Слънчево-усмихната 195-та пролетно-лятна немска тема.

Знам, че гледат всичко и затова се дразня, защото това са умения, които се учат, а поне при нас никой нищо не им обяснява, а после изискват. На малкият класната /доста читава, междудругото/ ме увери, че тя щяла да им обясни всичко за презентацията, която се очакваше от тях тази година. В крайна сметка им показа една презентация и им даде листче с изискванията за съдаржането и това беше. Сори, ама 8 год. деца няма как да се справят след подобно "учене". Не всички родители могат да помогнат вкъщи и накрая имаше ревящи деца, защото другите им се смели....

И аз преминах на тази вълна. Гледам да е положил труд, да е опитал, а ако е направил грешка гледаме да я обсъдим и поправим. Не го стресирам заради грешки, но за неположени усилия да .

В основното у/ще от 2 ри клас правиха презентация на любима книга ... кой каквато идея приложи за визуална и разказ за автор и историята пред класа. От трети съставяне и презентация по тема от любим предмет на всеки месец. Групова работа 2 или деца Така се получаваше , че всеки месец имаше обобщение на всяка взета тема от ученици на ученици ...

Изобщо си се налага голямо умение за напасване към изискванията на учителите.

Moni ако не се лъжа говориш англ. нали? Ако е така, има материали онлайн за презантации, намери теми в https://www.ted.com/talks които да са къси, и даже нищо да не разбира детето, само ако ги гледа, може да научи как да се държи по време на презантация.

В щатите, децата ги учат от ранна възраст, а в университетите си има такива предмети, и се оценява индивидуално. Т.е. гледа се всеки един по отделно колко той самия е напреднал, а не се сравняват всички под един аршин. Може студен А да е по зле в презантацията от студен Б, но, студент А е напреднал много от началото на семестъра, защото е бил много по зле от студен Б, и нищо, че сега студент Б е много по добре, този студент е започнал от високо, и напредването не е кой знае колко. Което е също много странен начин на оценка, но ...

Благодаря ти!

Baby, благодаря за инфото. Пускали сме на големият тед токс, но за малкият не са особено подходящи. Аз лично нямам проблем да им обясня как се прави презентация и какви са изискванията за добро презентиране. Ядосвам се, че това не се учи в училище, а се изисква като умения. Не във всяко семейство има родител, който да може да обясни и да се занимава с детето в тази насока, било поради незнание, било поради липса на време. Така голяма част от децата биват поставени в неравностойна позиция. Малкият тази година беше 2ри клас и имаха 2 презентации - на книга и свободна тема. И двете се очакваше да бъдат подготвени вкъщи. Имаше няколко деца, които са се представили трагично, като едно момиченце се е разплакало. Е, не е нормално това! Това си е сериозен удар по самочувствието на такива малки деца. Да не говорим, че фийдбек за това кой как се е справил нямаше и голяма част от децата ще са също толкова трагични и догодина... За дигането на ръка в час - в класа на големият ще се избият кой да седи на 1вите 2 реда, защото ако си по назад не те виждат, като дигаш ръка.
Нашите деца за сега се справят доста добре, но това не пречи да виждам и коментирам слабостите в образователната система. Най ме дразни, това че масово се очаква родителя да работи усилено с детето вкъщи, като по този начин не се дава шанс на деца с по ниско образовани родители да надскочат средата си.

По училищната тема съм на мнението на Moni. И моите мисли са такива. Моето дете е малко срамежливичко, и ние все обесняваме за участието в час. Но се дразня леко на цялото това нещо... При нас днес е последният учебен ден. Просто не мога да повярвам Така свикваш с тая дъъълга учебна година, че ми се вижда неестествено да не бягам на сто места.

и по математика и по немски и по английски и по география ... по всичко се разчита на подготовка в къщи. Това основно опира на родителите. Т.е. при нас трябваше всички да работим @заедно@ за да се получи нещо и то не някакво отличие. 
Събиране на данни, диаграми, представителни извадки ... повече време изкарахме в къщи с MS Office отколкото часове са го учили в у/щето. После бройните системи, превръщания ... това ако няма някой да седне и да обясни и да покаже. И мащабите ... то не бяха практически примери, атласи, карти се разпъваха из къщи, докато пътувахме с колата пресмятахме спрямо навигацията. На всички им е познато. Няма начин. За които не са навити на тази програма си слагат децата в друго у/ще и избягват гимназия.

А за участие в час аз ли бъркам или и на нас ни оценяваха– спомням си вдигахме ръка като знаехме и това беше от значение?

Всеки гледа детето му да е добре и се тревожи .

Мони, като прочетох какво мислиш, имах колежка, с 2 деца, едното сега май ще тръгва на училище, половинката и е испанец, и тя мисли точно като теб. Но имам и др. колежки, които смятат, че това е много правилен подход, и е нормално детето да бъде образовано от родителите си цял уйкенд, да са заедно, да работят заедно всяка вечер, и поне 1.5 дни от уйкенда...

Ааааааа специално желание да се занимавам изобщо нямам. Имам много други идеи за свободното време. Заради хлапетата го правим.

Явно навсякъде в гимназиите е така. Вчера една позната майка на шестокласник ми се оплакваше от това, колко много се изисква от родителите да работят с децата си в къщи. Нямам представа дали тези, които не сме учили в немско училище/Уни въпреки цялото си желание бихме успявали адекватно да помагаме на децата си по всички предмети 

Извинете за първичното ми изказване, но тогава защо е това училище, след като се очаква всичко да се обяснява вкъщи... Учителите ще ни проверяват как се справяме с децата. Така ми звучи.
Нас са ни изпитвали устно и сме имали оценки, да.
Аз например изобщо не ставам за обяснения на нищо, за разлика от ММ, той е добър в това.
Bandiera rossa, за гимназия ли става въпрос при вас? А с частните училища пак ли е така положението? Имаме познати с деца в частно училище, но пък не сме обсъждали много обучението на децата там. Ще ми е интересно да питам и тях какво мислят.

Не става въпрос за устно изпитване, или аз може да не съм разбрала нещо. Става въпрос за това детето да е активно, да плямпа, да дава вид че много знае. Всъщност това е много хубаво нещо, в живота. Такива хора са и по-успешни. Но когато това детете не е такова по характер, няма как да го накараш да бъде. А, те искат да бъде. Все едно всички са по един калъп правени Та, това ми е непонятно как може да сваля оценката. Устно представяне по математика ми е още по-непонятно Аз говоря за грундшулето разбира се, в гимназията явно е по-професионално нивото

Аз побеснях първия път, когато поискаха някакъв реферат да е направен с Open office или Word, а дъщеря ми още нямаше собствен компютър - май, че беше в 6 или 7 клас.
Трябваше да го носи на флашка и така да го представя в класа - на голям екран през биймър.
Аз имах бегли познания по Word, а трябваше и нея да уча на тая програма. Брах голям срам!
Не знам как е с други родители, които пък ептен не разбират от компютри.
Ах, да! Задължително трябва да имат компютър, принтер и да не забравяме - интернет!
Но самите те не предоставят в училище интерактивно обучение и децата мъкнат като гламави раници, дето са тежки като на войниците от пехотата.

Уау! Значи се подготвям психически за всичко. Все пак надявам се да не ни почнат от първи клас така, а от втори, както казвате, че имало презентации. 😄
PeaPink, да и аз така го разбрах това "устно" участие, но нас в училище едно време ни даваха оценки за устно изпитване, даже половината оценки бяха такива, другите контролни писмени работи. Това имах предвид, някой попита по-назад. Та, в този смисъл е по-различно и наистина субективно, след като няма конкретно изразяване на това участие.

Училищната система не е идеална, изобщо. Но щом сме се хванали на хорото, ще го играем по техните правила.
Идиотии колкото искаш. Вече ми е ясно защо толкова много родители избират реал, въпреки гимназиалните препоръки.
Да, родителската помощ е важна, иначе детето не може да покаже потенциала си напълно и да бъде оценено реално. Има учители, които си вършат работата перфектно, всичко се изяснява и упражнява в клас, и родителската помощ не е необходима. Има и обратното - в час се маркира, всичко останало се оставя за вкъщи. Тази година буквално преподавах математика на седмокласника вкъщи, учителят им се оказа странно същество, което мяташе по някоя формула без разяснения и караше на вицове и шегички. Затова пък тестовете му бяха мега трудни и масово класът е с тройки и четворки. Силно се надявам другата година учителите по основните предмети да са читави. По немски се оценяваше по красота и симпатия. Съвсем буквално. Нейсе.
Но и има един момент, в който детето трябва да спре да търси и разчита на родителска помощ и да започне да се справя само, да рови и търси, да чете допълнително и да изяснява само неяснотиите.  Грубо казано - в клас се дават между 50 и 80 % от необходимото като инфо и знания, изискват се 100% и нагоре. Детето трябва да е много самостоятелно, самоотговорно и дисциплинирано, а в пубертета масово не са такива. Борим се и ние, гимназистът ни не е от отличниците, трудно дете е, не е любимец на учителите си, кара труден пубертет. Средният от септември е в същата гимназия като брат си, надявам се на по-успешно представяне, детето е по-лек характер, смостоятелен и амбициозен.
Имаме си няколко куриозни случки с големия, които са ме отказали да ровя и натискам за оценки. Най-очебийното беше миналата година по спорт. Изпитваха ги на всички отборни спортове и слагаха отделна оценка по вид спорт. Един ден пристига шашардисан и ми казва - писаха ми 3минус на хандбал. А той тренира хандбал сериозно, тогава беше в 2 отбора, голмайстор и основен играч, хандбалът е голямата му страст, спортна натура е и тренираше също плуване, беше в отбора на талантите. Същата седмица имаше РС и в удобен момент попитах учителя по спорт за това. Отговори ми, че детето няма отношение към предмета, който преподава, нямал уважение към спорта като цяло, а в отборните спортове искал да изпъква и да се откроява. Аха... махнах с ръка и приключих.