Аборт в днешно време

Не знам до къде е стигнала дискусията, предполагам е напреднала страховито   Обаче, какво мисля аз по въпросът. Аборта е право и личен избор, но е тежък такъв. Всеки един аборт направен с лека ръка и без да се замислиш сериозно трябва и тежи на съвестта  

Сестра ми мина през това, в крехка възраст, когато аз се борих със стерилитет и минавах през Фонд Ин Витро. Чувствата на всички бяха много тежки и така трябваше да бъде. Зачатието, раждането и абортът са знакови неща в живота на една жена и няма как да не оставят следа, по един или по друг начин. Абортът вчера, днес и утре не е радостно събитие и не е леко, но е право и трябва да се упражни от жената при нужда.

Е досега съм влитала в тоалетна по съвсем друга, не полова нужда. Ако толкова ми се прави секс, ще намеря краткосрочен начин да се открие приличен терен. И вече вкарваш елемента сладостно очакване, мисъл за другия, някакво планиране. Една екскурзийка например. Да не говорим, че този секс, дето не може да чака, като че ли е по-скоро от мъжката страна. Жените обичат да ни завладяват и да осигуряват нещо приятно- или поне нормалните жени. Секс в тоалетна...ми не си е оферта, нека се постарае малко момчето, да измисли нещо. Въобще не говорим за успехи в живота, СПА и четири звезди, а за съвсем базови неща.

Друго ми е интересно- нали детето обикаля навън и по други причини, не само за секс. И невинаги знаеш къде е. В такъв случай нали няма да го държиш само в детската, "за да знаеш къде е и какво прави"? Щото то като е навън по света, има още 100 други заплахи, съвсем различни от опасностите на секса.

Ами явно има,понеже като гледам как призоваваш родителите да постилат червения килим и чаршафите ,да им е удобно да си разиграват коня десетокласниците,затова после се реве с пълно гърло ...

Между другото сега, както и в 10 клас, уважавам следобедния сън малко повече от секса. Как ли пък ще водя гадже и ще треперя кой е у дома, като мога да спя...

Да спиш, да спиш, колко ще спиш 😁 та чак време за секс да не ти остане като си млад и влюбен.

Виждам и още едно несъответствие: от една страна претенции за родители, дето уж много комуникират с децата си...от друга- кога и как става това, като се смята, че на 16 на практика няма шанс за контрол, а политиката на отворени врати през деня се смята за нещо супер странно. Нали все пак докато живееш с родителите си, някак прекарваш и с тях време.

Динчо, ти си мъж, ама жените, както писах, в повечето случаи са по-мързеливи и не преследват секса. Искаме да ни искат и малко да ни обожават, не е само до физическото усещане.

Аз пък се чудя кога остава време за гаджето: 7 часа си на училище, след това имаш около час за къпане, хапване, имаш 2-3 часа сън, писане на домашни, тренировка, четене на книга...и къде точно ще го вместиш това гадже всеки ден? Аз и с мъжете си съм била главно уикенд-гадже, защото си държа на личното време.

Сирен, жена съм 😋 и майка на пораснало момче. И точно комуникацията между нас помогна да разбера кога му се случи за първи път. Чаршафи не съм постилала, но и не изпадам в ужас, когато са в нас с гаджето. Пък като гледам след някоя и друга година, може и официална снаха да ми стане.

Обърках се от мъжкия ник.

И все пак си мисля, че не е женско поведение да гониш физически секс: женско поведение е да искаш да те искат. Женското сексуално желание не е активно и гонещо, а откликващо.

Което е проблем, ако отсреща има натиск от "възлюбения", защото както вече писах, в тийн възрастта и година разлика е много и като нищо пуберът може спрямо влюбчивото момиче да си е чист сексуален хищник. А тя, понеже е влюбена, да не разбира изобщо какво й се случва.

С това съм напълно съгласна и затова твърдя, че родителите трябва да имат близка комуникация с децата си, но не и да се опитват да спрат хода на живота.

Отворените врати не са ли покана за комуникация? За мен близка комуникация значи детето да отделя повече време на родителите си, дори това да яде от времето за гаджета. Липса на гадже в гимназията не спира живота- има си университет за тая работа. Даже може да се каже, че гимназиалното гадже е вид стопер на живота, защото хаби сили за общо взето не много смислена връзка.

Всички хора, включително децата, имат нужда от усамотение от време на време. Какво точно разбираш под политика на отворени врати? В нас ключ има само входната врата, райбери също нямаме и не си чукаме по вратите, когато влизаме в някоя стая. Сега гимназия се завършва на 19 ако си роден в първата половина на годината.

Затваряш си вратата за сън, тишина, четене, но по принцип в едно жилище през деня вратите на стаите стоят отворени.

Сега си мисля, че на доста приятелки им бяха сложили по една баба да живее в жилището с цел опазване.

Точно.

Може ли точен цитат, в който съм изразила подобно мнение? Благодаря.

По-голямата част от бившите ми съученички имаха приятели и си загубиха девствеността между 16 и 18. От тях практически няма нито една, която да не е завършила висше образование с приличен успех и да е изостанала, пропаднала и прочие. Учеха си та пушек се вдигаше. Никакво гадже не ги е спряло да се развиват, защото по това време и момчетата се стараят да вдигнат нивото та и те гледат да си научат.
Не виждам какъв график може да се наложи на децата, за да се роботизират до там, че да ги мързи да се влюбят, защото имат много извънкласни занимания или обичат да спят. Заложено е в човешката природа. Това голямо разграничаване на секса от любовта също ме обърква. Нормално е влюбена до уши девойка да има привличане и желание към обекта на чувствата си. Аз поне съм била (и сега съм) така. Когато се влюбя в някого, искам да сме заедно по всички начини - и интелектуално, и емоционално, и физически. Това са вече големи деца. Не са 4-годишни. Вече се изживяват като жени в ума си. Опитвате се много да опростите нещата - няма как да третирате еднакво 7-годишно дете и 17-годишно момиче. Второто има вече оформено мнение по повечето въпроси, иска известна самостоятелност, лично пространство, усамотение. Най-сигурния начин да се скараш брутално с детето си е да откажеш да разбереш, че то все пак расте и иска да се отдели като личност от теб. Казвам го като човек, който все още си говори с часове с майка си, много сме близки и винаги съм й споделяла адски много. Тази близост не се постига насилствено, а с известно желание да изслушаш другия и да видиш неговата гледна точка дори от висотата на твоя опит тя да е погрешна.

Гугълче, много си ми умничка, но може би си усетила, че под "развитие" нямам предвид само академични успехи. По-скоро има едно такова мистериозно израстване, когато си сам със себе си. Трудно се намират думи, но да не бързаш със секса понякога е инструмент, с който се постига една специфична висота на духа. Знам, че звучи помпозно, но това са само думи. Понякога хората, дето бързат да се налюбят, са малко...скучни. Неосъзнати. Може да са гении с 10 дипломи, но пак ще са спрели другия вид развитие, дето не се учи на курсове и уроци.

А иначе, романтичното влюбване и секса могат да се разграничат, и още как. Това е горивото на поетите.

Аз съм сигурна, че доста влюбени девойки изпитват дори известен страх от секса, но се поддават заради натиска. Пък и когато 10 човека ти разправят как любов и секс са неразделими, нищо чудно да решиш, че ще си като хората.

Пълният живот не е роботизиране, моля много. Просто си оставяш повечко място за еволюция, защото за човека или ще е секс, или ще е еволюция. Но това са други въпроси.

Но все пак в един момент мнозинството хора на тази земя започват да правят секс, иначе ще се затрие човешкият род.
Кога е този момент в някакви приемливи средни граници.