След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Дефне лежеше, притиснала ръце към корема си и говореше нещо тихо. Йомер влезе в спалнята, очакващ тя вече да е заспала. Не знаеше какво да направи, но го болеше. Липсата ѝ на доверие бе нещо, което той не можеше да приеме така лесно. Преоблече се набързо и легна, но в своята половина. Дори не се опита да я докосне и тя почти се разплака. Имаше нужда от него.
Събирайки последните капки смелост, които имаше, тя се протегна към него. Ръката ѝ легна на бузата му, докато той затвори очи, опитващ се да не мисли какво изпитва. Не искаше да я нарани, затова не се отдръпна, но да усеща докосванията ѝ бе прекалено за него. Искаше му се да я прегърне и никога да не я пусне.
-   Моля те, Йомер! Прости ми!
Шепотът ѝ спря сърцето му. Имаше толкова болка в него. Но и него го болеше.
-   Как можа да се усъмниш в мен, Дефне?! Защо не дойде и не ме попита коя е тя?! Защо не поговори с мен?! След всичко случило се мислех, че си ме опознала поне малко! Че ми вярваш!
-   Така е! Йомер, не знам какво ме бе прихванало, сама не можех да се позная!- Отчаяно редеше тя, решила да използва това, че ѝ говори.- Знам, че никога няма да ми причиниш подобно нещо, вярвам ти! Но когато те чух да говориш толкова нежно с друга, сърцето ми сякаш спря! Думите на г-жа Нериман, че не те заслужавам, че не съм достойна за теб, се завърнаха с нова сила. Бях объркана и изплашена, а да те обвиня бе най- лесното решение! Съжалявам!
-   До кога тази жена ще застава на пътя ни?! До кога ще ѝ го позволяваш, Дефне?! Нейното мнение ли е по- важно за теб, или моето?!
-   Отново!- Изсмя се тя, припомняйки си разговора си с Нериман.- Знаеше ли, понякога толкова ми напомняш за нея! Тя ме попита същото- кой е направил повече за мен, ти или тя!
-   Аз не съм като нея!- Обидено отсече той, поглеждайки я гневно.
-   Моят Йомер не е. Но този, ядосаният, студен Йомер, който ме гледа в момента е! Бях развълнувана, направих грешка! Човек съм, неизбежно е! Мислех, че си го разбрал. Самият ти не си безгрешен.
Останаха смълчани, опитвайки се да осмислят всичко, което казаха и чуха. Защо животът винаги ги подлагаше на изпитания?!
Придърпвайки я към себе си, Йомер я гушна и целуна челото ѝ. Тя бе готова да се разплаче отново, но този път от щастие.
-   Да не си посмяла отново да си помислиш някоя такава глупост!- Строго изрече Йомер, но в гласа му личеше облекчение, че успяха да разрешат проблема.
-   Заклевам се!
Целуна я, след което я притисна силно до себе си. Дори да искаше, не можеше да ѝ се сърди дълго. Тя бе неговата душа. Неговото всичко.
-   Трябва да ти покажа нещо!- Измъкна се тя, ставайки.
-   Какво?!
-   Почакай!- Отиде до шкафчето и разрови из дамската си чанта, която бе метнала там. Скри ръце зад гърба си и се върна.- Само, моля те, остани спокоен!
-   Какво има, Дефне?! Започвам да се притеснявам!
-   Не е нищо лошо.- Подаде му пръчицата от теста за бременност.
В първият момент Йомер не успя да разбере какво е това. Когато до съзнанието му достигнаха думите тест за бременност, очите му фокусираха двете чертички. Доказателството, че ще да става баща!
-   Дефне?!- Погледна я, все едно я вижда за пръв път.- Сигурна ли си?!
-   Напълно. Направих си и кръвен тест за всеки случай!
-   Любима!
Обсипа лицето ѝ с целувки, спирайки на устните им. Сладката, нежна целувка продължи сякаш цяла вечност, отнасяйки ги в един друг свят.
-   Защо не ми каза веднага?!
-   Идвах към теб с теста, когато те чух да говориш с Бахар!- Очите ѝ се сведоха засрамено.- Радостта от новината и вродената ми глупост ми изиграх лоша шега.
-   Значи си разбрала снощи?
-   Всъщност заподозрях още вчера сутринта.- Призна си тя, а той се чудеше как бе издържала да не му каже още тогава.- Помолих Ясемин да ми купи теста, а снощи се качих да го направя. Не исках да ти казвам, докато не съм сигурна. След това се случи каквото се случи.- Въздъхна дълбоко, не искаше повече да мисли за това.- Сутринта отидох в една клиника и си направих тест. Със сигурност съм бременна.
-   Сладка моя, единствена моя!- Йомер я прегърна, опитвайки се да е нежен, но и да я усети напълно.- Трябваше да дойдеш при мен още вчера сутринта. В кой месец трябва да си?!
-   Ако изчисленията ми са верни, втори. Дори вече към края му. В понеделник ще отида на лекар и той ще каже точно.
-   Ще отидем!- Поправи я Йомер. Беше толкова щастлив.- Няма да те изпусна от поглед дори за минута вече. Да ви изпусна!
-   Скъпи, както сам изтъкна преди време, няма как да сме абсолютно постоянно заедно. Спокойно, ние ще сме добре!- Погали тя корема си, все още плосък и гладък.
-   Може ли?!- Попита Йомер, следящ с поглед ръката ѝ. Тя се засмя и сложи неговата под своята.- Нашето бебе.
-   Все още е едно грахово зърно, но го обичам толкова много! Искам да се роди час по- скоро, за да го гушна.
-   Изчакай, скъпа, тепърва има седем месеца, в които да се молиш всеки момент да родиш!- Пошегува се той, без въобще да подозира колко верни ще се окажат думите му.

Тя пита

Любимая, не требуй пылких клятв,
 
Не требуй доказательств вновь и вновь.
 
Прошу, поверь, что не нужны слова,
 
Чтоб доказать тебе мою любовь.
 
Легко дать слово, и легки слова:
 
Как листья в парке, ветер на себе
 
Их унесёт. Я в песнях рассказал
 
Всем в мире о моей любви к тебе.
 
Спроси у ветра, у дождя спроси,
 
Иль у реки спроси, над ней склоняясь,
 
У ангелов, что видят нас, спроси,
 
Но я молю: не спрашивай меня!
 
Как будто солнце скрылось вдруг во тьму...
 
Как я наказан! Ты отводишь взгляд
 
И на ресницах - бисеринки слёз...
 
Но в чём же пред тобой я виноват?
 
Не можешь упрекнуть меня во лжи.
 
Нет повода для верности, признай.
 
Скажи, что всё забыто. Улыбнись.
 
Доверься мне и впредь не отвергай.
 
Спроси у гор седых и у пустынь,
 
И у того, Кто сверху видит нас,
 
О том, как мои чувства глубоки,
 
Но я молю: не спрашивай меня!

Сутринта Дефне се събуди в ръцете на Йомер. Цяла нощ бяха говорили за говорили за бебето, както и за малкото момиченце, което така бе спечелило обичта им.
Йомер ѝ разказа как преди две седмици, при посещението им със Синан в сиропиталището, на което даряваха обувки за децата, бяха попаднали на Бахар. Криела се от сестрата, която трябвало да ѝ бие инжекция. Детето беше току що настанено там, с тежка пневмония и куп други усложнения, застрашаващи живота му. Родителите ѝ нямали възможност да се погрижат за нея и социалните им я отнели. Йомер бе стоял с Бахар, докато я боцкат, разсейвайки я с приказки. Беше останал до вечерта при нея, четейки ѝ от една книга за Африка и животните в нея. Оттам дошла и манията ѝ за жирафа. Йомер и беше дал телефона си и бе обещал да я посещава винаги, когато може. Нещо  бе трепнало в него, когато видя страха в очите на детето. Беше толкова малка и беззащитна. Сладко и слънчево дете, което обичаше да се усмихва. Не трябваше да преминава през всичко това.
Сега Дефне лежеше и мислеше какво може да направи за Бахар. Йомер все още спеше, затова тя леко го сръчка. Когато той не реагира, тя започна да го удря все по- силно, докато изведнъж не се оказа под него. Не разбра как стана.
-   Добро утро!- Промърмори той, преди да я целуне.
-   Измислих!- Гордо заяви тя вместо поздрав.
-   Браво на теб!- Засмя се Йомер.- Какво измисли?
-   Как да помогнем на Бахар!
-   Вече съм се погрижил за всичко, не се тревожи!- Целуна я отново той, преди да се отдръпне и да стане.
-   Какво? Защо не ми каза?! Какво ще направиш?!
-   Едно по едно! Почакай първо да се събудя!- Отправи се към банята, за да си измие поне лицето, но тя го последва.
-   Какво си измислил?!
-   Ще наемем родителите ѝ в Пасионис. Така те ще имат сигурни доходи и ще могат да се грижат за нея. Иска ми се да можехме да помогнем на всички деца там, но и това е някакво начало!
-   Ти си най- прекрасния човек, когото познавам!- Залепи се за гърба му Дефне, докато той стоеше пред мивката.- Обичам те! Заради добротата, състрадателността и готовността ти да помогнеш винаги на всеки. Ти си моят герой със златно сърце!
-   А ти какво бе измислила?!- Попита Йомер, обръщайки се.- За да ме събудиш така, явно бе нещо важно!
-   Исках да я вземем при нас! Поне докато оздравее напълно.- Честно си призна Дефне.- Не можех да се сетя за друг начин да я измъкнем оттам.
-   Милата ми тя!- Притисна я силно до себе си той.- Готова на всичко, за да помогне на другите.
-   Но явно не толкова умна като теб, щом не се сетих за този вариант.- Засмя се тя до гърдите му.- Надявам се всичко с нея да е наред. Толкова е сладка. И невинна. Има толкова големи очи, които те гледат с такова доверие.
-   Знам, скъпа! Ще се погрижим за нея, не се разстройвай!
Дефне позвъни на Ясемин, за да я информира, че вече може спокойно да каже на Синан за бебето. Тя и Йомер пък отидоха при баба ѝ, за да съобщят новината на цялото семейство лично. Сред много сълзи и смях, голямото щастливо семейство не усети  кога измина деня. Йомер беше отскочило до майстор Садри, за да му съобщи добрата вест. Исо беше изтичал веднага в дома на семейство Топал, невярващ че неговата приятелка ще става майка. Това си беше сериозно нещо и хич не си представяше дивата и луда Дефне да дондурка бебе. Но Нихан го правеше вече почти половин година, нали?! Колко бяха пораснали всички!
Вечерта Йомер и Дефне се прибраха рано. Вечеряха, след което си легнаха. Чакаше ги напрегната седмица. В сряда бе представянето на новата им колекция, а имаше още толкова много работа.
За щастие- всичко мина без проблем. Ясемин както винаги бе избрала най- подходящото място. Като никога обаче с Корай бяха постигнали пълно съгласие и за цветята, и за светлината. Почти всички журналисти присъстваха, неспирайки да хвалят поредния успех на синьор Ипликчи.
Дефне умря от страх, когато се качи на сцената. Имаше да покаже само един чифт, но той бе най- важния. Йомер стоя до последната секунда с нея, целуващ ръцете ѝ и уверявайки я, че няма нищо страшно. Трябваше просто да отиде до другия край на подиума и да се върне, след което той и Синан щяха да излязат с нея, за да благодарят на всички за уважението. Трепереща, тя направи първите си крачки неуверено. Но стисналата палци насреща ѝ Ясемин, както и тихия, успокояващ глас на Йомер зад нея ѝ вдъхнаха увереност и гордо изправена, тя го направи. Стъпвайки бавно тя се придвижваше по пътеката, усмихвайки се, сякаш цял живот бе правила именно това. Воалите на роклята до коляно, която носеше, се развяваха при всяко нейно движение, все едно беше на плажа и усещаше морския бриз. Върна се, хвана двамата мъже под ръка и ги последва, изминавайки отново разстоянието до края на сцената. Йомер и Синан казаха по няколко думи, но тя нито ги чу, нито ги разбра. Сърцето ѝ биеше оглушително и тя усещаше единствено бесния му ритъм. Видя, че всички ги аплодират и опита да диша дълбоко, докато устните ѝ се разтягаха в задължителната усмивка. Нямаше търпение най- после да се махне от тук.
Ясемин я посрещна зад сцената. Прегърна я с уверението, че е била блестяща. Йомер и Синан бяха погълнати от множеството журналисти, интересуващи се от всичко около младите бизнесмени. Дефне видя намигането на съпруга си над главите им. Сърцето ѝ отново запрепуска като лудо и ако Яса не я бе отвела в гримьорните, сигурно щеше да се спусне към него, за да го целуне.
Колекцията пожъна невероятен успех, както всъщност и всяка друга. Дори Суде, която се намираше на другия край на света, позвъни да им честити. Разбирайки, че скоро ще става леля, тя полетя от щастие. Обеща да направи всичко възможно, за да си дойде за раждането, което лекарят бе определил за края на лятото.
Дефне, Йомер, Синан и Ясемин отпразнуваха успеха с уикенд във вилата на младоженеца. Оставаше много малко до сватбата и Яса бе притеснена да не се обърка нещо в последния момент. Щом Дефне ѝ съобщи, че им предстои да преминат през същото, но в по- малък размер и следващия месец, тя бе готова да се самоубие. Йомер и Дефне бяха решили да се оженят, отново, в тесен кръг през месец май. Алп се беше съгласил да проведат церемонията в хотела на семейството му. Макар той да не успя да се ожени в него бе сигурен, че приятелите му ще изживеят прекрасни моменти. Между тях вече нямаше нищо, което да ги разделя. Те вече бяха семейство.