Колко пари месечно давате за храна?

Болднатото е абсолютно вярно, но то няма нищо общо с въображението.

Спанакът само го дадох за пример, лично аз купувам само замразен и на марки, които контролират нитратите и пестицидите, но не се давам за пример, просто признавам, че не знам.
Чушки, домати и някои други има целогодишно слънчеви от Испания или Мароко, например. Все пак има месеци, в които не ми е хрумвало да купувам голям домат, защото някакъв вкус имат само кампари доматите и евентуално кумато, ако изобщо има и не са по 200 лв или каквато безумна цена са решили да им сложат.

Разбира се, че се реални. Повечето хора в България имат общ доход на семейството колко част от посочените месечни суми за храна тук от други потребители. Тези хора се хранят, както казах и според изследванията, доста по-здравословно от тези с 1000+ месечно за храна, това е доказано. Просто давам трета линия в дискусия с идеята да я разнообразя   И затова и вметнах сметките за ток, защото аз се сещам как може човек да се храни и с 200 лв, и да не е лоша храна, но тока на това хранене вероятно ще е към 400 лв.

От съботния ни пазар освен всичко останало, купихме и 2 килограма ябълки, килограм банани, килограм ягоди, килограм круши, килограм киви 3 броя Kohlrabi (сладко цвекло някакво), 5 връзки зелени аспержи, килограм зелен боб, 2 килограма домати, 4 краставици, 3 авокадо, 6 лимона, една Kopfsalat, един айсберг, 2 връзки зелени подправки, килограм моркови. Ягодите, колрабито, салатата, половината подправки и аспержите заминаха още същия ден, заедно с няколко ябълки, круши и банани. В момента (понеделник по обяд) имаме половинка домати, една краставица, едно авокадо, 3 лимона, 3 круши, 3 моркова , половината киви и около килограм ябълки. Правя си сметка, че утре или в сряда ще трябва пак да заредя свежи плодове и зеленчуци.

Да питам сърбина за поне... 15 вида кюфтета?

Даун, честно, не ти ли призлява от миризмата на чесън и оцет рано сутрин?!   Не ми е големия проблем самото шкембе, а миризмата на добавките...
Бояна, от Мароко не лупувам нищо заради разликата в стандартите за качество и контрола. Достатъчно скандали имаше с техни продукти. Турските също избягвам.

Е, ясно е защо - идеята е, че не ти се налага да си правиш сметката.
Ясно и че се намесват и други фактори, тоест не всеки, който знае колко харчи, го прави по причина, че иначе няма да му стигнат парите, но идеята и корелацията е ясна.

П.П. Всъщност едва ли обичайните причини да не знаеш колко общо харчиш са само двете споменати от Бояна. 
Аз самата, макар да знам приблизителните цени на доста стоки, не знам колко общо харчим в нашето семейство за храна. Не са огромни суми, не купуваме кой знае какви необичайни, луксозни или сложно подбрани храни, но общата сума не мога да я определя. Не знам и защо не знам, освен защото не ми се налага да се ограничавам, но писах вече - не може само това да е причината. Предполагам, че ако се напъна няколко месеца да следя и пресмятам, вече ще знам, но от само себе си не ми идва знанието.

Всъщност не знам и колко общо харчим за децата, хем част от работата ми е свързана с определяне на издръжка за деца. И пак не знам.

Уиш, относително нещо е въображението, зависи от готвача. За някои готвачи може да е дребна вариация да заменят продукт или подправка, за други домакини смяната на рецептата се смята за проява на мега-креативност. Просто промяната е лесна и не изисква откриване на Америка наново, това значи "не иска въображение". Дали ще са с лук или с праз дава много различни резултати, но като усилие и мислене не е кой знае какво.

Въображението е едно такова чудесно нещо, което, ако го притежаваш, установяваш, че не изисква нито усилие, нито мислене. Точно обратното на усилие и мислене е.

Редактирам си предишното съгласие, че няма какво да им се обърка на кюфтетата. Сетих се, че познавам човек, който прави отвратителни кюфтета. И печеното пиле с картофи прави ужасно.

Имала съм години, в които не разполагах със средства, тогава пак не знаех колко пари харча за храна, но затова пък пазарувах продукти, с които не се прави един вид ядене, така че да не се налага да редувам едно и също. Имах разнообразно меню с наличните пари.

Аз не знам колко точно, защото варира сезонно харчът ни и съм се отказала да го смятам.
В момента в градината имам доста видове зелени подправки, които замразявам и суша (т.е изобщо не ги купувам). Има салати, зелен лук, зелен чесън, див чесън, листа цвекло, киселец, лапад. В магазина всичките тез неща са бая цифра.
От земната ябълка едвам се отървахме, егати напастта, не мога да я гледам, само мъжът ми я консумираше. Като я видя за 3-4 лв. килото и ми призлява.
Отделно имаме две череши, вишна, ягоди, малини, летни круши, есенни круши. Редовно консервирам.
Та лятото плодове може да се каже, че не купувам. Сокове също не купувам.

Е не усилие и съзнателно мислене, но пак иска технологично време за "обработка" на данните. И вече зависи от задпечковото устройство колко бързо се случва тази обработка. Има хора с бързо въображение, има такива, при които тече бавно и трудно се постигат коренно различни резултати.

Например има домакини, които замръзват пред непознат продукт, други намират начин да се оправят. Трети пък знаят правила и техники, без да се налага да ги откриват от самото начало.

Аз пък хич не залагам на разнообразието. Месо+зеленчуци, риба+зеленчуци и после пак същото. Млечни продукти все по-малко ядем, въпреки че винаги имаме поне чедър и кисело мляко в хладилника. От белите сирена съм се отказала, макар ММ да твърди, че датските и турските са досущ като нашенските. Не са, но не ми и липсват вече.
Вие за какво разнообразие говорите всъщност? Дали месото е печено или пържено, а зеленчуците варени или сурови, не е ли почти все тая? Времето за топлинна обработка съм го свела до минимум и манджи, които се готвят с часове почти никога не правя, освен ако не включа сутрин преди работа слоукукъра. И шкембе чорба правя в нея, Янечек и не мирише, защото не се изпарява.

Янечек, ето я рецептата. Смесваш говежда кайма с месо от скариди, добавяш сол, черен пипер и една смачкана скилидка чесън, омесваш, правиш малки топчета, овалваш в сусам и пържиш. Това е.   Ако ядете соев сос, топите в смесен такъв с цитрусови сокове, може и само лимон. Т.нар. понзу сос.

Сирен, майка ми е от онзи сложен вид готвачки, за които говориш, но мисля че е отработила това поведение за пред баща ми. Един вид, че много работа е вършила цял живот, като готвенето се счита за работа при нея. Един килограм картофи ги мие, бели, реже и подрежда в тавата за мусака в продължение на един час. Не преувеличавам, един час. Аз за това време правя цялата мусака, включително и печенето, но за нея това не е готвене, защото то си искало времето. Осолява рибата преди пържене и я оставя два часа да си поемела солта, при което тя направо става солена риба. Каймата и тя два часа изисиквала да стои с подправките преди готвене. Готви някаква зеленчукова манджа, но я вари и бърка часове наред, накрая изобщо не знаеш какво ядеш. И през цялото време стои права до печката и мивката. 

Напълно възможно е, да. Дадох само предположение защо евентуално би могло да се сметне за престижно.
Друг вариант, ако горният не ти харесва - незнанието да е нещо като опит да се представим чаровно разсеяни и небрежни, което също за някого може да е желан образ. Знам ли...

Тъй де, ама нито съм някоя, която не си прави сметката, колкото и да не я знае тази сметка, нито съм чаровно разсеяна, макар да ме пита човек, на малко продукти мога да цитирам цената. Знам обаче, че като си купувах лютеница, направо имах чувството, че се разорявам, че все купувах някаква от 5 лв. бурканчето, сега си ям домашна, която излиза около левче.

Ами аз много обичам оцет. Редовно чм купа краставици със сол и оцет. Чесън също обичам. Не го ям през седмицата обаче, защото си смърди. Онзи ден в офиса някой ядеще нещо с мноооого чесън. Тук не им пука особено, защото в офиса сме всякакви и храната, която се носи е разнообразна, но аз не мога да се натъпча със шкембе и да отида на среща.

Всъщност имам среща с един кретен в четвъртък и може да му го причиня  .