Колко пари месечно давате за храна?

1000 лв. е съвсем норална сума, факт. Но това съвсем не означава, че с по-малко не може да се изхранва едно семейство нормално (достатъчно количество без кайма от пакетчета и заместващи продукти). Качеството на храната, нека не се заблуждаваме - също не се гарантира от парите ако тези 1000/2000 или 5000 лв. се оставят основно в супермаркети.   Това, че едно семейство изяжда килограм месо с килограм гарнитура на ядене, не означава, че друго, което яде същото количество за 2 дни, се храни некачествено. Да не говорим колко може да варират сумите на продуктите. Спомена се зехтин за 15/20 лв. литъра, последно от Гърция взех за 4 евро/литър. Ядки (бадеми, лешници, кашу) взимам за 18-22 лв/кг. от борса, която зарежда някоя от веригите павилиони, в които 100 гр. от същите са между 2.70 и 4 лв.

Ние даваме приблзително една и съща сума за обяди през седмицата, колкото за храната вкъщи. От вторник съм в болничен. Домашно приготвената храна за сряда, четвъртък и петък - обяд за двама души (ММ се прибира за обяд да ми прави компания) и вечеря за трима, струва колкото седмичния ми бюджет за обяд (само моя) ако съм на работа.

Ние пазаруваме по интернет. Храним се сигурно поне 5 дни в седмицата с месо.Трудно успявам да пробутам безмесни ястия   
Всяка седмица поръчвам пазар за около 100лв. В това се включват продукти за по едно ястие на ден, плодове, млечни продукти.
Ние обаче, ядем главно вечер. Почти всеки ден готвя, много рядко остава за обяд на другия ден. Евентуално готвя за обяд през уикенда, през останалото време съм сама вкъщи и си правя салата или нещо друго дребно.
Понякога се случва да купим нещо странично, но е по-скоро нещо сладко, ако идват гости или ни се хапва.
Отделно мъжът ми си има бюджет за храна на работа.Понякога си носи от домашната храна, но по различни причини не му е съвсем удобно.
 
Т.е. с неговата храна на работа даваме повече от 400лв, но за вкъщи тази сума ни стига. Като често в тези по 100лв на седмица влизат и домашните потреби-тоалетна хартия, сапуни, хартии, подправки. Понякога е повече 115лв примерно, друг път успявам да се огранича до 80.
Както казах-ядем изключително месо, към него обикновено салата.2 пъти в седмицата правя супа или нещо по-течно за детето, ако основното ни е по-сухо. 

Добре, трябва ли да се чувстват виновни хората, които не могат да изхранят семейството си с 4 чушки на ден. И аз имам познато семейство, на което храната за четиримата на ден е колкото нашата на хранене. И не, не се тъпчем, но не можем и да се нахраним с толкова малко храна. Различен метаболизъм, различна потребност от храна. Като ми каже някой - аз почти не ям, ами добре, обаче аз не мога да не ям. За детето и мъжът ми пък да не говорим.

Много зависи и обяда и закуските къде са.Нашите са вкъщи.Мъжа ми си работи от вкъщи,има си кабинет и си яде дома.Нон стоп като се закучи някой проект. И понеже му знам навиците и това,че като му е напрегнато яде купувам или правим плодов чипс,сурови ядки или подобни снаксове да си  зобе повече фураж и ниско енергийни зарибявки.Щото неща двеста кг. мъж се пак.Аз съм леко в почивка и аз ям повече от обичайното.Та 1000-1200лв. с подрастващи две деца ми е съвсем ок.Има дни малкото яде след тренировка повече от мъжа ми.Снощи порция голяма зелена салата,ориз със зеленчуци и две пилешки пържоли ги оправи от раз детето.Даже търси и десерт,там пробутах един мъфин.Правя и домашен хляб и питки,не купуваме магазинен и определено е по-скъп вкъщи.

А колко качествена е качествената храна? Високата цена сама по себе си не я прави качествена, май само залъгва/ успокоява съвестта... Няма гаранция, че сиренето от 15 лв. е по-качествено от сиренето за 7.50 лв, да не говорим, че в повечето случаи само защото е някаква си марка и ето ти 2-3 лв. отгоре.

Е, всеки яде различно   Защо трябва да се чувстваме виновни.
Ние имаме възможност да даваме повече, просто толкова даваме стандартно, но има и изключения. А и все пак не броя храната на работа, защото не я знам колко е и колко струва.Мъжът ми прави бюджета, не съм гледала колко дава за храна на работа.
Те имат безплатни плодове и ядки в работата, често имат тематични дни, в които им носят за дегустиране различни бири, сандвичи, сладки неща. В IT сферата работи, не е нещо свързано с храна    
Та закусва от техните си неща, носи си от вкъщи варени яйца, а на обяд/ранния следобед обядва с колегите.  После вечеря вкъщи.
Ние почти не обядваме, уикендите закусваме . Детето си има всички хранения, яде най-вече от общата храна, но аз не мога да се храня толкова често.Сядам винаги с него, но ям нещо малко, колкото да му правя компания.
Когато живеех с родителите ми се готвеше 2 пъти в седмицата по 2 манджи. Закуска, обед, вечеря. Но сякаш по-малки количества изяждахме и с много по-малко месо.Баща ми не е месар, яде малки порции.
Докато мъжът ми държи да яде всекидневно месо и яде големи порции. Закусва 5 варени яйца и е заситен до късно.
Та всеки си има хранителни навици, а и има значение на колко е детето   Моето ходи на ясла и яде там през седмицата, а вкъщи хапва малки порции.Никога не съм му сервирала първо, второ трето.Десерти не яде, т.е. след основно хранене. Нещо тестено, кремче или подобно му е следобедната закуска.
Като започне да расте или имаме и нов член на семейството, разходите ще се увеличат.
Мен лично ме облекчава това, че пазаруваме по интернет. Написвам си меню за седмицата(ястия за вечеря и евентуално обяд на другия ден, 1-2 супи, някакви закуски) и по него поръчвам продукти.   Така много рядко се купува нещо излишно и неупотребявано. Не ни се дояждат инцидентно различни от определените неща.Но се случва да не ми е добре, да нямам време  за готвене.Тогава си поръчваме нещо готово.  Хляб ние с мъжа ми почти не ядем.Детето хапва понякога филийка с нещо, затова купувам малки хлебчета.

Факт е, че по-високата цена не гарантира качество, но е факт, че сирене от 7 лв. кг, няма как да е без примеси.

Да де, ама ние сладолед ядем максимум веднъж седмично през най-горещите месеци и то по един навън, никога не купуваме в кутии. Така трудно ще стигна до 100 евро за сладолед.   Пак стигнахме до хранителните навици... А, и не пуша, и усики не пия, и киноа не близвам, нито екзотични масла, както и безалкохолни и сокчета. А, и варива правя веднъж седмично задължително, което явно е срамно за бг-мама. Ще се окажа икономична накрая, ще ме накарате да сметна един месец точно колко даваме за храна, колкото и да ме мързи.

Ама никой не те кара да вярваш.Но не съм пуснала темата с цел да лъжа или да се изтъквам по някакъв начин, просто ми беше интересно. Много зависи според мен и (някой май го беше написал по-горе) дали се яде готвена храна или аламинути и полуфабрикати. Също и кой колко яде. Защото при нас мъжът ми е главния консуматор (да ми е жив и здрав), ние с дъщерята не ядем много. Плодове не купуваме почти, защото не си падаме много по тях, зеленчуци предимно домати и маруля за салата. Картофи купуваме на едро чувалче 20 кг  по 70 ст килото. Ориз, олио, брашно, боб, леща и др. пакетирани имам винаги в шкафа от някоя промоция купени. Хляб яде предимно мъжът ми, дъщерята рядко. Кафе насипно смляно от специализиран магазин. Сладкиши не купуваме много, предимно някоя и друга вафла. Като сготвя едно ядене обикновено има за поне два дена, защото ядем главно вечерта.

Това е най-тъжното. Че в България изобщо не можеш да имаш доверие на етикети. И колкото и да имаш желание да се храниш правилно и здравословно, колкото и усилия да полагаш по въпроса, когато етикета лъже няма какво да направиш. Това ме вбесява, но не зависи от мен за съжаление. За това мляко, сирене и яйца си поръчвам от една ферма, месо не ям, друго каквото мога спестявам от боклуците.

Чак пък да е срамно... На мен това ми е основната храна (когато не съм на диета). В къщи също всички обичат и леща, и боб, и елда и киноа и всякакви подобни. Е, мъжът ми си добавя някаква мръвка към тях, но ги яде.

И мен ме вбесява, защото чета непрекъснато етикетите и ми се ще да мога да им вярвам. Иначе ние имаме домашни яйца, месо, част от зеленчуците. Мляко купуваме от колега на мъжът ми и често квася домашно. Преди години правехме и домашно сирене, обаче тази хамалогия не мога да си я причиня сега.

Ядете от ферми, ползвате зехтини и други масла за много пари, а повечето сте в най-мръсния град. Смешно противоречие.

Защо да е смешно противоречие? Като дишаме мръсен въздух, да ядем и токсична храна ли?

Тарелка 10 кюфтета или кебапчета са 5 лв. Не са телешки, но стават. Работя в хран.магазин и съм наясно с цените. Също така да уточня, че живея в малък град. Това също има значение.

Значи, като се тровим, то поне да е пълноценно.
Аз не държа всичко да ми е био, гледам да изглежда прясно, нормално, да е вкусно.
Ако успея да се сдобия с нещо от село-успея, ако не-купувам си го, от където ми е вкусно.