Колко пари месечно давате за храна?

Даун....  Но да си призная че ме забавлявахте снощи като не мис е спеше. 

Ние също процедираме като Тарталета по отношение на храната. Каквото е сложено на масата - това се яде. Капризи не се толерират. Базов набор основни храни са винаги налични - плодове и зеленчуци, кисело и прясно мляко, сирена, шунка, маслини, масло. Ако на някой не му харесва супата за вечеря, може да си легне гладен, да яде сух хляб или да бръкне в хладилника за кисело мляко. Драми няма.
Била съм майка на крайно злоядо дете - първото. До 3 годишна възраст ядеше само 4-5 храни и то със зор. В момента, в който промених отношението си към храненето му - спрях да му се връзвам на капризите, спрях да го моля и да му угаждам, вече нямах злоядо дете. Просто поставях храната пред него в часовете за хранене, след половин час я вдигах  и толкоз. Оцеля. Прояде всичко. Капризите се изпариха. Повече злояди деца не съм имала.
Ясно е, че децата имат моменти, в които се фиксират в някоя храна. Ако щерката ми заяви, че спагети болонезе е най-най-страхотното нещо на света, ще поднасям спагети болонезе вместо веднъж месечно - 2 пъти месечно.  Но да оставя детето да се храни основно със спагети болонезе седмици и месеци, щото така искало- намирам това за родителско безсилие с много лош възпитателен ефект.

Единственият сготвен зеленчук, който щерката яде, е спанак (и всичките зелении). Скритите под формата на крем-супа или на микроскопични кубчета в пилешка супа не ги броя, там мога всичко да пробутам.

Не могат да се сравняват и пазарски кошници ако едната е пълна с бисквити, сокове и т.н. "продукти", които не спадат точно към хранителните продукти. Некупуването им за мен спада към здравословното хранене, а не към лишение с цел спестяване.

Може ли линк към рецептата  за рибената супа на Чек ,моля!
 

А, и бисквити купувам аз и то в големи опаковки. За шоколади да не говорим. Всичко купувам с изключение на нещата от фризерите в магазините. От там само кори за баница вземам.

Не мога да поднеса супа за вечеря и да кажа който иска да си ляга гладен. Ще мислят, че ми е лошо нещо и то наистина не трябва да съм в ред за да го направя. Не знам за възпитателния ефект от натрапване на храни, които не обичаш, но мен така като ми ги натрапваха, отивах на 500 метра от нас и се оплаквах на баба ми и дядо ми, където освен разбиране, винаги имаше и хубава храна.  Майка ми до ден днешен смята, че в една къща трябва винаги да има тенджера със сготвена манджа и това е повече от достатъчно, даже се потриса от менютата ни, като дойде тук на гости. ММ ѝ яде манджите, колкото да не я обидим съвсем.

Дъщеря ми онзиден заяви, че най-най-любимото ѝ ядене е кюфтета по чирпански.  Видях пост на една приятелка във ФБ, в който бяха споменати и взех, че ги сготвих, за първи път сигурно от пет години. Любимата супа на дъщеря ми пък е супа по моряшки, с която ги хранели в ДГ. Това е нещо като супа топчета, но никой не си е играл да прави топчета, а каймата просто е нахвърляна вътре. 

Тарталета, при вас храната е много евтина, особено зеленчуците, но не само те. Живи миди по едно евро килото видях в магазин.  Те във Варна от рибарите директно са по-скъпи. Да не говорим за потреса ми при гледката на пресни аспержи за едно евро, като същите, със същия етикет тук струват осем.

В Испания храната е много евтина. Климатът е прекрасен, въобще на мен ми е мечта на живея там. Спанак или коприва готвя всяка седмица, това ми е любимото, а като дете не навиждах. Според мен с годините вкусът се променя. Колкото пжвече остарявам толкова по леки неща ми се ядат. Като дете обожават пица, сега правя всеки уикенд и не я поглеждам.

8 евро връзка аспержи?!! Че то сега им е сезонът, колко струват през другото време при вас?!! Аз ги вземам 5 евро 3 връзки, големички...

Осем евро струват по всяко време. Не ги отглеждат тук, не знам защо. Артишок има колкото искаш, даже вечер го дават без пари или накрая го хвърлят, но аспержите са от Испания главно и една връзка струва осем евро, като същата там е едно евро. Това е. Иначе зеленчуци други има всякакви по всяко време, като само парникови продават в много кратък период, може би месец-два, през останалото време и доматите дори не са парникови. Кейл например, грамадна връзка, струва 1 евро и то през ноември. Въобще всякакви зелении са много евтини, а зелените подправки не се плащат, просто си искаш и ти дават, като купуваш други неща, дори по малките квартални магазини. Но като цяло храната е несравнимо по-скъпа от Испания например.

Май аспержите не обичат много горещо...  Сега се замислих, че дивите аспержи растат в не много високите части на планините, предполагам затова при вас ги няма. Важното е избор да има, аз лесно се приспособявам към нови зеленчуци, стига да има достатъчно. Малко като с краставиците в Италия, свестни не съм намерила, но и не търся вече отдавна. Ям си ги в България Прияде ми се таратор. 

Поднасям една супа или едно основно (винаги със салата) за вечеря и изобщо не мисля, че натрапвам храни. Имат опции да си направят храната всеки по своя вкус, без да се въртя около тях на петичка и да готвя отделно на всеки или да мисля три- или четиристепенни менюта. Например поднсям картофена крем-супа - имат вариант да си добавят сметана, или сирене или пикантни подправки. Или да ядат само салата с/без хляб. На който както му е кеф.
Или мусака - може да я яде както съм я поднесла, или да поиска да е без заливка, или залята с кисело мляко - толкова претенции поемам. Други - не.
Непременното наличие на нещо готвено не го смятам за кой знае колко важно. Снощи, например, вечерята беше голяма салата от пресни зеленчуци и прясно изпечени пърленки, които всеки гарнираше с каквото иска - масло със свежи подправки, меки сирена, пушена сьомга и пушена пъстърва. За десерт кисело мляко с мед. Хапнаха си екстра, много доволни.

Аспержите в момента тук са 2-4 евро връзката, точно им е сезона.

Чета тук за разни пържоли за вечеря и установявам, че явно наистина вкъщи почти нищо не ядем.
Вечерята ни снощи беше 2 броя помело и 2 ябълки с канела, за 4 човека. Преди това цяло домочадие дружно заяви, че гладни няма и не искат да вечерят. Легнахме си съвсем сити. Сутринта закуси само малкият с традиционните му шоколадови топчета с прясно мляко.

Ако сте закусили и обядвали, нормално е да минете вечерта с ябълки и помело. Не споменаваш на фона на какво хранене през деня е тази вечеря, така че няма как да се прецени много или малко сте яли вчера.

Отдавна не съм приготвяла голямо хапване вечер, при нас голямото хранене е на обед, нямам организирана вечеря.

И все още не мога да се пречупя и да пазарувам опаковани в кутийки зеленчуци. Ако не е в голямо количество и насипно, не ми вдъхва доверие.

Съвсем заорахте дъното. Ясно е, че на някой с перфектен метаболизъм не му трябват съвети какво да яде, за да е слаб. Каквото и колкото да яде, все ще си е слаб и с дълги крака, ако такъв му е генът. Обаче повечето хора не са така, особено като отминат истинската младост и навлязат в зрелостта. И е нормално да се каже на някой, че преяжда и прекалява с вредни напитки, особено като се вижда, че не е с перфектния ген и изглежда подпухнал и подут от прекалено угаждане. Да излизаш с аргумента, че някой не е дългокрака манекенка, при условие, че се храни умерено и що-годе здравословно, е доста безпочвено, след като очевидно не преяждането с вредна храна е причина да не изглежда като манекенка. Този някой няма да стане дългокрака манекенка, ако тръгне да яде по половин кило кайма на ядене, комат хляб, мазни смески от маргарин и сухо мляко, с подобрители и консерванти, водещи се сирене, пържени теста, храни, бъкани с бяла захар и бяло брашно, газирано... Напротив, ще стане кръгъл.

Кукумицинка, човек като мен ако почне да се храни без мярка, ще стане по-зле от кръгъл: по-скоро пробвай с "много болен до мъртъв".

Иначе "лоши гени" е условно казано, защото са съвсем малко хората, които биха удържали да се хранят зле и да не им се отрази. И дори да не се отрази на външния вид, пак едва ли е гот да си правиш експерименти, все пак човек има и вътрешни органи, няма нужда да ги къпе в коктейли от джънк фууд.

Не бих разчитала на гените си, дори да съм висока, за да се храня зле или прекалено обилно, защото средната възраст наистина си има капани. Особено при жените, малка нестабилност в хормоните и "ям, но не дебелея" бързичко се превръща в "опа, как качих 10 кила, без да забележа!".

А гените на човека се проявяват цял живот, тялото не е фиксирана система и ефектът от всеки избор на храна и движение се натрупва и проявява. Ти на 20 си имал съвсем различни клетки в организма си, различни хормонални нива- на 40 вече не се знае кой ген включва и изключва, кои системи работят перфектно и кои почват да се клатят. Така че ако на средна възраст вече сте леко кабардясали от обилно хранене, няма какво да ми се говори за "перфектни гени", ако ще да имате по 120 сантиметра крака. Краката и ръста хубаво, но какво да кажем за бузите, мазната гънчица на вратлето, сланинките и шкембето...

Аз щях да съм съвсем различен човек, ако бях избрала пътя без спорт, без мяра в храната, без мяра при бременност. Представи си, че има две Аз, едното прави разумен избор, другото се пуска по обичайната писта- ако се видят на 50г. възраст, ще са съвсем различни хора, със съвсем различен път в живота. Малките камъчета обръщат големите коли, това, което е хубаво похапване на 30 може да се превърне в инфаркт на 55.