Великденският заек го няма, за Августинчето го сготви мама

Върнахме се от лекарката, каза, че от памперса е било, алергия няма да е на една място само и да мине бързо.
Закарахме и котака на "бръснар" 

Писах, писах и... спря нета, рестартирах компа и сега какво бях писала...

За хромозомите е така, но както бяха писали по-горе, носителите на мъжка хромозома са по-бързи, по-дребни, но по-неиздържливи и умират по-бързо в киселинна среда, а след тях се дотътрят дебеланковците, които правят момиченца, засядат и чакат да дойде яйцеклетката. За това има значение в кое време от овулацията/живота на яйцеклетката се прави секс и се дава шанс на мъжките да стигнат първи или не им се дава шанс и следва девойка. Разбира се, Божа работа.

Само да попитам за филиите как точно ги давате, как ги ядат, технически как протича процесът? Не виждам Дамян с филия... той ще си я залепи на челото.

За прохождането съм съгласна с Алистра, на мен не ми се получи, тати е ходил с проходилка, леля и тя... значи всичко живо до 2397г. ще прохожда с проходилка, дядо настоя и аз какво да кажа...исках дървена буталка ама...

За отношенията с децата, Моника  , аз мисля по същия начин. Преди всичко приятели, дано ми се получи, аз нямах късмета да сме приятелки с майка ми, просто имахме голяма разлика в годините и тя вечно се тревожеше, мен това вечно ме дразнеше, ако бяхме с по-малка разлика щяхме да се разбираме чудесно, сигурна съм. Нямам търпение да играем заедно с Дамян на различни игри, да ходим на зоопарк, на кино... никога не съм ходила с майка ми на кино, винаги сама (така се отърваваха от мен за час два)  . В общи линии ще гледам грешките, които са допускани с мен, да не ги допускам аз с децата, сигурно ще направя други, но ... такъв е животът.

За следващо детенце, искам момиченце, но ... каквото и да е, здраво да е и да го има в крайна сметка.

Да се похваля тихичко, Дамян заспива сам от два-три дни. По-спокоен е, не плаче толкова, повече се занимава сам напоследък.

Янна, това, че заспива сам е много хубаво. Мечтая и аз за този ден 😁
Филията я давам като й чупя залъчета. Накрая тя си я взе та усмука и коричките 😀
Да се похваля колко лоша майка съм. Връчих биберона на Дея, пуснах й песнички на таблета и я оставих в кошарата. Сега съм се излегнала и се наслаждавам на мрънкането й, което е очудващо малко. 😁

Супер и аз така ще пробвам Благодаря ти.

Бяхме на консултация. От 17-ти март до 25-ти април е качил 700гр. е порастнал с 2 см. И на глава и на гърди по 1см е сложил. Фонтанелата не я и погледна. Каза ми да изчакам с кухнята още един месец. Ако искам може да го мина на кисело мляко, да въвеждам и риба, по начина, по който ме попита сякаш ми казваше с рибата да не се туткам. Това е. Рева като съблезъб тигър както винаги, само като я види тази лекарка и изпада в истерия.

След консултацията днес.8.300 качил е 0.100 кг и 73 см.Не наддава това дете .Започвам да го тъпча повече.Иначе си яде нормални количества към 5 хранения за деня по 200 гр/мл

Не тъпчете децата, всичко е до ген, структура на тялото, двигателна активност, метаболитни процеси...
Имаме примери в групичката всякакви.
Ще вземат или да намразят храната, или като пораснат да се тъпчат сами.
Янна, чудесни думи. И аз с майка ми имам много подобна връзка, покрай всичките си тревоги и депресии никога, никога нямаше време да се отпусне и да ни се усмихне, камо ли да помисли за себе си. Не са ми развивали способностите, самичка започнах да чета на четири години. Децата са много издръжливи и схватливи, много повече от това, което усещаме. Аз се радвам, когато пляска с ръчички и ме имитира, но колкото и да ме вбесява, по-хубаво е да ми опонира и сама да си намери своя си път и начин.  В крайна сметка пълното с дейности ежедневие може да има и обратен ефект. Аз 26 години мечтаех да играя тенис, после бях на корта всеки ден. А мои приятели с омраза помнят как като малки ги мъчели да играят... Много искам да сме някъде по средата и да имаме здрава и ползотворна връзка без крайности, високи очаквания и план програми за петилетката.

Амели, ждрелото на река Ерма- на 80 км от София е, има BBQ площадка с много маси, поляна, река
Пак сте изписали много. Аз бих искала второ дете, но дълбоко се съмнявам да успея- както физически ( забременяване), така и след това физ и психически. Вие сами си гледате децата, а аз хем имам помощ, а една манджа нямам време да сготвя 🤔 Не знам аз ли съм некадърна или просто неорганизирана. Детето само нв ще да стои, не ще да спи през деня , постоянно трябва занимаване. Все чакам момента, в който той ще нанка повече от 20 мин сутрин и 12 мин следобяд 😄

Това ждрело звучи много хубаво
Не се чувствайте некадърни, моля ви Аз мислех, че ще откача сама, а то се оказа по-добре. Има голяма разлика от дете до дете, от плачещо до разглобяващо всевъзможни неща...В моментите, в които нервничи, ми е много тежко, преживявам всичко прекалено много, така че даже не мога да си представя какво ви е на вас  . Та тя няма дори едно зъбче.
На моменти мисля, че с цялото това отдаване, изучаване и философстване би било разхищение да имам само едно дете....друг път мисля, че именно заради това трябва да се спра преди да е късно и да се изтощя съвсем. А реално ние не се пазим  Само че аз още съм с аменорея, нямам овулация.
Днес правих киш с тиквички и пуешка пържола /слагам всичко наведнъж за по-лесно/, тя обаче още беше с много пълно стомахче от вчера и отказа почти всичката твърда храна, за сметка на това цял ден суче, та суче... Така ми провали плановете и ми се развали настроението. Дори навън спа малко, после почна да гледа пилета и хора и смука само половин (варена) ябълка. Но в крайна сметка благодарение на това си решение изкара едни големи пластелинени нещица, т.е. повече от два часа се мъчи, разказвайки ми играта и на мене...гърда, миене, памперс, гърда и така четири пъти...после успя да излапа и парче киш. Срам ме е да давам рецепти, че какво ли не сложих - блат от гхи, брашно, яйце, отгоре козе сирене меко (безсолно) бри, яйце, малко чесън, пармезан...Не че не го яде, но чиста тиквичка повече й харесва и следващия път ще гледам да е по-елементарно и приятно. Кисело мляко предпочита пред маскарпоне, при това вече си има любим вид, пробвах сигурно четири различни. ММ ме подкрепя за всичко, иначе аз нямам търпение и на моменти се чудя какво по дяволите правя, правилно ли е...после гледам хитрите й очички и пак си мисля, че тя знае по-добре.

Алистра, аз не само се чувствам некадърна, ами и се отчайвам. Може би толкова се старая всичко да е 6, че се пренавивам и превъртам. Иначе наистина е до дете, моето освен, че не спи е супер много лъчезарно дете 😄 Само че трябва постоянно присъствие. Тръгна ли да излизам от сраята такъв адски рев настава, че понякога и до тоалетна не ходя. Обаче онзи ден го вързах на люлката и излязох. Пищя 2 минути и започна да се смее на ТВ. Явно манипулацията е в ход . А аз нали съм мека мара... 😬 От сега ми се качва на главата.
Иначе проблеми с него нямам- яде , смее се, повтаря вече " как прави баба Меца- ммммммммм ", подава ръка за Здравей, маха за Чао, уча го да "говори "по телефон- ало, мама търси бебето- и се почва кис кис кис, голям смях... Като цяло времето ми с него е безценно, но понякога съм пребита.
Мислех да го къпя под душ вече, че до сега го обливах с приготвена вода в кофичка. Изобщо това корито си е приключение. Вие започнахте ли драмата с гърнето?

Меги, всеки се справя както може. Понякога само изглежда, че другите се справят. В тази група наистина има майки, които споделят, че всичко успяват да правят и не си личи, че има бебе.
Аз не съм от успяващите майки. Малкия е мноооого ревлив и не ме изпуска от поглед и за миг. Като ревне спиране няма, а успокояването и то няма край. В къщи редовно е пълна бъркотия, готвя веднъж или 2 пъти в седмицата, хвърлям боклук когато мога и често докато детето спи и т.н. Като цяло човек се нагажда според условията. Ако останеш сама за месец например ще откриеш, че можеш да се справиш. Щом има кой да помага не е нужно да се бориш за медал. На мен най-много ми тежи, че не карам и все съм зависима от някой особено по лекари както се влачихме багажи, чудеса.

За взаимоотношенията коментирахте. На мен приятели ми звучи добре, но не съмвсем възможно. Надявам се да сме близки със сина ми, да усеща че може да разчита на мен, да не се срамува от родителите си и въобще все такива хубави неща си мисля. Приятелството предполага равенство, а сякаш няма как да сме равни след като трябва да го възпитавам и отгледам.
Така ги разбирам аз нещата, но съм сигурна, че всички искаме да имаме най-добрите взаимоотношения с децата си.

Перфектни хора няма...всеки има силни и слаби моменти. Днес успях да чистя прозорци, два пъти да излезем на разходка, да напишем домашни, вечерта да се изкъпем всички( не се смейте, трудоемка задача е) и по между другото и бебе да гледам . И това при положение, че нощта беше ревлива, явно пак го тормозят зъбите. А в събота бях психически парцал, стоях си цял ден в спалнята с малкия. Радостните и щастливи моменти са много по-ценни и важни от ежедневното хранене, преобуване и пр. Майка и домакиня е трудно да се съвмести безпроблемно, но не и невъзможно. И моя се разплаква като изляза, но ако не отида веднага понякога млъква. Уча го да ме следва с пълзене, не да чака .

Линуша, и аз така мисля за отношенията. Не че не искам да сме приятели, но виждам по каката, няма как точно да се получи, все пак аз давам насоките, а понякога и заповеди, налага се и тя не ме счита за равна с нея по права.

Днес сложих червена леща в супата му и засега няма реакция някаква. Тези дни тръгвам на лов за риби из магазините 

Моя ме следва с пълзене, но с рев 
Днес обаче беше образцов, дойде в кухнята, тръшна се на плочките и докопа един камък. Доста време обикаля с него и го блъска в земята и го гриза. Абе като не реве е очарователен.

Ето заради това сравненията са лошо нещо. Неслучайно всички изследвания показват, че социалните мрежи депресират. Човек си мисли, че само при него е разхвърляно и не смогва. Друг път е важно и с какви ресурси разполагаш, как е разпределено всичко...колко време ти отнема да изхвърлиш боклука. Ние имаме стая за боклук в подземния паркинг
Няма да повтарям за домакинстването. Аз съм избирателна и полагам големи усилия да не страдам какво липсва и какво не е направено, a кой какво повече е постигнал може само да ме мотивира и зарадва, не да обезкуражи. То иначе човек се побърква! Отгледана съм от перфекционистка, много е тежко. Все още философстваме как да се успокои, чете книги, медитира, здравословно не трябва да се товари...но като падне прашинка и край, почва се. А когато имаш ентусиазъм, нещата стават по-бързо. Недотам изпипани, но потребни и най-вече навременно поднесени, с много желание. Детето няма да оцени подредената къща. Как се радвам, че съм прекалено далеч, за да ме следи някой как съм облечена и какви саксии имам 
Аз не съм убедена, че традиционните методи са винаги ефикасни. Но пък, както казва ММ, родителите винаги грешат Колко мъка съм причинила на моите... Бях още в първи клас, когато им обяснявах къде бъркат и как трябва да ме възпитават. Ужас. Гледам да съм психологически подготвена, защото родителският авторитет без приятелство трудно може да бъде наложен В един момент не се знае кой кого възпитава...
Щастливите моменти са най-важни. Те се помнят най-много. Мозъкът на бебето попива всичко и колко се смее хич не е без значение. Днес бързах да стигна до спалнята, за да се затворя с нея вътре, а то точно от това сме имали нужда...
Аз...в тоалетната на отворена врата, тя си допълзява Веднъж пищи ако не ме вижда, друг път не я вълнува особено.
Гърне няма да пробвам до лятото и даже тогава ще й е рано според мен. Трябва първо да се владеят и да разбират, дотогава е тренинг по-скоро за родителя да отгатва кога какво става
Чудя се дали с Аника всичко е наред. Дано са добре.

Линуша    Аз защо ви казвам, че от играчки няма нужда...за тях всичко е една голяма игра в момента  Днес тя чопли поне десет минути половинката на половинката на едно сварено бобено зърно...Как се радва на леглото си от външната страна...може да си го обикаля и да го разглежда близо половин час, а като й омръзне идва, дърпа рязко покривката на масата и събира урожая...забавления да искаш. Откакто тръгна из къщата не я свърта да е сгушена до мен. И аз май съм по-гушкава от нея...все я преследвам