Гледате ли "чуждо" дете в семейството си?

  • 6 829
  • 63
# 15
Моят мъж гледа дъщеря ми като свое дете вече 8 год., и според нея и според мен той е най - добрия баща, дори не съм мечтала  за такова отношение. Благодарна съм му, дъщеря ми го обича безкрайно, той е всичко това, което й е липсвало.
Не си представям друг баща за нея, биологичния въобще не се интересува, пари не дава, на празници не се обажда...а живее в блока отсреща с третата си жена, очакващ четвъртото си дете....




хахахаха бившия да не е осеменител?Simple Smile))
сега по темата:Аз познавам две семейства в които бащите гледат деца от предишен брак на съпругите си като свои.Тези татковци заслужават медал!!!! newsm10
Виж целия пост
# 16
Май така излиза Thinking - нещастник! #2gunfire
Виж целия пост
# 17
Моят татко беше такъв - никога не е правил разлика между мен и сестра ми.
Нейният баща въобще не е проявявал интерес след развода. Sick
Виж целия пост
# 18
Моят татко беше такъв - никога не е правил разлика между мен и сестра ми.
Нейният баща въобще не е проявявал интерес след развода. Sick
Моят татко също.Аз съм "чуждото",но никога не съм усетила това.Не ни е делил със сестра ми,ако на нея й купеше нещо,даваше и на мен точно толкова пари.Водеше ме на екскурзий,вземал ме е на път с него\той е моряк\и нали си представяте какво е да е на кораб с 14г.хлапе.Свалям му шапка за това което е направил за мен.С много любов кръстих сина си на него.Това беше начина ми да му се отблагодаря.Малко излязох от темата,сори,но се поувлякох.
Виж целия пост
# 19
В повечето случаи излиза така, че "неистиските" бащи, които гледат "чужди" деца в семейството си, са много много повече бащи от тези които са станали  бащи- на документ, так ли???

П.П Май ще излезе вярна поговорката "Лесно е да станеш баща, трудно е да останеш такъв"
Виж целия пост
# 20

П.П Май ще излезе вярна поговорката "Лесно е да станеш баща, трудно е да останеш такъв"


Напълно съм съгласна с това.Голямата ми дъщеря е на 15г и не познава биологичния си баща а може и да се срещат по улиците.Съпругът ми я гледа от 1годишна.Веднъж го попитах дали не му е било трудно да я приеме все пак той беше ерген и деца не беше гледал,и как за толкова години не я нагруби не й отказа нещо,въобще как се е чувствал поне в началото а той ми отвърна ,че просто я обича и никога няма да забрави деня ,в който го нарече "тати".То така си е и до днес той за нея е само "тати"Често съм се замисляла дали аз бих приела така чуждо дете но с атакава обич като неговата едва ли бих го сторила.Това е едно от нещата за които го обичам и съм му благодарна!
Виж целия пост
# 21
Разбира се, че има такива бащи! Simple Smile Аз съм отраснала от 9-годишна с един от тях и много, много го обичам. Но пък и биологичният ми баща никога не ме е изоставял. Та винаги съм си имала двама бащи, кой е като мен! Wink
В нашия случай аз бях по-голяма и в началото го гонех, много ревнувах майка си от него. Той е споделял по-късно с мен, че това е било единственото му притеснение - че аз не го искам. Но тази ситуация премина мигновено, понеже е страхотен човек, много се занимаваше с мен и успя набързо да ме спечели. Laughing Аз нямаше да съм такава, каквато съм, ако не беше той - изключително широко скроен, добър човек! За мен той е най-добрия човек, когото познавам!

Още един пример ще дам. Моето Мило има приятел, който живее с жена с дете. Обожава детето. Споделял е, че най-голямото му притеснение е, че ако един ден той се раздели с нея, няма да има никакви права над детето и ако тя реши, няма да може да го вижда. Прави всичко за това дете! Страхотен е просто! И детето го обожава.Simple Smile

Мисля, че има всякакви хора и последното нещо, което трябва да хрумва на някоя самотна майка, е че никога никой няма да застане до нея. Това ще се случи, просто все още не му е дошло времето! Laughing
Виж целия пост
# 22
Бившия не е виждал детето си от 4 години, а от почти 6год. сме разделени. Мъжът с който съм сега е бащата-мечта. Малката е на почти 9год. Всички от семейството му приемат дъщеря ми като "тяхната дългоочаквана внучка" - той няма дете от предишния си брак. Иска да я осинови, но като знам колко тежък беше развода, визирайки че се разтегли 1 година, поради неоткриването на бившия. А сега смятам да го лиша и от родителски права. Ако някой е минал през този ад, наречен "съдебна система" моля, нека ме посъветва.

p.s. Вече работим по въпроса и за братче  Grinning
Виж целия пост
# 23
Само 6те цитирам мъжа ,които предизвика буря в сърцето ми."6те се грижа за детето ти по-добре от теб,за6тото ти оби4а6 мен"       Просто и ясно ! Simple Smile
Виж целия пост
# 24
  Да, има такива мъже!!! И то не едно, а две деца гледат - чакайки трето Mr. Green
Виж целия пост
# 25
 Не знам за татковците, но аз обичам, глупости - обожавам дъщеричката на любимия от предишния му брак. Тя е страхотно детенце.
Виж целия пост
# 26
Всички от семейството му приемат дъщеря ми като "тяхната дългоочаквана внучка" - той няма дете от предишния си брак.
Значи наистина си голяма късметлийка  Grinning
При нас нещата с родителите на моята половинка не са толкова розови. Особено сестра му - тя не може да приеме факта, че брат и може да има връзка с жена, която има дете Rolling Eyes, а тя дори не може ад завърти гадже за повече от месец.
Настройва родителите си - за доброто на брат си - не било необходимо той да поема излишни ангажименти. Уж нямала нищо против мен или дъщеря ми.
Виж целия пост
# 27
Бившият никога не е виждал дъщеря си, а тя е вече на 3 год. За това пък има един друг който гледа детето му и убедена съм 1000 пъти по-добре отколкото той би го гледал.И съм съгласна с написаното по горе, че никой не знае на каква свиня ще попадне......е явно това е цената за да срещнеш някой добър и грижовен човек.
Виж целия пост
# 28
Здравейте,

Реших да подновя темата ...

Май аз имам доста опит в това отношение. Жена ми има дъщеря от първия си брак. Тя е на 15 и живее постоянно с нас.

Предишната ми съпруга също имаше голяма дъщеря от предишния си брак. Когато се оженихме беше на 12.

Не е лесно с децата по принцип, с тези на партньора е още по-трудно. Според мен с по-големите деца е значително по-мъчно. Мисля,  че съм успявал да намеря пътечка към тях. Истината е в многото компромиси и поставянето на техния комфорт над всичко. Разбира се, без да се стига до разглезване. Към моите деца съм по-взискателен и по-строг. Пипам много внимателно с "чуждото". Ако нещо много, ама много ме дразни го обсъждм с майка му. С времето детето започва да ти вярва (ако си се постарал достатъчно) и те приема, като родител, въпреки че не си му биологичен такъв.

Ако искате да питате нещо, давайте.     
Виж целия пост
# 29
Не се заблуждавайте - всички мъже са еднакви. Всъщност, изглеждат различни, заради психиката, различна от женската.
Мъжът проектира любовта си към жената върху децата й. Чувала съм интелигентен мъж, все още необвързан с жена и деца, да признава, че е способен да зареже собствените си деца, ако се раздели с майка им, и да приеме чужди деца, ако е влюбен в дадена жена. Точно поради тази причина повечето от биологичните бащи на децата ни спират да се интересуват от тях, защото са се разделили с катализатора на любовта им към детето: неговата майка. И обратно - мъжът, с когото сме във връзка в момента се привързва към детето като го приема като придатък на майката. Придатък, който спира да съществува в момента, в който връзката с майката умре.

Докато ние, жените, проектираме обичта си чрез децата върху мъжа: способни сме да се влюбим в мъж, който се грижи за децата ни и да намразим този, който не се грижи за тях.

Така че... всички мъже са еднакви по свой си начин и всички жени сме еднакви по наш си начин. Зависи от каква гледна точка го погледнеш.

Все пак, нека не се заблуждаваме и даваме незаслужени медали за мъжката любов към чуждото дете, която на практика е единствено обвързана с моментните чувства на мъжа към майката.

Вярвам, че татковците не ще имат смелостта да потвърдят, нека някой се опита да ме опровергае, обаче!  Outta Joint
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия