Анатомията на Грей - Тема №24

Ох, хубава беше серията. Няколко неща обаче ме накара много да се замисля. Фен съм на Джаксън и Ейприл, хубава и харизматична двойка са. Но това, което правят режисьорите не ми харесва. Вярно че е сериал, но все пак, за гледащите си е нeщо като техен свят. Затова и ми е криво. В един ден Ейприл загуби три пациента, които лекуваше. Стана така, че все едно не познава Джаксън и Неговия свят на тъмнокож. Напомниха й за смърта на сина й, а Матю каза: "явно болката, която изпитах при раздялата ни е била за добро - понеже ти си с Джаксън и си щастлива, аз също намерих любовта на живота си и т.н." Да, ама, Не! Ейприл се удари в стената на нейната вяра. А тя наистина вярва, само че сега с този празен поглед на края на серията, все едно си задаваше въпроса, Дали наистина трябва да вярвам? Дали има в какво да вярвам? Дали ими смисъл? Режисьорите направиха Ейприл такава каквото не е, тя не забърсва някого в бара! Но сега го направи, като че ли освободиха пътя на Маги и Джаксън, които не ми харесват, даже напротив - малко ми е гнусна тяхната свалка и прочие. Но тя е тъмнокожа, знае света на Джаксън, и не забърсва хора в бара...Жалко е, защото на нея не й остана нищо. Почувства се прецакана в работата, от Уебър, нищо лошо - но просто той си я метна! И сега вместо да участва, ще гледа. Почувства се измамена, отхвърлена, недостатъно добра за света на Джаксън. Изпита отново болката от загубата на детето си. Видя Матю щастлив, макар и това да траеше само малко. И вярата не й помогна да не загуби пациентите си. Ами тогава, майната му, няма да вярва - ще прави това, което правят другите. Но понеже ние не я познаваме като такава, затова ми стана криво, защото знам че на следващия ден тя ще съжалява...или не? Погледа й говореше много. Празнота, това почувства тя. Та така, просто исках да споделя мислите си.   

... може би няма да развият нещата между Ейприл и този от бара кой знае колко. Допускам, че може да го натири без обяснения или нещо такова И все пак сигурно ще се завърти нещо покрай Маги и Джаксън.
 

Серията наистина беше много хубава. Съгласна съм, че Ейприл не е такава и имено в това е смисъла. Тя преживява разтърсваща и драматична криза на вярата, през която минавт повечето вярващи.Беше тотално опустошена от преживяното в личен и професионален план.Много добре беше замислено и изиграно, с цитатите от Библията и екзестенциални въпроси, задавани от страдащия  човек. Но Господ е тук и се надявам да доразвият сюжета в тази посока, ще стане наистина интересно