза:
"Ти също си майка на мойто дете.
Във него тупти сърчице, на което
си дала живот, и обич... Дори
изгубила всичко, което обичаш -
остави безсмъртни от него следи".
1:00 p.м.
Детето, потънало в бялата стая,
отвори очички, погледна с любов,
усмихна се леко и тихичко каза:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ".

 много е хубаво

Не мога да спра да  Толкова ми се иска найстена там някъде да е добре.Slavi_Yo  толкова е докоснато това стихче до сърцето ми.Ако можеше в нашия случай да се дари някой орган бих се съгласила,но.....

Слави, разплака ме     Толкова е хубаво.

 Толкова е хубаво